Стихове и поезия от съвременни български автори
Перо мое
Перо мое, мое мило перо,
с теб сме заедно, с теб сме едно!
Разказваме на хората за Любовта.
За Самотата,за Живота изпълнен с тъга. ...
Нотите на вечността...
очите ми наблюдават вечното
пътуване на съществуването.
докато песента му гали ушите ми...
И чувствата ми осезават... ...
Точка или повече
Дава намек за категоричност.
Но тя си има своя трик.
Да се пази от дългата критичност.
Точката е нещо неизбежно. ...
Моите дъщери
във три сияйни детски личица,
във три гласчета звънки кат‛ камбана,
във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.
Моите съкровища безценни, ...
Guilty
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение.. ...
В такт „осем осми“
на обич
кандисва
.................
не се ...
Не на шега
Също пространството не е.
И помежду ни една тишина
цéли в пашкул ни оплете.
Перли-секунди се стичат към нас, ...
Шепот
Обичам да усещам топлотата ти.
Давай, докосвай косата ми, отмести я,
целуни мястото, което друг не докосва.
Давай целувай устата ми, ...
Суетните мехурчета
Две сапунени мехурчета,
като пухче от жълтурчета
към небето полетяха.
Те танцуваха, блестяха ...
Желание
Елегантна вечер в думи пълни с власт:
"Желая те със страст и искам твоето тяло!
Твой ще бъда твой, а ти – моя изцяло!"
Какво ли още може да се случи
Сирийците са вече европейци.
От миналото, нищо не остана.
Светът трепери от едни корейци.
Циганите, роми се наричат. ...
Нещо символично.
Чужди булки ми се заобичаха.
Нещо символично ми се иска.
Ще запаля даже свещи.
Не съм ги палил още от годежа . ...
Пепелянка
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен, ...
Люлякови лунички
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...
Старата къща
Вървя и гледам – село запустяло,
навярно и тук от живот е кипяло.
Сега е пусто, сиво само Тишина,
видях стара жена, привела снага, ...
Демони от миналото
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи. ...
На гурбет
изтече в канала на нашите желания…
Съдбата пое своята тягостна роля –
прилежно наложи часът за раздяла!
Прошепваш ми тихо словата за сбогом, ...