История за странник и принцеса,
в чиито сърца все още огънят гори,
огън на надежда.
Надежда да зърнат се отново.
Живял някога потаен странник изпълнен, ...
Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър, ...
Красиво е да бъдеш в миговете
край морето, когато небето се рисува
със блясъка на някой хванал ръката ти.
И щастливо е всяко кътче в сърцето,
вслушвайки се в приказките на палмите, ...
Не се събуждаш два пъти в ранно утро.
Очи отворил - една е първата зора.
Един е изгревът и залезът е сам.
И вярата в доброто е една..
Само в прегръдките на умиращата тръпка ...
От година съм като закотвен,
не помръдвам от своето място.
Уж с всички, а вечно самотен,
и с бъдеще доста неясно.
Казват ми, че изпаднал съм в дупка, ...
Добре дошла в небето ми прекрасно,
цял живот за тебе си мечтах.
Ти намери си в съня ми място,
докосна ме със своята душа.
Сега ще те обичам във безплътност, ...
Нейде там, в безпросветното минало,
аз стоя в пещера и рисувам победи.
Рисувам всичко, което в живота е бивало.
защото в потомците мои с нескрита надежда аз гледам.
Рисувам храната си. Също рисувам врага. ...
Аз можех все така...и до безкрай,
да я рисувам със надеждите зората.
Но в мене се прекърши онзи замен Рай
във който обичта развяваше си знамената.
А щом я няма пръснах на парчета ...
Отишъл бях да търся на пазара
за обеда ни пресен зеленчук.
И разгеле - един пред мен стоваря
кашони със чудесен чесън лук...
Представих си го вече в таратора - ...
Твой е синия ми кораб...
Каня те да полетим с моя син кораб,
и да се отворим за света, в който и ти и аз вярваме...
Дълго ще пътуваме по този сив облак...,
но сред облаците най - силно е слънцето... ...
Понякога се случва любовта да боли.
Понякога след нея остават и следи.
Самотно сърцето продължава да кърви.
Разкъсана душата не може да прости.
Понякога се случва след облачния ден ...
Във полумрака плътно прилепени,
танцуваме със теб последен блус.
Отчаяно си вкопчена във мене
като в очакване на силен трус.
Лицето ми докосваш леко с пръсти, ...
С не малко хъс, безбожно къс,
животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст.
Върти и нас, и сляпата неделя.
Връз белезите на простените неща ...
Ти си слънцето на живота ми,
ти си споменът за душите ми,
излетели в небето и станали капки.
Полудяла от мъка, гръдта ми е болка,
а ти стъпваш в сърцето и палиш сълзи. ...
Искам да вярваш, че винаги ще бъда с теб,
под липите на сърцето ми.
Няма място за умрели светове
и фалшиви и принудени приятелства,
аз знам кое е моят ден ...
Тогава голяма поледица беше
и всичко живо във къщи седеше.
Обаче реши да излиза моята кака –
не можело гаджето да я чака.
На ток висок, ботушки обула, ...
Протяга се под преспите, разсънва се селцето.
Неуко е без вестници, но будно общо взето.
Разчело е прогнозата по облаци и птици,
и знае за угрозата на зимната кралица.
Кюмбетата напълнило, замесило си хляба, ...
Остани при мен и само ме обичай!
Суетни думи далече остави!
На нежна обич нека ме обричаш,
със топли устни тихичко шепни...
Остани при мен, с поглед ме събличай. ...
Наистина ли заслужавам и това?
Пак ли си изпросих от Бога тъга?
Във филма отново жестоко се вкарах,
ама нали пък снощи добре си прекарах.
Да, пак ще боли, ...