Стихове и поезия от съвременни български автори
Сега знам, че нужна е само обич...
напред и назад се разхожда,
а ехото в ухото се крие
и иска да се превърне в море.
Същото се случва и с живота, ...
Цирк
клоунада разиграват...
Гълтат саби без умора
и развличат ни за слава!
Лъвове и мечки стръвно ...
На тате
всяка една прашинка щастие на земята и отвъд
Във всеки следващ живот и във този
Изворна вода във шепи да ти поднеса
Ако можех, света ще обиколя, ...
Фон
от тия дето покривите носят
и с нищо цветно не блестят
но крият отговора от въпроса
... ...
Без граници, импулсивна и замислена...
защото съм от сърцето създадена.
Баща ми е голям поет на ухания
майка ми е приказна чистота, изживяна.
Кърмят ме с чувства и вдъхновение. ...
Самоубийство
и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !
И изведнъж светът застива онемял
и само с глава му кима.
Преизподнята отвори се пред него ...
18+ Търся си издател
тънко ме оглежда...
лигите ѝ капеха...
обзета от надежда...
Прибрах се в къщи... ...
Дима от Русия
с баба си е на море.
Той година има, две,
сам на плажа си топурка
и на слънце се пече. ...
Би било биография
по коленете
и нося товар
на чужда карма
защото мама ми даде ...
Традиции
избутаха се слънчевите зимни дни...
Вали! И летните шейни са канени,
алени, зелени, шарени...
Великденска елха засвети в мрака, ...
Един живот
На Иван Димитров(ДЪРВОРЕЗБАРЯ)
От Евгения Георгиева(Svidna)
Роди се в черна немотия, едно от осемте деца,
и тази пуста беднотия, за всяко беше обеца. ...
***
Тя не е приоритетна сега.
"Дори да сме въздух под налягане,
какво ний губим от това?"
Овце една след друга, след пастири... ...
Разсъмване
Душата ми прелива от нежни слова,
гърдите пазят нежни чувства.
Ручеи бистри понасят мисълта.
Различна е нощта от всеки ден. ...
Светлината Му...
навлиза в душата ми.
Лъчите и звездите му,
осветяват вървенето ми.
Светлината Му ...
Бог ми подаде ръка...
как ръка Ми подаде
в пустинята пуста
аз се скитах.
Сама сред морето ...
Меца спасява гората
крачи Меца сам-самичка.
Крачи мрачна и унила,
рано-рано подранила.
Крачи и под нос мърмори: ...
Продължение......,
да съм с науката. Но спрях!
И в Пловдив го планувах даже...
Но казвам ви, че не успях!
Тя бе във мене вкоренена. ...
Скала
Скала съм…
вълнáта ме облива.
Животът с неволи
отново ме залива… ...
На приятелите
Не беше лек житейският ми кръст
и пътя ми не бе обсипан с рози,
родих се, за да бъда аз човек
и пътя ми... Нека да е този. ...
Къде се крие детството на големите
Игрички само си играят
със телефони във ръка.
Там никой, никого не знае.
Там тишината е море ...
Тишината
в делник и в празник.
От човека взима
думите празни.
И чуеш ли я, ...
В теб
чувствам, заобиколен от
твоята мила вечност...
Връщаш сърцето ми
със своето, когато то ...
Обява
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката ...
На Тихчо
зад девет планини, зад сто слънца,
щастлива щях да съм и окрилена,
теб, сине, да очаквам и в скръбта.
Да знаех, че си някъде, но жив си, ...