20 319 резултата
За какво са ти тези стени?
Кръгозорът те тегли нататък.
Три напред и една настрани,
оптимизмът– потомствено кратък.
Неудачите си забрави, ...
  648 
Сърце, не заспивай когато те боли
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си. ...
  825 
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
  194 
Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...
  334  22 
Из живота вървя с розовите си очила
виждам само това което искам.
С шапка на непукист се разхождам
вълнувам се от малките неща.
Сивия цвят стои далече от мен, ...
  293 
Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден, ...
  311 
Бял лист, перо и мастило,
а душата плаче, и мълчи.
Говори без да може да спре,
Но думите не стигат да говори.
Сякаш че за миг няма смисъл, ...
  203 
Отличничка в училището бях
и висшето завърших все с шестици,
но после, от живота, го разбрах,
акъл, добре, но ако нямаш цици,
не си с шпакловка по лицето цяло, ...
  204 
Търгаши,
Търгаши.
Добре познатите наши
апаши.
Всеки си има малка мечта, ...
  216 
Свикваш с разочарованието
от глупавото очакване...
Свикваш да не копнееш,
след дълъг копнеж по някого...
Свикваш с безразличието към теб, ...
  262 
Те са тук. Във сънищата се явяват.
Тайно и жестоко управляват,
от хиляди години е така,
а духът човешки търси свобода!
Царе със синя кръв, защо ли?! ...
  201 
Животът е толкова кратък уви,
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя ...
  241 
По- късни ли..по- късно няма!
Било е сега!
Интересът изчезва и чаят изстива
и идва нощта..
Порастват и хората и остаряват ...
  205 
Сама, но стига небеса
девет бала родена от душа
14 метра бореща се със това. от което е родена
умира и възкръсва пак с това
Няма скрупули ...
  258 
Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
  213 
Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...
  235 
КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла. ...
  782 
Писмо до себе си аз пиша
на мечтата си ще дам крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма ...
  1077  24 
Морето ми шепне - мечта е!
Във всяко сърце радост събужда,
морето на детство ухае...
И някак на зряло безгрижие!
Морето е повече от вълните си хиляди, ...
  242 
Моята Мария
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...
  300 
Поклонник
Не се покланям аз на нищо чуждо,
че имаме си ние хубава родна страна.
Искам си нашето друго не ми е нужно,
горд българин съм с вдигната глава. ...
  263 
Коремчето ми кой ли ще почеше
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...
  309 
Сред болката животът наш минава,
не може явно да се избавим от нея,
но ти напред върви, не се предавай,
повтаряй:"Ще се справя, ще успея!"
Всяка нощ си има край, ...
  503 
ПРЕДИ ВЕЧЕРНЯ
Сред залеза догарят слънчогледи
от нивите зад пустите перони.
Дъждът се спусна – хала неугледна,
и бързо лятото оттук прогони. ...
  233 
Голо е детството, а също и босо...
Няма страхове, интереси, комплекси...
Всичко е безгрижно, вълшебно и просто -
игра, в която егото не може се меси!
И всички копнеем понякога, ...
  201 
Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
  624 
Гларусът 2
Здравей морска птицо, отново те видях
и ти ме позна и ми помаха с крила.
В моят роден град аз скоро те съзрях,
а сега си при морето, в твоята среда. ...
  240 
Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...
  334  13 
Къде отнесе мисълта, Танюшо?
Пак вятърните мелници подбра!
Запалила поредната цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.
Зарея поглед в празното пространство, ...
  469 
Перо от морска птица
Дойдох отново при теб мое море,
за мен си ти мечта още от дете.
Донесох ти книжка, моите слова,
за теб любимо Черно море от душа! ...
  281 
От небето си правя нощви,
искам целия свят да нахраня,
Месец златен полека върви,
след душата ми – проста диканя.
И вършее звездици по сто ...
  268 
Тъгата прочита се в очите,
но изписана е и в душата,
и в този и в някой друг живот,
всеки носи своето тегло.
И когато пълна е Луната, ...
  253 
Къде си, свят мечтан?
В друго време ли?
Може би в друг свят?
Къде си, свят щастлив?
Отвън ли си или отвъд? ...
  273 
Казват,че преди да се влее в морето
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки ...
  368 
Човекът - това грешно създание!
Често ли чувства то покаяние?!
Не, едва ли! С егото си титанично
то събаря всяко чувство финно и мистично!
Като слон сред стъклария ...
  227 
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
  279  11 
"Един ден ще обявят война и никой няма да отиде"
Карл Сандбърг
Всяко отчупено парче от сърцето кърви,
всяка изживяна болка все по-силно боли,
отивай си, лято, вересиите си прибери! ...
  386  13 
Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник ...
  317 
Бушува в мен сърцето
като че е бурното море.
Денем е като слънцето,
нощем - звездното небе.
Дъното ми се разтваря, ...
  341 
Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...
  443  17 
Предложения
: ??:??