Стихове и поезия от съвременни български автори
Орисия
всички отчаяни мистици
Стъклата – в счупени лъчи,
муха от оникс в транс бръмчи.
Под мене подът, в кралско синьо, ...
Българийо моя
Тринадесет века носиш своето име.
С Аспарухови, с кръв закалени устои,
в битки рязана,
оставаш до днес неделима. ...
Женствено
афекта се заражда по естествен път
търсещи, това което никога не се намира,
недоволството е константна величина.
Промяната е задължителна терапия, ...
Ангел на смъртта
душата ми роди се в лицемерен свят.
Светлина обвита във сатенен плат,
свети тя от другите различно,
гасне бавно сред мнимо и безлично. ...
Цена
но зная, че ще трябва да платя
за таз илюзия проклета
в живота има си цена.
Ще те жадувам, за тебе ще изгарям ...
Съвършенство
ако можех да мълча...
ако можех да имам
ако можех да ценя...
дали теб щях да избера? ...
Трепети
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан. ...
Време за туршия....
Време за туршия....
Настана вече време за туршия!
С два сака тръгнах на пазар...
Идва зима – мезе ще трябва за ракия ...
Надежда за вечност
притаило в себе си надеждата за вечност.
Оставяйки в нас - ефирна нежност...
докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.
Разтваряйки в шепи, поредното желание, ...
Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час. ...
18+ Старо шкафче за обувки
защото е остро мойто слово.
Истински съм няма как,
за невежите съм въгърец,
неудобен и подлец. ...
Внезапно
тръгни без цел. И нека да те води
една неосъзната самота
и вятърът, необяснимо бодър.
Под стъпките ти нека да шепти ...
Пенсионерски празници
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...
Една такава
Остана, не отмина...
понякога си цвете сред нощта,
луната целуваш в изнемога,
давиш болката в измамна красота.
И после – нищо, пак съм аз – ...
Облачно
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени ...
Новини
затова ръцете ми стоят,
протегнати към твоите,
без да ги докосват.
Увереност
без да даваш някакъв смисъл.
Нещата вече не са познати
и няма ред в този вихър.
Всичко е голо, на допир тръпне, ...
Фатално
безукорно точно,
право в десятката…
с вниманието си!
Сега лежа просната ...
Цигари
гледам пушека се извисява.
Пепелта ми пада в пепелника пълен,
гори цигарата, а от тебе няма помен.
Спомняш ли си понякога за мен, ...
Чудо
Вл. Набоков
Не в парковете на Париж,
ни в пищна ботаническа градина,
не даже в крепостта на Ниш, ...