3 917 резултата
Август ме посрещна в погледата ти,
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...
  1300 
Няма време в живота нито място в света,
за да кажеш "Готов съм, мога вече да спра!".
Няма сигурно "утре", нито вечно "сега",
а кога за последно си помисли това?
Кога за последно "живя" както искаш, ...
  670 
Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.
Вторачени са в мен безброй надежди, ...
  633 
утеха има само в тишината
тишина нейде в самотата
мъгливи спомени и силуети
отколе мъртвите поети
помрачените ъгли ...
  440 
Чувствал ли си се така, сякаш си изгубил всичко?
А чувствал ли си самота без причина?
Имаш си всичко. Дом, храна, жена. Но нещо ти липсва. Вътре.
Не знаеш какво и защо. Но го чувстваш.
Знаеш, че не е редно. Чувстваш вина. ...
  748 
... Обикновено такива хора не остават за дълго.
Идват,
правят те малко по-щастлив,
карат те да
Вярваш, ...
  889 
I
Поет бях и поет ще продължа да бъда...
за начинанието дали ще има цена посилна?
II
Греховете на поета са нещо тленно, преходно, ...
  493 
Коледа е,
семействата се събират.
На старото гробище в Банкя
майка пали свещ на гроба на сина си.
Заедно са.
  1260 
Студено е!
Заснежено!
В просъница
оголели клони
Южняка зоват; ...
  689 
Аз съм дългата нощ
под клепачи на чакащ,
и най - късият ден
на влюбен в море и във пясък.
Аз съм пролетен дъжд. ...
  611 
Толкова съм близо,
а съм ти толкова далечен,
на една ръка разстояние
и на една бездна от душата ти.
Уловил съм те в мислите си, ...
  654 
Знам къде ми е болката.
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си. ...
  1369 
Спомени – без предизвестие.
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми ...
  710 
Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...
  591 
Днес си купих студ,
от празните улици
на осиротелия град.
Нали ме знаеш,
вечно търся неща, ...
  747 
В стаята празна търся теб.
Виждам силуета ти...
Чувам стъпки тихи...
Отварям очи - няма те!
Играеш си с мен. ...
  358 
Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...
  859 
"Тъй върви светът-
ът
ът
ът...!
тананикаше си ДъртиЙЪТ ...
  514 
В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...
  860 
И знам, че още преди да са изпопадали
последните вишневи цветчета,
те ще се омаят и ще полетят
като малки розови пеперуди,
които радостно биха трепкали в дланта ми. ...
  732 
Наслаждавам се на новият ден
изтъкан е от радост, за това,
че осъмнал си - останал си жив
и носи със себе си - светлината...
Изпълвам с любов сетивата, ...
  912 
Песента подир есента.
Сгушена и тя на две
Изпускам се
Двете ти ръце
ме изпускат ...
  868 
В памет на Петя Дубарова
един неизживян творец
На небето стигна да твориш.
Да търсиш ти пъстрите знания,
с рая рими да редиш. ...
  341 
***
Попита ме една приятелка
„Какво да ти донеса от България?”
„Нищо” й казах,
а тя настоя.
Ами тогава ...моля, ...
  551 
не ме оставяй
сам да плача
светец ли съм за теб
или съм в здрача
аз нося ти лъч ...
  1239 
Знаеш ли,
колко те обичам?
Естествено, че не!
Защото ти не ме обичаш…
Предпочиташ да ме гледаш ...
  1145 
Любовта не оправдава средствата,
не оправдава и компромисите,
нито скритите тъги и болки,
нито простените измами.
Любовта е чиста! ...
  639 
Имах нужда от топлината
на слънцето,
да разплиска по - вените
слънчева жар,
да прогони завинаги ...
  669 
Под сивото небе есента се разтапя
по миглите на един минувач.
И лепи се по клепачите му вятърът,
и студът разлива се по очите.
Бори се шумата с мъглата ...
  563 
Колко е дълбока любовта?
Колкото държавният резерв.
Колко е силна любовта?
Колкото нервите на пенсионерите.
Колко е пламенна любовта? ...
  658 
Бял череп със очи светлочерни,
аз съм и кукла и вентрилоквист
света понякога ругая с думи бедни,
нима съм отегчен, болен песимист?
Не! Затова търся свобода ...
  586 
На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...
  862 
НЯМА ПОВЕЧЕ
да се задъхвам
доживотно по Баира.
И камъни като Сизиф да мъкна
облъчен смъртно от въпросите: ...
  988 
ЗА ПОЕТЕСИТЕ
И ТЕНИСИСТКИТЕ...
Тя,
тичайки,
с малинените връхчета ...
  715 
Завесата се вдига
и светлината лекичко премига.
Театърът се разиграва,
а тълпата замълчава.
Любов на сцената кипи, ...
  698 
Ще те оставя да се удавиш в блатото ми
от несбъднати мечти,
да се потопиш в тъгите ми,
да се нагълташ със жалбите ми,
да се стремиш към светлината, ...
  474 
Светът е полудял,
със бесове във облик човешки се изпълнил.
Светът се е побъркал,
за Бога очите си затворил.
Не ще да чуе Словото спасително ...
  965 
Кървавочервеният залез се разля
в душата ми
и залязоха
спомени,
изгреви, ...
  1494 
Вълна тежка ме сполетя.
С мъка дълбока се разплаках.
Вещи излишни изхвърлих
И лек в себе си намерих.
Бягах, и болката от спомена, ...
  499 
***
Жената,
която ни чисти входа,
е малко неугледна,
но има блага усмивка
и топли очи. ...
  1364 
Предложения
: ??:??