3 855 резултата
Кой ще ми каже какво е болка?
Пропуснат момент! Дежа вю!
Душевно падение!
Пълно неведение!
Страничен наблюдател! ...
Пропуснат момент! Дежа вю!
Душевно падение!
Пълно неведение!
Страничен наблюдател! ...
258
1
Покрай розовата долина
сякаш минавам покрай райската градина.
С различни декоративни цветя
срещани по различни краища на света.
Обаче България ме дари с късмета, ...
сякаш минавам покрай райската градина.
С различни декоративни цветя
срещани по различни краища на света.
Обаче България ме дари с късмета, ...
710
Красиви са изгревите,
омайни - залезите,
но най-обичам Слънце в зенит.
Не ме ослепява лъчът,
перпендикулярният, ...
омайни - залезите,
но най-обичам Слънце в зенит.
Не ме ослепява лъчът,
перпендикулярният, ...
854
2
6
Израснахме сред цъфнали дървета.
Играехме сред лавандулови поля.
И мислехме, че е прекрасен
живота, детството и нашата страна.
Не знаехме какво е завист. ...
Играехме сред лавандулови поля.
И мислехме, че е прекрасен
живота, детството и нашата страна.
Не знаехме какво е завист. ...
328
Старият фар,вековно скован,
побелял,посивял,помъдрял,
издигнат е там... в морето пенливо,
надежда да дава,души да спасява.
Спасителят стар, светлината дарява, ...
побелял,посивял,помъдрял,
издигнат е там... в морето пенливо,
надежда да дава,души да спасява.
Спасителят стар, светлината дарява, ...
378
Ти си като падаща звезда,
която с теб времето неусетно минава.
С разговорът ни сладък,
усмивка ти подарявам.
Топлиш ме толкова приятно моята душа, ...
която с теб времето неусетно минава.
С разговорът ни сладък,
усмивка ти подарявам.
Топлиш ме толкова приятно моята душа, ...
423
Лети нагоре към небето,
обсипано с безброй звезди.
Крилата си открехвай,
птицата от теб вземи.
О, чакай, спри за миг! ...
обсипано с безброй звезди.
Крилата си открехвай,
птицата от теб вземи.
О, чакай, спри за миг! ...
574
Впрегнал гравитацията, ора тишината.
Тя стене от болка,
но с радост очаква думите
в топлото да заспят.
После с крясък черупката да разчупят ...
Тя стене от болка,
но с радост очаква думите
в топлото да заспят.
После с крясък черупката да разчупят ...
441
Ти си моята нежна струна,
която свършва с целувка.
Ти си моята любима китара,
с която обожавам да свиря за нашите чувства.
Ти си моята прекрасна мелодия, ...
която свършва с целувка.
Ти си моята любима китара,
с която обожавам да свиря за нашите чувства.
Ти си моята прекрасна мелодия, ...
439
Да избягаш от себе си, това е трудно.
Да пречистиш душата си, това е мечта, която е забравена.
Да забравиш мечтите, които са заключени в сърцето ти,
това е ключът към щастието, което е избягало.
А бягството е път във твоите сънища, които вече не сънуваш.
Да пречистиш душата си, това е мечта, която е забравена.
Да забравиш мечтите, които са заключени в сърцето ти,
това е ключът към щастието, което е избягало.
А бягството е път във твоите сънища, които вече не сънуваш.
298
Ще се стопя
когато ме прегърнеш,
ще се стопя
и на дланта ти
ще остана светла капка.
когато ме прегърнеш,
ще се стопя
и на дланта ти
ще остана светла капка.
530
2
2
Кротко си седя на поляната
И те виждам в далечината.
Красив, нежен, мил, добре облечен.
Запътил си се към мен
и с твоето любезно поведение, аз те следвам. ...
И те виждам в далечината.
Красив, нежен, мил, добре облечен.
Запътил си се към мен
и с твоето любезно поведение, аз те следвам. ...
495
Някога имах сърце
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи.
Къде беше ти, ...
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи.
Къде беше ти, ...
296
Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...
404
И да си слънце
с голямо сърце,
все ще си куче
с превити ръце.
Кой ще види ...
с голямо сърце,
все ще си куче
с превити ръце.
Кой ще види ...
565
3
6
Високи планини
шушукат помежду си-
песнопойци летят все
далеч от тях.
Екове неземни ...
шушукат помежду си-
песнопойци летят все
далеч от тях.
Екове неземни ...
440
1
Непоисканата тишина, която ми даваш,
раздира, разкъсва до безкрай
остатъците от душата ми..
Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да ...
раздира, разкъсва до безкрай
остатъците от душата ми..
Кой по дяволите си ти да разрушаваш
светът ми?! Ти, този който не може да ...
613
1
Те седяха на ръба на скалата. Нито той нито тя имаха смелост да погледнат на долу. Бяха се хванали за ръцете сякаш клони на дървета са се вплели в земята..
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Дв ...
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Дв ...
435
2
Изсъхва старата смокиня на двора,
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата, ...
дали от жажда или от мъката по теб!
Минават покрай нея забързани хора,
спомнят си за теб човече в утро и следобед!
