Стихове и поезия от съвременни български автори

256.1K резултата

Бал

Бал! Опиянение! Мечти!
10-11-12- всички в хор броим!
Всички мислим, че вече летим!
Всички до прегракване крещим!
Събуждаме се с махмурлук... ...
1.8K 4 16

Дъждът и тази нощ не закъсня...

На дъщеря ми
Дъждът и тази нощ не закъсня...
Барабани по покрива. (Минорно)
Тя пак е до прозореца. Сама.
И с Мрака зад пердето си говори... ...
2K 19 15

Ей хора

Ей хора
Ей, елате тук в недрата,
На земята наша,
Където си стои от пантивека,
Миналото на човека. ...
2.4K 1 2

ххх

Бясна съм. Ожесточена.
Спомените ме минират.
Режа късове зелени
от деня. И той умира.
Мачкат ме със пръсти сухи ...
555 3 2

Черен смях

Някой ми ритна менчето,
пълно с илюзии бляскави.
Каза ми: от човечност е!
Скърцаше тонът му рязък.
Страх се надвеси над нищото. ...
794 12

Убежище

насякоха
широките ми
от отдаване пръсти
и вече няма
достижима нежност ...
504 1 1

За майка ми

ЗА МАЙКА МИ
На времето, когато аз бях малък,
за майчиния пещ аз се държах.
Тя ми отделяше от своя собствен замък...
Със страховете си така успях! ...
529 1 1

Ромео и Жулиета

О, Ромео!
Защо си ти, Ромео, толкова пиян?
Крачолът ти е скъсан, костюмът ти – олян.
Аз чаках да ме любиш –
ти връщаш се в зори. ...
1.6K 4

Кактус

Свистят край мене мислите променливи...
със шумно ветровито вдишване...
с горчив отпечатък на сгъстени сиви бои
и глухи остатъци от нахапана тишина...
Солта по ресниците ми изгори ...
1.4K 2 1

Аэрофлот

Детето ми пристига от Москва!
Такава радост бе дорде замине!
Червен площад, матрьошки, белота...
Подтготвихме багаж за люта зима.
Конфеты да ни купи пожелах. ...
604 1

Стига ми

Не вярвам в любовта на думи,
да ме обича всеки може така,
действията ме интересуват,
да стискаш и да не пускаш моята ръка!
Вълнуват ме очите, дали ...
707

Отговор

Вървя бавно -
крачка по крачка
към оня връх на поквара,
за който всеки примира,
към деветте кръга на ада, ...
1.5K 2 9

Архай

Не ме обичай както обичал си преди.
За мен нарисувай нова вселена
и всеки атом в теб пренареди,
ако си в орбита около мене.
Не ме докосвай като другите, ...
1.4K

Обещание

Обещах! И ти ще ме чакаш!
Аз ще дойда отново при теб!
Не сълзи, а потоци изплаках,
но ще спазя своя обет!
Знам! Родината, тя се обича – ...
964 13 18

Звезден трон

Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите… ...
583 2 8

Зависимост

Каквото да потърся – теб намирам,
където да погледна – ти си там.
Дали съм здрав или съм инжектиран,
с какво сега ме упои, не знам?
Да се съвземе тялото се пробва, ...
724 2 5

Към Него

Вървях – току пред мен изви се стълба,
погледнах я – висока до безкрая.
Но аз реших по нея сам да тръгна,
къде ще отведе ме, хич не зная?
Достигнах до един небесен провлак, ...
1.6K 4 7

Илюзия за роза

Не мога да пиша. Нито да дишам нормално.
Сърцето ми спира в средата и гълта кръвта си.
Дали да се случи? С живота отново е късно,
разкъсани в слънце зеят тъмните рани.
Невидимо дишам. Чертае въпроси за смисъл ...
787 5 5

Завинаги

Понякога съм къс от рая
и тъжна есенна гора,
на лято някога ухая
или на пролетни цветя.
Понякога съм морски вятър, ...
1.1K 12 17

Рим

Обичам те,Риме!
Затворена съм.
И пак те обичам!
Когато дъжд покапе
по старите улуци... ...
601 4

От любов към теб

Ти който с дух, душа и
тяло ме плени
и мойте представи за живота промени.
Ти който с поглед и прегръдка спечели моето сърце
и със страстните целувки ти цялата ме взе. ...
644 1

Пожелание за празника на писмеността!

