Стихове и поезия от съвременни български автори
Нещо символично.
Чужди булки ми се заобичаха.
Нещо символично ми се иска.
Ще запаля даже свещи.
Не съм ги палил още от годежа . ...
Пепелянка
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен, ...
Люлякови лунички
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...
Старата къща
Вървя и гледам – село запустяло,
навярно и тук от живот е кипяло.
Сега е пусто, сиво само Тишина,
видях стара жена, привела снага, ...
Демони от миналото
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи. ...
На гурбет
изтече в канала на нашите желания…
Съдбата пое своята тягостна роля –
прилежно наложи часът за раздяла!
Прошепваш ми тихо словата за сбогом, ...
Орисия
всички отчаяни мистици
Стъклата – в счупени лъчи,
муха от оникс в транс бръмчи.
Под мене подът, в кралско синьо, ...
Българийо моя
Тринадесет века носиш своето име.
С Аспарухови, с кръв закалени устои,
в битки рязана,
оставаш до днес неделима. ...
Женствено
афекта се заражда по естествен път
търсещи, това което никога не се намира,
недоволството е константна величина.
Промяната е задължителна терапия, ...
Ангел на смъртта
душата ми роди се в лицемерен свят.
Светлина обвита във сатенен плат,
свети тя от другите различно,
гасне бавно сред мнимо и безлично. ...
Цена
но зная, че ще трябва да платя
за таз илюзия проклета
в живота има си цена.
Ще те жадувам, за тебе ще изгарям ...
Съвършенство
ако можех да мълча...
ако можех да имам
ако можех да ценя...
дали теб щях да избера? ...
Трепети
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан. ...
Време за туршия....
Време за туршия....
Настана вече време за туршия!
С два сака тръгнах на пазар...
Идва зима – мезе ще трябва за ракия ...
Надежда за вечност
притаило в себе си надеждата за вечност.
Оставяйки в нас - ефирна нежност...
докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.
Разтваряйки в шепи, поредното желание, ...
Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час. ...
18+ Старо шкафче за обувки
защото е остро мойто слово.
Истински съм няма как,
за невежите съм въгърец,
неудобен и подлец. ...
Внезапно
тръгни без цел. И нека да те води
една неосъзната самота
и вятърът, необяснимо бодър.
Под стъпките ти нека да шепти ...
Пенсионерски празници
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...