20 531 резултата
бездомните на
Смирненски гаврошовци
защо и утре
  350 
Навън, навътре
Навътре, навън
Ръгаш, блъскаш,
Ръчкаш
С пръчка. ...
  660 
Не ми отнемайте лъжата!
Защо са ми очи за истини?
Щом плахо стъпвам по тревата,
а тя крещи ми, че безсилен съм.
Че няма как да променя ...
  637 
Малка таванска стая с малък прозорец, гледащ към звездите. Самотна
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят,
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там,
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко
свое и чуждо. В света на хората, ...
  468 
Светлинки
Като искрици във нощта прелитаме
и само миг остава нш`та светлина.
Но ние с майката Вселена се преплитаме,
защото низ от мигове е Вечността. ...
  279 
Ръцете ми протегнати с надежа скромно се отпускат
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели ...
  387 
Не ме променяй по своя модел,
остави ме да бъда различен,
искам да имам крила на орел
и сърцето на гълъб, за да обичам...
Не ме покривай със своята плесен, ...
  1096 
Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли - ...
  1120  19 
Не ни променя броят на годините
и опитът в живота – също,
промяна истинска настъпва,
защото всичко в този свят се връща!
  662 
Въпрос:
„Време, ти, което ни пришпорваш
и далѝ човеци сме – оспорваш,
разтършувай се из паметта си
и ни осенѝ какво е щастие!... ...
  524 
Уморени очи вече виждат отвъдното,
а сърцата разбити на пух,
трудно понасят болни амбиции,
... докато още са тук.
Умовете препълнени с факти, със спомени, ...
  1181 
Ще грабя със шепи от тебе, живот,
няма да пестя пари за забава...
За едни ще бъда грешна, а за други права,
но да се харесам на хората не искам,
защото не се боря за слава! ...
  846 
ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам, Огледало, в теб!..
О, срам ме е, че Съвестта ми дреме,
и търся Истината в своя джоб… ...
  341 
Първа любов е! -
И плахосвенлива! Но
как ѝ отива!!!
  405 
Притча*
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна-
и другарувал с птиците и зверовете... ...
  359 
Прашинки сме малки, дори не микрон,
от Космоса... Свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди,
изригват стихии в омая.
В небесната книга написана там ...
  426 
Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем, ...
  742 
май 2013 Румяна Славова
Рисувам страхове-
в различни цветове.
Кръщавам поотделно всеки-
да ги разпознавам. ...
  574 
Пиех кафе, слънчево беше.
Случайно дочух уличен кларнетист.
Свирнята му накъсано се дереше.
Смесено някак си народно с туист.
Прекъснато свиреше, но с жар. ...
  1252 
Свалете маските на отчаяние и безнаказаност
и облечете своите мечти в обикновенни дрехи
На кой е нужна тази сляпа показност?!
Когато криете душите си в доспехи.
Не стойте на далечно разстояние ...
  370 
„Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam“ - Lucius Annaeus Seneca
(„Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя“ - Луций Аней Сенека):
Надявам се да
умра така, че мъртъв
да не се червя... ...
  574 
ВЕЧНОСТ
Магическа е тази реалност и сякаш в измислен свят
ще видиш живот в щастие и болка - вечен кръговрат.
Времето не ти е враг, защото няма край или начало,
а ти си единна същност - образ докоснат в огледало. ...
  704 
тучният житен
клас е наведен
празният е и
щръкнал и вреден
тъй и с човека ...
  472 
философската
поезия наравно с
поетичната
философия са две
страни на едно цяло
  415 
Понякога сънувам, че съм птица
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.
На хоризонта с тънък златен косъм ...
  882  25 
Тя:
„Океан!!!“...
Той:
„О кей, Ан!“...
  499 
КОГАТО МНОГО ДЪЛГО
Когато много дълго бил си жаден
не можеш жаждата да утолиш...
Дори да ти предложат океана
в солта по-жаден само ще гориш! ...
  932 
Животът върви си, река бързотечна,
завихряща бързеи слепи. Поврат.
Повличаща клони и дънери тежки
коритото следва, не тъжен обрат.
Тече си реката през ниви, поляни. ...
  593  10 
Човек се ражда на земята
да расне и да порасте.
И да не хвърля, да не мята
по вас където и да сте.
И дните му да са блажени, ...
  390 
Бракосъчетай
Любов и Мир, о, БÒЖЕ!
За да ѝма РАЙ!
За да ѝма РАЙ... ,
Любов и Мир, о, БÒЖЕ, ...
  350 
До бука в есенната дреха,
на коренището в пръстта,
минава границата реха
между живота и смъртта.
С години вятър, дъжд изнасят ...
  377 
Екзистенциално*
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!... ...
  378 
Животът нека
бъде стих, а не от стих
живот да правим...
  311 
Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и възторжени гърла!
Сърцата пърхат в малката градина-
разперва Младостта крила...
Луната се усмихва закачливо. ...
  255 
По пътя в ледено студена нощ,
едвам престъпвам с крачката широка.
Посипвам с пепел смръзналата площ,
запален от незнайна гняв жестока.
Изгарям от бездушно чувство на безсилие и бяс, ...
  1166 
Да разгледаме
думата „слово“! Ако
заменим „в(`ъ)“ с „г(`ъ)“,
се получава
думата „слòго“ - с кратък ...
  396 
Аз имам да ти кажа
сто неща.
И нямам да ти кажа вече
нищо.
След всеки ...
  729 
Всяка стъпка обмисляш.
Защо стъпваш тогава
накриво?
Всяка дума премисляш.
Защо тогава ...
  771 
стихът мерило
е за красотата и
за грозотата
  350 
Неказаните думи как болят,
превръщат ни живота в многоточия,
безумни мисли на сергия ги редят
поставили цена - „Надскочих себе си…“
И всеки ден множат се точките, ...
  350 
Предложения
: ??:??