Нека словото ни е благословено, нека,
нека към възход върви човека,
нека науката и разумът възтържествуват,
нека у нас да няма хора, що мизеруват!
Светла дата топли нашите души, ...
822 1

Огнени зеници

От тези огнени зеници,
любовна капка струи.
От тези топли очи,
сякаш нещо мълви.
В очите ти виждам дете, ...
927 1 4

Хайбун

Дете и хоризонт
Едно малко момче изучи буквите. На другия ден помоли майка си да го запише в градската библиотека. Влюби се в аромата на книгите, в извивката на буквичките и в чудните картинки, които разкриваха вълшебни светове. Започна редовно да взема книжки и след всяка прочетена страница научава ...
736 1 2

Думите

Ти ми казваш за думите,
че са къдрави облаци,
че са жертвени агнета,
че са някакви празни
въздушни мехури... ...
564

Върви народе! На къде?

Върви народе! На къде?
Върви народе унизени!
Върви към мрачни бъднини!
През вековете оцелели
днес българите се топим! ...
1.6K 2 4

Стълбата на живота

Стълбата на живота
Въртейки се в житейските проблеми,
и още млад си - не ти дреме,
обръщаш се и няма нищо,
което да те притеснява мислиш. ...
2.2K 2 1

Да остана човек

Не ме променяй никога, недей!
Кръста нека сам да си го нося.
Да съм здрав и тя да е добре,
за злато и пари не ще те моля!
Остави ме, само да живея. ...
1.8K 4 2

Частни ТВ убийства

Версии за убийството във Враца –
заради грабеж или пиянска свада
Камион изсипа стотина прасета в
канавката след катастрофа (ВИДЕО)
Btvnovinite.bg /nai-cheteni/ ...
1.3K 1

Тежи

никое име
така не тежи както
„Дядо Иване“
546 1

Балони

Бяхме заедно,
с вплетени тела,
докосвах те,
докосваше ме ти…
Топло чувство ...
1.5K 2

База

Широка база, казвам аз!
Не ваза, а база. База на науката!
И да е Широка! Ако може и дълбока.
И да е пълна със тарелки с праз!
Да се поливат много и държат на слънце. ...
1.4K 2

Иде нощ...

Залезът е запалил небето.
Върховете на Витоша бдят
над притихнали сънни полета.
Рой звезди към луната летят.
Вятър в унес светулките гони, ...
1.6K 3 10

Стокхолмски синдром

Дали си тук по моя воля?
На желанията ми в подземния сумрак.
Принудила ме силно да се моля
да ме превърнеш в нещо повече от грях.
Дали си тук да ме измъчваш. ...
1.3K 2 2

Глътка въздух

Глътка въздух искам да поема,
само глътка, душата ми отсече,
да ме погали вятъра, да го усетя,
мъката да я отвее много надалече.
Само глътка въздух от нощта ще взема, ...
828 3

Нравствена фактология

Когато съм виновна, се натискам
и ни лук яла, ни мирѝсала,
от зелената трева, по-ниска съм –
сълзѝте от лукА се вкиснаха!
Щом гузна съм, парцалите налягам, ...
1.5K 5 8

Обратно към..

Дали ще се завърнем някой ден
обратно там, където бяхме..
живот, прекрасен и зелен..
живот абсурден ли живяхме?
И беше ли реалност младостта ни, ...
2.1K 3 6

До смърт се уморих от кал и прах....

Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.
Животът уж предлага ми сладкиш, ...
3.2K 13 48

Две ръце 🇬🇧

Нощта претисна ме до постелята
сърцето ми сякаш спря да бие
пред очите ми райска градина
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота ...
2.1K 3