Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Размисли

"Има време за всяко нещо..."
Екл.3:1
Броени са дните ни земни –
кратък миг между вик и въздишка;
път, постлан с бели рози и трънни ...
814 1 11

Ад

Сън безпощаден ме буди във мрака,
сън за отминали дни.
В тъмното мудно часовник тиктака…
Лудо сърцето тупти.
Стискам очи и въздишка преглъщам. ...
1.8K 1 1

Представи си ме щастлив

Представи си ме щастлив,
как ходя в нищета и във упадък.
Как слушам мислите на други хора,
и те никога няма да са мои.
Представи си ме заслушан в тънки синева, ...
854

Когато ще ме няма...

Във две очи, когато ще осъмваш
и няма да са блясъкът на моите
а тишината ще е като вита стълба,
достигнала до мрака на покоят ти.
Тогава ще ме няма. Никъде. ...
732 6 8

Аз

Аз съм човек за трибуна.
Имам да кажа какво.
Смятам, че моята дума
носи лице и тегло.
Аз съм готов да се боря. ...
839 10

Двата огъня

Има óгън спокоен, който те сгрява,
топли душата - домашно огнище.
Но има и друг - той не прощава
и адски пламъци в тебе отприщва.
Този óгън е дар, но не е Прометей. ...
881 1 10

Сепуко

Червей... гнида... празната черупка на заминалата мида...
пясък в шепа, шега на случайността нелепа...
диша по принуда... мечтае за заблуда...
няма отражение, нито сянка...
скъсана картина и захвърлена ненужна рамка... ...
2.1K 1 6

За децата и палачите

Не правете дете на палача,
че децата не са като него.
Те се раждат с други задачи
и различно към бъдното гледат.
Те не режат глави вместо нокти ...
1.1K 2 3

Върба

Върба, навела клони, плаче,
отпива бистрата водица.
До речен бряг самó сираче,
без братец мил и без сестрица.
Във трудност детството му мина, ...
720 5

Аз

Аз плача, и тихо падат сълзите ми
Душата ми бавно умира.
Затова, че няма да видя очите ти,
За които толкова дълго се взирах!
Аз викам,викът ми пътува във нищото, ...
966 1 2

Родино моя

Българийо, родино моя,
напролет цяла в цветове,
обичам те, когато вечер
ме галят топли ветрове!
Българийо, родино моя, ...
4.9K 2 21

Тревожност

Тревожност
Сянка съм, пробола нощта -
само за миг! И всмукана сетне.
Тръгвам си, с Утро в ръка,
миг, преди Нощта да пометне. ...
864 4 24

Не се обърнах, продължих

Прекрачих прага и не се обърнах, тръгнах.
Чух скърцане на външната врата.
Постелята оставих топла
като ласка от майчина ръка.
И никой друг не тръгна с мен, ...
1.3K

Виновната

Боли от неизказаните думи.
Минути тъй минават в тишината.
А мисли бясно блъскат се в ума ми,
опитват да намерят в теб вината.
Сама виновна съм – това го зная, ...
1.4K 2

Слънчогледово

На Р.
Сбогувах се със всички малки хора.
И в спомените скрих ги (като в точица).
А сънищата всъщност са подробност,
когато дишам в тъмното, разрошена. ...
1.7K 8 17

Котва

Зимата идва с усмивка.
Асоциално намигвам на вените си.
Ръцете ми плачат.
Студът вали над града.
Навсякъде има реклами. ...
605 1 1

Приказки от реалността

Няма Ромео, няма Жулиета,
няма я чистата и свята любов...!
Пепеляшка вече не очаква свойта карета,
а принцът за бала не е готов.
Спящата красавица, въобще не заспива. ...
1.1K

Подметката

Подметката понася всяка тежест -
големи, малки... фини, едри хора...
Не храни за неносене копнежи -
за всяка стъпка крепка е опора!
Подметката поддържа те изправен, ...
944 2 14

Поличба

Не искаше, не чакаше, то просто ѝ се случи –
вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.
Протягаше към нея плахо мънички ръчички
и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.
Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени, ...
735 1 4

Последвай...

Последвай славея в ръжта,
да ти покаже как лети се нашироко!
От песен тъжна той оплита синева,
сълзица бистра трепва в окото.
Последвай бързо бурната река ...
1.5K 2 3

Инвеститор

20-тонна компресия!
Разгръщам реципрочно
абсолютните си стойности.
Активите ми са маркирани,
но мога да бъда и по-мила... Метеорологичните агресии ...
613

Червена роза

Червена роза
Червена роза в знойна жега,
ухаеща, цъфтяща…
На слънцето засмяна,
за любов зовяща… ...
2.3K 1

Открих те

Във вятъра те търсих незадомен
и мирис даже нямаше от теб.
Подирих те и някъде по спомен,
за да ти дам от мен коричка хляб.
И сред класилите жита те търсих, ...
636 1 7

На повечето българи е посветено

Не знам защо сме толково себични?!
За "егото" си можем да умрем!
И въпреки че често сме различни,
ний вземаме, наместо да дадем!
И всички все се правим на войводи! ...
545 1 2

Пловдивски етюд

на М. Н.
Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено. ...
1.4K 6 11

Бел лебед 🇲🇰

Од другата страна на телефонот
го слушам сопствениот пулс
тоа е хаотична песна
огледало на денешницата
што ќе се распрска ...
533

Има ли

Има ли някой, на когото не съм дала любов
и в топла прегръдка мига уловила!
Има ли още хора без път,
от мойта безпътица – стъпили накриво?
Има ли някой съдба, която ...
1K

За грозните патета

Знам, че не искам, но те нося
като късче цветно стъкло,
неусетно порязваш вените,
аз се правя, че ми е все едно.
Не придирям. Не охкам дори. ...
1.1K

Сред виолетовите нотки на нощта

Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...
608

Из не вяра

Виниш ме днес за липсата на вяра,
че няма вече сила в мен.
Нима забравя се тъй лесно изневяра,
която трън забива всеки ден?
Тук не за прошки става дума. ...
1.3K 2 9

Разговор пред една картина

— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...
2.1K 21 21

Пенсионерска

Необходим предговор
С извинение – ЛИРИКА
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне (както викаше баба ми за разслабването), пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен т ...
864 3 11

Обир

Ние ли ритнахме
пълната кана със вино
и оцветихме
до девственост белия сняг?
Ние ли с тебе ...
897 1 2

Танцът на Есента

Есента размята цигански поли,
с кръшно тяло в ритъм стар
заплува.
Като нестинарка по жаравата
върви, ...
1.1K

Изкуството да бъдеш гъска

Замахнах с ноктите си – страсти,
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича ...
582 2 1

Втори шанс

Влакът ни спря на последната гара,
пред нас е пустеещ и тъжен перон.
Прелистихме заедно петдесет календара,
"уморени коне" сме, като след маратон.
Житейски закон – какво да се прави, ...
1.4K

Когато

Когато човек остарее
и дните му бавно минават,
добрата ни дума къде е?
Ех, упреци само остават...
1K