3 753 резултата
Обичал ме бил, казва
- Merci beaucoup monsieur,
обаче само любов не стига.
Късно си се сетил...
Все едно си се обул и си на вратата, ...
  859 
Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини ...
  403 
Под полярното небе тъгува моето сърце. За отминалите дни и спомените добри.
Затова как угасна моето сърце, но спря да кърви, ледено е вече разбери. Не му липсваш ти.
Ала липсва ми и това, че загубих си нейде там приказката добра. Римата вече не върви и тези думи ох, братко, сестро от тях боли.
Да фо ...
  336 
Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...
  563 
Част от мен, която мисли във всички посоки...
Част от мен, която действа напук на разума...
Част от мен, която пее за любовта...
Част от мен, която се смее щастливо...
Част от мен, която потъва в очите ти... ...
  855 
„Излъжи,
измисли ми някаква смърт,
ако животът ми бъде безразличен“
Стефан Цанев
Усмивката си аз ако заключа, ...
  937 
Любовта!
Не е само нежни думи.
Слова -
може да бъде трудно,
в главата се върти. ...
  1235 
Авторът един е, той е вездесъщ,
има-няма полгодина,
в сайта броди.
Кой?
В бяло са нозете, ...
  880 
Облаци и звуци преминават
падат по стъклото
като капки
в стъклото истината отразяват,
но красотата ...
  477 
Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...
  889 
Понякога ми се мълчи.
В мълчанието си сам, нали?
И все си мисля за неща:
Как устроен е света?
Колко ли тежи това, да си сам в нощта? ...
  420 
Някои свикнали са да казват,
че любовта не е достатъчна,
че често тя е просто грешка,
страст, която като огъня загасва,
че причинява само и само болка, ...
  342 
Когато ми липсват парченца от небето…
затварям очи… и усещам…
как залезът се стича по лицето…
и сетивата… в лунни пещи…
потръпват с порива на вятъра… ...
  484 
Прешлените на слънцето
Разгръщат светкавиците
си пред мен
И вериги от полети
оформят колоните ...
  390 
Нощта се изнизва...
Но още не си разбрал
кой печели в схватката
между тялото и ума...
Димът на поредната цигара ...
  578 
То е мъничко… Мъничко!
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули… ...
  510 
Изминаха безброй години
страхът убива чувството накрая
Можем ли да го кажем?
Можем ли да го опишем?
А можем ли завинаги да умрем? ...
  437 
небето слегнато разпуква
цвета на пясъчния бряг
нереален е пейзажа
с крайбрежни светлини.
опипваш сенките ...
  356 
Понякога се будя късно нощем
с усилие приспивам демон сив.
Във празните зеници на тъгата
откривам само спомен тих.
И дреме нейде сред мъглата ...
  313 
Сънувах дом и кокичета,
в градината поникнали.
Връщат се отлитналите птичета,
от песните им вече сме отвикнали.
Сънувах и една момиче, ...
  336 
Ще обичам вечно
този отпечатък, който в мен оставяш,
този аромат, който обичам толкова много,
в порите на кожата ми;
ти си всичко, сладко и добро, ...
  418 
Там ,
където съм те докосвал с върховете на пръстите и си умирала.
Там,
където си ме докосвала с топлината на устните и съм изчезвал.
Там, ...
  389 
Вървя и си мисля
Колко сме слепи.
Десетки глави наведени,
А слънцето във февруарския кучи студ си пече.
Докосва тия сиви, изографисани тераси. ...
  361 
Когато ме целунеш…
Когато ме целунеш…
времето спира, тишината се създава,
и отеква през денем и нощем
на сърцата ни в един ритъм. ...
  547 
Не бягай
От дупката в гърдите си
Не се крий
Зад дим и алкохолни пари
Не се преселвай ...
  354 
Меню – цена:
Гняв – една пропусната възможност.
Раздяла – една непресъхваща сълза.
Болка – една предпоследна надежда.
Мълчание – една доза усмивки... ...
  382 
Ти си като звезда
на която тръгвам по следата
единствената спирка в душата ми
в теб е слънцето на всички сезони
есента е цветна като пролет ...
  878 
Със поглед празен и
студен гледаше през мен.
Виждаше света във
тъмни цветове.
Имаше проблем. ...
  328 
Моето пространство е изолирано...
Стопанка на сърцето си съм
и паля клечка след клечка от своите спомени...
Но когато студенината идва отвътре,
с нищо не мога да се стопля... ...
  336 
Трепетно те очаквах,
но ти не го разбра.
Когато най-много
те исках –
ти замълча... изчезна, ...
  220 
Не знаем какво точно ще се случи
какво, ако всичко изведнъж се промени?
Какво ако в нашето ежедневие така красиво,
тъгата се загнезди за постоянно?
Накъде отива нашата любов…? ...
  431 
Преминах през всичките нюанси
на това да си объркан,
на това да се възприемаш като умопобъркан.
Не просто преминах,
а ги нарисувах. ...
  553 
Неделя сутрин
с едва раздвижени мисли,
тихи гласове,
топли ръце,
леки стъпки... ...
  416 
приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...
  333 
Потънал в плен на самотата
в забравен сън на глупостта,
изчезнал там във синевата,
загубил чувството за сладостта.
Убил завинаги честта си ...
  510 
Когато сърцето ти се сбъдне с любов,
когато любовта ти с друг е споделена,
само това е необходимо, само тя е нужна,
за да се преобърне целия ти свят…
За нея всичко ще преодолееш, ...
  468 
Понякога ми е достатъчно само да те видя,
дори и да е само за един единствен миг,
понякога ми е нужно само да те видя,
за да потъна в безкрайността на очите ти,
за да замина в нюансите и контраста им, ...
  421 
Да забравиш - колко труден глагол е,
особено когато любовта в сърцето е.
Думата любов - как да я забравиш...?
Най-много тя тежи в сърцето, да…
Но душата ти свободна е като птица. ...
  382 
Имам майка аз една
и ето, че забрави си ме тя.
Гърба и аз видях,
когато по-добро от мен намери.
И ето, аз седя, свита на кълбо ...
  251 
Любовта ти е като превод,
след който ме настига посланието
на сбъднатите ми мечти.
В чуждици се унасям,
в чуждици те драфирам. ...
  331 
Предложения
: ??:??