3 823 резултата
Пред най-касовата казино зала
има по двама-трима късметлии
тежко спящи върху пейките.
Разделят ги празни бутилки
и редовни туристи от квартала. ...
  402 
Като усърден паяк плетеш
магнетичната словесна мрежа,
о, ти, ефирно същество във груба плът,
примка за изгубени души.
Сърдечните си тайнствени прозрения ...
  1513 
Душата си млада раздадох, всеки удар на моето сърце.
И удряше ли удряше на камък, уви ти нямаше сърце.
А може би надеждите ми са били големи
Казват хората да не очакваш.
Но това съм аз с душа на цвете, което расло е само сред дъга. ...
  371 
Всяка сутрин паля цигара,
цигара след цигара гори.
Спомени като дим излизат,
а ти спомняш ли си,
за нашите мечти? ...
  632 
Тиха лятна нощ, спи градът
и селото спи, ти също спиш.
Само аз не спя, а колко е часът?
Чувам музика, ти ли ми звъниш,
Или е проклетата аларма? ...
  401 
От изтока изгрява слънцето -
мечтата - протяга се нагоре,
прозявайки се в долината.
Ооо, Боже!
Красота, настъпва миг - ...
  516 
Кой ще ми каже какво е болка?
Пропуснат момент! Дежа вю!
Душевно падение!
Пълно неведение!
Страничен наблюдател! ...
  244 
Покрай розовата долина
сякаш минавам покрай райската градина.
С различни декоративни цветя
срещани по различни краища на света.
Обаче България ме дари с късмета, ...
  678 
Красиви са изгревите,
омайни - залезите,
но най-обичам Слънце в зенит.
Не ме ослепява лъчът,
перпендикулярният, ...
  827 
Израснахме сред цъфнали дървета.
Играехме сред лавандулови поля.
И мислехме, че е прекрасен
живота, детството и нашата страна.
Не знаехме какво е завист. ...
  303 
Старият фар,вековно скован,
побелял,посивял,помъдрял,
издигнат е там... в морето пенливо,
надежда да дава,души да спасява.
Спасителят стар, светлината дарява, ...
  353 
Ти си като падаща звезда,
която с теб времето неусетно минава.
С разговорът ни сладък,
усмивка ти подарявам.
Топлиш ме толкова приятно моята душа, ...
  396 
Лети нагоре към небето,
обсипано с безброй звезди.
Крилата си открехвай,
птицата от теб вземи.
О, чакай, спри за миг! ...
  538 
Впрегнал гравитацията, ора тишината.
Тя стене от болка,
но с радост очаква думите
в топлото да заспят.
После с крясък черупката да разчупят ...
  416 
Ти си моята нежна струна,
която свършва с целувка.
Ти си моята любима китара,
с която обожавам да свиря за нашите чувства.
Ти си моята прекрасна мелодия, ...
  411 
Да избягаш от себе си, това е трудно.
Да пречистиш душата си, това е мечта, която е забравена.
Да забравиш мечтите, които са заключени в сърцето ти,
това е ключът към щастието, което е избягало.
А бягството е път във твоите сънища, които вече не сънуваш.
  271 
Ще се стопя
когато ме прегърнеш,
ще се стопя
и на дланта ти
ще остана светла капка.
  500 
Кротко си седя на поляната
И те виждам в далечината.
Красив, нежен, мил, добре облечен.
Запътил си се към мен
и с твоето любезно поведение, аз те следвам. ...
  478 
Някога имах сърце
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи.
Къде беше ти, ...
  280 
Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...
  379 
И да си слънце
с голямо сърце,
все ще си куче
с превити ръце.
Кой ще види ...
  517 
Високи планини
шушукат помежду си-
песнопойци летят все
далеч от тях.
Екове неземни ...
  406 
Непоисканата тишина, която ми даваш,
раздира, разкъсва до безкрай
остатъците от душата ми..
Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да ...
  575 
Те седяха на ръба на скалата. Нито той нито тя имаха смелост да погледнат на долу. Бяха се хванали за ръцете сякаш клони на дървета са се вплели в земята..
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Дв ...
  422 
Изсъхва старата смокиня на двора,
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата, ...
  495 
Спомням си, сякаш бе вчера... теб
Чакаща на черния диван, прегърнала в скута дамската си чанта - потънала в мисли... теб
Толкова спокойна и позната и едновременно чужда!
Всеки ден ти бе утеха за разкъсаната ми душа. Бе спасителят за потъващото ми сърце.
Очите ми те виждаха сляпо, но душата ми те усе ...
  357 
Може би съм глупава или просто увлечена
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...
  403 
В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
  237 
Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
  289 
Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...
  242 
Не плачи за мен, а в сън ме превърни.
Запали ми свещ и ще се върна,
за да те прегърна.
Не ще те пусна да угаснеш в мрак.
Запази ме като спомен. ...
  379 
Нима можеха те да познаят
копнежа ми по това
Гарван вътрешностите ми да разкъсва
вплел вечното си слово, като досаден
спътник. ...
  502 
Дните ти ще са по-хубави без мен.
Не мога да запълня празнотата...оставена от друг.
А как искам ти да видиш в мен...
Спасение и бряг, доверие, уют, приятел и любим!
Уви, тъй тихо е, самотно и без цвят. ...
  442 
Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
  575 
Ако подадеш ръка навън и затвориш очи, есенният дъжд ще ти припомни...
Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.
Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?
А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.
Същите мокри дрехи ...
  241 
Болка, мъка и тъга,
вече няма Слънце и Луна.
Ден след ден, по-безсмислен,
по-нещастен, по-злочестен,
съществуваш като остров неизвестен. ...
  1027  17 
(посвещава се на silent-heart)
Случайно запознах се, някога със теб,
рядкост бе за мене, да попадна на човек.
Разбирахме се двама, но нямах на идея,
че може толкоз рано, да те надживея. ...
  465 
Когато се замислиш и ти стане тъжно,
когато чувстваш се виновно , гузно ,
когато няма никой там,
когато знаеш, че си сам,
когато душата плаче тихо и безгласно, ...
  457 
Живея
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,
които са ми малко познати.
Загадъчни и интересни.
За моментите, ...
  433 
Неочакван ден, или по-точно нощ...
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим,
останаха без отплата... ...
  393 
Предложения
: ??:??