Стихове и поезия от съвременни български автори
...
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...
Аз
Опитам ли - сама ще се удавя.
Днес ангелът ми слаб (от женски пол)
крилата свои кротко ми подава
да си направя люлка, сал, заслон. ...
Къде отива моя стих?
Като разходка в Марианска падина.
Във нея няма място за огъване
ще те премаже - поддадеш ли и едва.
Поезията е понякога летеж ...
* * *
Признавам си, Бай Ганьо, че не искам
да кажа, че те срещам все сред нас:
пак арогантен, безпардонен, истински,
преследващ „кьоравото“ или власт, ...
Поет на тъмно
мъжът, написал любовта си в стихове?
Тъй влюбен в Муза, но забравен,
прочетен в замечтани мигове...
Аз кръв във вените, завряла, имам, ...
Когато...
притихнала в любимите обятия,
безмълвна...
Когато само пулса на сърцето чувам
и всичко друго просто е изчезнало... ...
В краен случай
Росица Чакърова
Пий едно! И кажи как е после – помага ли?
Ако има ефект, непременно ще пробвам и аз!
Паметта ми не иска да включва режим на забравяне... ...
Какво се крие
Те следват своята съдба.
Много често, пред вратата
се спират. Там са у дома.
Тях, интеграцията ги убива, ...
Между многоточия
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша, ...
Снежният Човек
Сняг вали навън, бели снежинки се гонят сега,
килимът от разноцветни листа побеля.
Дърветата са в нова бяла премяна,
вали ли вали, така е от зарана. ...
Who are you? 🇬🇧
And few human beings
Many who are not brittle
And who lack their meanings
Many who don’t know why ...
Щастие
Пак вали. Късна есен настана.
Сняг посипа треви, дървеса,
като в приказка, с бяла премяна
земята засла с пелена. ...
Самота
Няма да отварям
не искам да отваря, знам,
че пак си Ти!
Порокът и падението облечени
в човешки вид, ме търсят, ...
Превърна се в пепел ненужна
пред моите морни очи...
отнесе те ледният вятър...
повя те в незнайни страни...
Аз още съм тук, не съм мръднал... ...
Раздвоение
от теб живота с устни да изпия,
да те погълна, да те отнема от теб,
да възпея с отрова бесния гнет...
А после да те вдигна, ...
Убиец на души
Ти винаги си бил добър артист.
И ни за миг във теб не се съмнявах.
Разбрах, че си завършен егоист.
Лъжите, изневерите – прощавах. ...
Понякога
Но въздъхваш тежко и оставаш.
Понякога мечтаеш да потръпнеш,
Но лед душата ти сковава.
И всичко в теб кипи за таз промяна, ...
Сърце назаем
такова... истинско, човешко.
Напукано макар да е,
ще го споя с две капки нещо.
То, моето, отдавна спря, ...
На чисто
единствена и несравнима,
но остана си с времето чужд и сега
вече друг ме нарича любима!
Той ме кара отново да живея в мечти, ...