Стихове и поезия от съвременни български автори
Клониране
Примижавам… Прицелвам се.
Стрелям!... Оглушителен трясък…
Аз съм на милиони парчета…
Просто не обърнах дулото ...
На моята Ния
унило се питам след пореден провал.
Посредствен актьор предизвикващ сарказъм,
останал в миманса, всеки шанс проиграл.
С променлив успех и в житейския покер – ...
Дневна нощ
Дали да си мисля, че има крила?
Когато платил е суровите суми,
и вятър ранил е с магия в ръка,
тогава съм бил от зигота по-малък, ...
Намерих Дом
И музиката му изпълни ме с надежда.
За Любовта ми крехка беше той подслон
и като в пъзел тук живота ми се занарежда...
И като влага речна Времето тече, ...
Бъди за мене Афродита
Родена в пяната на мъжките мечти...
Къде била си, с кой, не ще те питам.
Ала във извора си до реката Темпи
преди при мен да се завърнеш ...
Дъждовно
Пак заваля - шантаво време.
И ми намокри душата.
Попритъмня. Зафуча вятъра.
Даже морето стене. ...
Хайку
Аз съм пясъчният бряг.
Рóниш ме! Любов.
Не, не от кал човекът е слепен...
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...
Един Вулкан Любов
И подредени с топло, нежно чувство,
с много мощ...
Невежия аз, нека да попитам:
каква е силата в това изкуство, ...
Лято
неуморни са тези лястовици,
хранещи новото поколение!
Жмичка
Момчето се криеше зад някое дърво,
а Слънчо търсеше да открие сянката му.
Преброди цялата земя и стигна до края.
Най-после я намери и играта свърши, ...
Роден край
Как искам тихо
и мирно да живея
след всеки тежък ден
от пот челото си да изтрия. ...
Нашият свят
на ръбът -
като въжеиграчи.
От едната страна
се смее страхът, ...
В търсене на онази Ирина
Градът се е скрил в тези жеги на сянка.
Оглеждам се за да намеря Ирина
и ме унася, ... унася на дрямка.
С носталгия помня прохладната Зима ...
Душа
Времето е сякаш спряло.
Глухи (с)тонове отекват
докато докосваш моето тяло.
Опъваш струните ми нежно ...
Съмнения
и защо не съм до теб?
Нещо все ще издаде
промяната в теб.
Сърцето ми кърви, ...
Роден край
и мирно да живея
след всеки тежък ден
от пот челото си да изтрия.
Уморен, колене да свия ...
Меридианите на живота
и по малко изпепеляват ги всеки ден.
От суетата изплетени люлки ни люлеят
с ритъм, така лудешки и непотребен.
Да забравяме започнахме каквото, ...
НеЛюбов
Ходите намръщен, отегчен.
Нощем тайно ме целувате.
Тъжен се събуждате без мен.
Вие даже не говорите - ...
В един от тези дни (част едно)
Разпознал себе си.
Зад всички непознати очи.
С поглед отвъд времето,
отвъд тайната обагряща лъчите... ...
Протест срещу статуквото
Народът не е глупав, но търпи!
Кога ще се надигнат гласовете,
на масите с приведени глави?
Държава без култура ще изчезне ...