Стихове и поезия от съвременни български автори

258.9K резултата

Пролетно

С пуканки накичиха дърветата
зеленото петно на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно лалетата.
Градът пробужда се. Не е умрял.
От детски смях кънтят паветата ...
1.9K 2 11

Изход

Дъжд, луна
А ти - къде, сама?
Пак бягаш май, да
Към нови светове и начела,
Защото отново се почуства ...
451

На България!

България!
Страна на шепа хора ти остана,
а историята те познава и като Империя голяма!
Та нали за нас Вазов " Аз съм българче " остави,
а после разни хора наши ни нарекоха славяни! ...
1.3K 2 10

Тази нощ

Ще бъде дълга и студена вечерта,
ела при мен, на топло пренощувай,
в живота има радост и тъга
но моля те, сега не се страхувай!
А после, ще посрещнем утринта, ...
822 11 19

Красива моя

Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...
2.2K 13 30

Защо ли ?

Научени са да крадат, те нямат муза и талант
не знаят и кога да спрат, те просто искат да блестят,
да светят в поетичната си нощ като луна,
макар и с отразена светлина.
Готови да платят цената на позора, ...
1.2K

Невероятни пролетни поля...

Невероятни пролетни поля летят
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...
1.1K

На моята мартеничка,

Мартенска радост си ти,
сбъдна мечтите ми, сине.
Щъркелът, който лети,
чу и не ме подмина.
Спусна вързопче за мен, ...
974 3 12

МартоМартеничкино

от конче вихрогонче хвръкна стрела
и без да иска крилото на лястовица одра
три капки кръв капнаха от небето
върху момчето яздещо през полето
на ръката му имаше амулет ...
762 1

За поезията

ЗА ПОЕЗИЯТА
Поезията не е само думи.
Емоция, от нищото дошла!
За мене тя е стреляне с куршуми
и гребане със счупени весла! ...
645 2 1

На сестра ми

Честит рожден ден!
Светъл пример не бях, нито ясно небе –
все стремглаво обяздвах Пегас.
Но през целия път ти юздата ми бе,
мое кротко, премерено „аз“. ...
1.3K 6 20

Спомен от високото

Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...
1.1K 8 14

Пролет моя

Пролет моя,
как те чакам!
Да възкръснеш из снежните друми,
да изпъстриш с розова клонка дома ми.
Да изгрее с усмивка зората, ...
2K 1

По „Ледът е спотаена жажда“

от Андромаха (Белла)
„Ледът е спотаена жажда,
оставена да се охлажда,
за да не ни изпогори... „
Ледът е само вкаменена жажда ...
541

Между нас казано

Прости ми, не съм съвършена,
ти често го използваш срещу мен.
Натякваш слабостта ми и ранена
очакваш да остана в твоя плен.
Прощавай, но не мога аз да бъда ...
755 1 3

Огън

Червено в жълто преминава,
но тъй горещо пак остава.
Бели пламъци изгарят,
сякаш в пепелта звезди изгряват.
Бял лист с мастило напоен, ...
1K 3

Всичко е преходно

Раждаш се
радост за родителите
после... идват бедите
грижа за родителите
но поемаш живота си в свои ръце ...
832 4

***

на Д.М.
Ти не можеш да обичаш.
А пък аз съм те избрала.
Диви мълнии привличам
с нежността си премаляла. ...
776 1 2

Пролет

Какво дочух, не бе ли нежен шепот
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата, ...
1.9K 3 9

Ветре

Ветре бурни, защо не заспиваш?!
Уморен си от дневният бяг.
Разкажи ми за вечната обич,
ще те скрия до външният праг.
Ветре мъдри, ти всичко разбираш! ...
882 7 13

Отворих книгата на 84-та страница и...

Какво са книгите?
Мислите на писателя?
Моментното състояние на автора?
Или са огледало на целия вътрешен свят на създателите им?
Книгите са това, което искаме да бъдат. ...
1.2K 2

Строшена душа

Какъв за Бога беше тоя трясък
и тази вцепеняваща вълна?
Душата – скъпоценен камък с блясък,
разби се на стотици стъкълца.
А бе сапфир, сред каменна градина, ...
666 1 6

Минорна импресия

Сред късни часове агонизирам
и клада е последното ми време.
В руините на спомени се взирам,
дори надеждите са непосилно бреме.
Родилните води сега изтичат ...
1.2K 16 15

Стражът

Крета къщата – морна, самотна вдовица –
напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.
Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли ...
2.2K 19 30

Пристигане

Боли ни, когато се гневим.
Гневим се, когато сме безсилни.
После пък униваме, скърбим.
Съдбата на ум или с глас корим.
Жадуваме неистово, горим, ...
748 1 2

Суета

Понякога и тя си тръгва.
Затръшва входната врата.
Прехвърля прежните си чувства
към друга нечия душа.
Забравя страстите, сълзите, ...
814 2 7

Една любов

Една сълза,
една дъждовна капка,
една река,
една усмивка,
една надежда, ...
1.1K 1

Сред битките е най-велика тая, която...

Много хора са алчни да сбират
във душата си чужди сълзи.
Все едно диаманти намират,
щом към другите мъка пълзи.
Много хора са склонни да хранят ...
798 1 5

Нищо лично

Безмълвна ме остави тази нощ
присмиваща се с твоят смях.
С една интрига за разкош
прободе мислите ми с грях.
А бе април – валеше цвят, ...
906 6

Моята любима има син!

Студено ми е и без теб съм сам,
ала топли ме нещо, що знам –
че майка вече стана ти
и сбъднаха се твоите мечти.
Да ти е жив и здрав синът новороден ...
943 1

Там

Там
/триолет/
Там, на брега на морето
ще отидем двамата с теб...
Да срещаме изгрева златен ...
2.1K 5 9

Eла до мен

Момиче: Ела... Ела до мен
Момче: Идвам, нали съм джентълмен
Момиче: От теб искам само уважение..
Момче: Ала дали го имам аз това умение?
Момиче: Ще ме обичаш ли? ...
919

Опасност от измръзване

ОПАСНОСТ ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ
Р. Чакърова
Дълга зима... Не никне зелена трева,
а гнездата все още пустеят.
Хвърлям семе на лед от предишни слова ...
1.3K 1 3

По "Всеки път е кръстопът"

Всеки път е кръстопът
от Андромаха (Белла)
Объркана съм...
как да разпозная своя път,
мъглата прави ги еднакви ...
694 1

Снежната пътека

По пътека от сняг жален вървя,
свети ми в мрака бяла луна.
Стъпки отекват тихо в снега,
пъшка под тях събуден леда.
Снежна пътека към стара врата, ...
828 2 12

Суета...

Суета ако
е всичко, включва ли и
добротата тя?...
475 1

Докато телата ни спят...

Докато телата ни спят,
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли, ...
1.2K 3

Алотропия

Аз мислех, че открил съм Диамант,
а се оказа Черен Въглен...
1K 3