Стихове и поезия от съвременни български автори
... ако не искаш слабостта на сърцето ми...
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...
Сбогом
Това те най вълнува тебе днеска.
Очите ти – с отблясък на елмаз,
събуждат ли у мен любовна треска?
И май че няма смисъл да отричам, ...
Причастие
Как приличаш на пролетта –
млада, буйна и всеотдайна
и ухаеш на полски цветя,
на тревите и техните тайни. ...
Продължение на първата ми книга
там как тъгуваш за дома.
В мъглата щом ти се покаже,
изчезнал някъде в света...
За близките си затъгуваш... ...
В одеждите на времето
Нито пък на нежната ласка на морето.
Не казвай сбогом на усмивките,
които си видял през светлото лято.
Не казвай сбогом на това, ...
Голям късмет
и влачейки голям карък,
в душата ми настъпи смутност,
а мислите се движат в кръг.
И срив в живота ми настъпи, ...
Моля!
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш, падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно. ...
The beer is a better poet than me 🇬🇧
but only when the writer does his part
emotions flow and emotions go
in the unconscious down below
thought is left so far behind ...
Моята съседка Ветка - 2
Аз - с ролетка във ръка,
по бикини Ветка трепка!...
Как се нагласих така?...
А на моята съседка ...
Потъвам във вдъхновение
за твоя образ,
потъвам в чувствата си
за твоето сърце.
Ти си с мен в миговете, ...
Чувства
Намаляха и в един момент съвсем се изпариха.
Пресъхнаха, както пресъхва езеро след дълга суша.
Дъното се оголи и напука, пустош безкрайна...
Като душата ми.
Било ли е някога?
очи с очи да се срещнат?
Била ли е заблуда
нощта студена, снежна,
когато от очите падаха сълзи? ...
Народ
останал сам, без грам надежда.
Един народ – търпял провал,
от срам главата си привежда.
И тъй зачака той промяна, ...
Студове 2017
вънка хапе и не пуска!
Наближава минус трийсе,
под краката хруска, хруска!
Няма врабци, нито врани. ...
Безсмъртна тишина
За онази що не искаше да се събуди.
Няма живот!
Черните планини посивяха.
Какво очакваше ти? ...
Продължение на първата ми книга
най-младото от нас момче,
хормони много бе натрупал
и пола взе да го влече.
В хотела спря едно момиче ...
Бял стих
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара. ...
История, с начало в края
Нямах представа,
какво представлява
светът, в който живях.
Играех на жмичка. ...
Мироглед
мироглед са, са безчет
от тях бедѝте...