Засадена някога до оградата на старата къщата, ...
517
2
Спомням си, сякаш бе вчера... теб
Чакаща на черния диван, прегърнала в скута дамската си чанта - потънала в мисли... теб
Толкова спокойна и позната и едновременно чужда!
Всеки ден ти бе утеха за разкъсаната ми душа. Бе спасителят за потъващото ми сърце.
Очите ми те виждаха сляпо, но душата ми те усе ...
Чакаща на черния диван, прегърнала в скута дамската си чанта - потънала в мисли... теб
Толкова спокойна и позната и едновременно чужда!
Всеки ден ти бе утеха за разкъсаната ми душа. Бе спасителят за потъващото ми сърце.
Очите ми те виждаха сляпо, но душата ми те усе ...
376
Може би съм глупава или просто увлечена
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...
433
В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...
265
Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...
315
1
Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...
265
Не плачи за мен, а в сън ме превърни.
Запали ми свещ и ще се върна,
за да те прегърна.
Не ще те пусна да угаснеш в мрак.
Запази ме като спомен. ...
Запали ми свещ и ще се върна,
за да те прегърна.
Не ще те пусна да угаснеш в мрак.
Запази ме като спомен. ...
411
1
2
Нима можеха те да познаят
копнежа ми по това
Гарван вътрешностите ми да разкъсва
вплел вечното си слово, като досаден
спътник. ...
копнежа ми по това
Гарван вътрешностите ми да разкъсва
вплел вечното си слово, като досаден
спътник. ...
554
Дните ти ще са по-хубави без мен.
Не мога да запълня празнотата...оставена от друг.
А как искам ти да видиш в мен...
Спасение и бряг, доверие, уют, приятел и любим!
Уви, тъй тихо е, самотно и без цвят. ...
Не мога да запълня празнотата...оставена от друг.
А как искам ти да видиш в мен...
Спасение и бряг, доверие, уют, приятел и любим!
Уви, тъй тихо е, самотно и без цвят. ...
460
Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
601
2
Ако подадеш ръка навън и затвориш очи, есенният дъжд ще ти припомни...
Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.
Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?
А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.
Същите мокри дрехи ...
Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.
Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?
А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.
Същите мокри дрехи ...
260
Болка, мъка и тъга,
вече няма Слънце и Луна.
Ден след ден, по-безсмислен,
по-нещастен, по-злочестен,
съществуваш като остров неизвестен. ...
вече няма Слънце и Луна.
Ден след ден, по-безсмислен,
по-нещастен, по-злочестен,
съществуваш като остров неизвестен. ...
1095
4
17
(посвещава се на silent-heart)
Случайно запознах се, някога със теб,
рядкост бе за мене, да попадна на човек.
Разбирахме се двама, но нямах на идея,
че може толкоз рано, да те надживея. ...
Случайно запознах се, някога със теб,
рядкост бе за мене, да попадна на човек.
Разбирахме се двама, но нямах на идея,
че може толкоз рано, да те надживея. ...
492
Когато се замислиш и ти стане тъжно,
когато чувстваш се виновно , гузно ,
когато няма никой там,
когато знаеш, че си сам,
когато душата плаче тихо и безгласно, ...
когато чувстваш се виновно , гузно ,
когато няма никой там,
когато знаеш, че си сам,
когато душата плаче тихо и безгласно, ...
490
2
2
Живея
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,
които са ми малко познати.
Загадъчни и интересни.
За моментите, ...
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,
които са ми малко познати.
Загадъчни и интересни.
За моментите, ...
449
2
Неочакван ден, или по-точно нощ...
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим,
останаха без отплата... ...
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим,
останаха без отплата... ...
413
Седях и лутах се
във ъгъла на прашна сграда
с душа затихнала
в онази стара дреха –
наричах я тогава аз премяна. ...
във ъгъла на прашна сграда
с душа затихнала
в онази стара дреха –
наричах я тогава аз премяна. ...
623
Хайде, Лято, налей ми чаша с коктейл...
с отблясъците на морският залез
с розово утро и размаха на птичи криле
с топлината на пясък кристален
Хайде, Лято, усили мелодията докрай ...
с отблясъците на морският залез
с розово утро и размаха на птичи криле
с топлината на пясък кристален
Хайде, Лято, усили мелодията докрай ...
232
Някога във древни времена
в една балканска мъничка страна
живял с родителите си добри
единствен син, обичан и любим
Синеок с очи, като езера ...
в една балканска мъничка страна
живял с родителите си добри
единствен син, обичан и любим
Синеок с очи, като езера ...
257
1
2
Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,
но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, ...
Да, бях гледал таз пиеса вече,
но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, ...
397
На бюрото са –
моливи,
писалки,
разпръсната хартия…
И косматата ръка ...
моливи,
писалки,
разпръсната хартия…
И косматата ръка ...
294
6
Когда я жила на Марсе,
И лист был бумаги красным,
Писала стихи о самом
Зелёном в душе и… опасном.
Белели мои ладони ...
И лист был бумаги красным,
Писала стихи о самом
Зелёном в душе и… опасном.
Белели мои ладони ...
2310
4
24
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
