Стихове и поезия от съвременни български автори
Продължение...
Над всичко беше любовта.
И „писаното „ щом прелистя,
веднага туй ще потвърдя...
Това за мене бе повеля, ...
Усмивката
не знам, някак по-леко ми става
или влюбени, хванати за ръце,
невиждащи ме, край тях да минавам.
Не би било лошо, магазинера - ...
Човекът, който върви по вода
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода,
на брега му се спира
и го обича невидимо. ...
Да спасим "българския Стоунхендж"!
на траките астрономическа обсерватория -
нека да съхраним за гордост, чест и слава,
нека чувството за отговорност побеждава!
Че това е богатство народно, ...
Благодатен огън
с Божествена Любов и Светлина,
с Мир и обич пращаш на земята,
Любовта си – към всички е една!
Понесе Ти, най-тежкия си кръст, ...
Пътят към храма
за да намеря свят без измама.
Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,
сложих да спят раните скрити.
Казах си тихо: "Не може да няма ...
След
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени ...
Фейса
първо профил на стената
кратка справка, аватар и веч' си тука
почваш да си чатиш и си чакаш лайка.
За аватар – снимка подмладена ...
Воскресе
Този април! Марта го погна
с ранното пролетно време.
Той, още сънен, не можа да насмогне
даже да се съвземе. ...
Помнете!
Но нищо днес не може да ми върне светлината.
Тя яви се за момент, но изчезна топлината,
когато всичко се превърна в лед!
Аз помня своя род, къщите и улиците прашни! ...
Лудост.
Като Галилей ще ви открия.
Бетовен ще посвири на цигулката.
Тодор Колев – на гъдулката.
Пикасо ще ни рисува. ...
* * *
светъл и дълбок поглед ме гледа,
ръцете ми – в ръцете ти, топла ласка,
докосването, в пламъци прераждащо.
Приказка с поука
Сто пчелички работливи
в горските усои диви
кошер малък изградиха,
пити восъчни редиха ...
Юни
Сграбчена от мислите,
разпиляна в листата от септември.
Нима си мислиш, че океаните са толкова дълбоки,
за да заличат белезите, ...
" Сила " (За сърцето)
ще се сгрее каменно сърце.
И лудо ще забие пак,
за да няма вечен мрак.
Бликнали сълзи от радост ...
Елегия
а там, където капките не падат,
подобно на антични полилеи
висят като сред римска катедрала.
Под тях е призрачно. Напукана земята, ...
Усетих перото в ръцете си...
в чийто звук се
крие послание.
И белият лист
превърна се ...
Днес
чертае се едно ново начало.
Татуира си кожата и сърцето
безкрая от възможности.
Нов хоризонт виждат очите ми ...
Приликите в разликите
с любов винаги стъпките ѝ изразяваме.
И сезоните, животите от нея се прераждат.
Правейки дори тъгата и носталгията красиви...
Може би в своите виждам твоите хоризонти. ...