Не знам защо сме толково себични?!
За "егото" си можем да умрем!
И въпреки че често сме различни,
ний вземаме, наместо да дадем!
И всички все се правим на войводи! ...
Има ли някой, на когото не съм дала любов
и в топла прегръдка мига уловила!
Има ли още хора без път,
от мойта безпътица – стъпили накриво?
Има ли някой съдба, която ...
Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...
Виниш ме днес за липсата на вяра,
че няма вече сила в мен.
Нима забравя се тъй лесно изневяра,
която трън забива всеки ден?
Тук не за прошки става дума. ...
— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...
Необходим предговор
С извинение – ЛИРИКА
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне (както викаше баба ми за разслабването), пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен т ...
Влакът ни спря на последната гара,
пред нас е пустеещ и тъжен перон.
Прелистихме заедно петдесет календара,
"уморени коне" сме, като след маратон.
Житейски закон – какво да се прави, ...
Любов ли е това във други да се вричаш,
а мене ужким продължаваш да обичаш?
Любов ли е това, да се омъжваш ти от съжаление,
а мене да отпращаш във забвение?
Любов ли е това да ме разкараш заради богат? ...
Душата ми е звяр, облечен в дрехи на девица.
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...
Дали са облаците бели люлки,
в които си почиват ветрове.
И там звезди им свирят на цигулки,
Пегас прелитащ танцува със криле.
А Слънцето със сигурност е пита, ...
"Важните" в живота са малко,
колкото и да звучи жалко.
Чувството на самота го има при всеки,
колкото и да те обвиняват, че това са заради твоите грешки.
Всеки допуска грешки, важна е поуката от тях, ...
Все се влача по теб, като сянка
и тежа ти по-тежък от камък
аз се храня с любовни останки
и самият съм вече отпадък...
Като просяк се моля за малко ...
Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...
Трябва пак да те срещна! Сега!
В този миг на обърканост сложна.
Сред пустинята от тъга.
След присъдата ми тревожна.
Трябва пак да повярваш в сърцето ми ...
Подобно на скучен, сиротен клошар,
покорно съблякъл последната радост
в приют за бездомни – разбит тротоар,
завоят по който те спъва и падаш...
Но пътник за Горе, надвил слабостта, ...
Трябва да се гмурнеш в своя мрак.
Да го срещнеш и да го прегърнеш.
През тревожния му, безутешен праг
в себе си да можеш да се върнеш.
Трябва да познаеш своя мрак. ...
Защото ме сравни със боговете,
разлях се на капки удоволствие,
изпарена в небесата,
до равност с тях се възгордях.
Защото ме превърна във изкуство, ...
Луната е пълна. Заспали петли
с крилата си топлят часовници скришом.
Промъква се паднал от клоните лист,
със стъклена мъка дъха си издишал.
А скитникът бавно протътря крака ...
Почувства ли дъха ръждив в листата,
изгубили облога със смъртта?
Те стелят се със златен отпечатък
и ламинират тъжно радостта.
Почувства ли последното желание ...
На свекърва ми
Днес тихо е пак във съдебната зала на времето -
чукче́то ще дрънне "финал" на милиони дела,
но някои осъдени, мрачно понесли си бремето,
присъди ще гният, заключени в болни тела. ...
Топирани коси и много грим, фондьотени, пудри, талия слим...
Плътни устни от искрящи червила, порцеланови кукли уж със душа!
Пластовете фондьотен прикриват нещо, да
си изкуствен не е красиво, а изглежда смешно.
Вече няма естествени хора, гримовете станаха на всички нас опора!!! ...