Стихове и поезия от съвременни български автори
Свят без чернова
... а Бог е всъде, в стръкчето трева, във камъка, в мравунячето, в хляба,
създавал е света без чернова – единствен! – и такъв, какъвто трябва,
боклука смел – за по-голям уют, в неделята поседнал е на бира –
след седем дни усилен кърски труд! – труда си да огледа под Всемира, ...
Къщичка от думи
Без камъни и пясък, вар и сува,
додето мъкнах своя мъчен стих,
не знам защо на мене ми се струва,
че къщичка от думи построих. ...
Живот назаем - 5
Англичанинът Крамер
побългарен и щастлив
се бавно изправя
и на чист български тоста реди. ...
Празно сърце
Нищо в него не докосва,
То е готово за измяна
И е податливо на измама.
Кръв в артерията не тече, ...
Гледните точки от стълбата
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките, ...
Eдно смешно старче
... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,
като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,
да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –
нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди, ...
Калдун
„Бъдещето ли?!
Аз го изживях!”
Шани
Предрекъл Самотата ...
Шоколадова мечта
целия от шоколад,
с пегаси, феи и дворци
за безброй вълшебни дни.
Веднъж сънувах таен сън ...
А всъщност всичко е съвсем наред
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,
сърцатата ни душите... Вече слепи, ...
Безцветна диета
ала мрази да яде.
Не опитва даже хляб,
затова е блед и слаб.
Сготвих манджа със спанак. ...
Кръговрат
то боде като вълнена дреха
и заспива в дълбокото бяло,
а сънува слънца и комети,
как се спускат и стоплят душата ...
Йога
С какъв акъл реших не знам.
Измъкнах се от моята бърлога,
към залата затътрих се едвам.
Пристигам там. Какво да видя?! ...
Изстинало кафе
Във чашата утайката остава
безвкусна и горчива и уви
ароматът е изгубен и нетраен
Те птиците се хранят със трохи ...
Петото измерение
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...
Някога много отдавна
как се пишат стихотворения
по кората на дърво?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария ...
-4-
Шибил ме поглежда приятелски
и слово започва той,да реди.
-Думите подреждаш Павле ти обаятелно,
но в резюмето поетическо малко грешиш. ...
Пришълци в непознатия град
Картината е драсната – поле
и макове в зелената му пазва,
синчец и маргарити, туфи слез,
идилия, смирение и празник. ...
Луд по тебе
ти ме караш
да съм буден през нощта!?
Аз звъня ти,
ти затваряш ...
Душевна зима
когато ми липсваше
Имаше време,
когато по тебе тъгувах
Когато те чаках със трепет ...
Пролетен трепет
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен, ...
Животът ми е песен! И летене
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...
Да ме приспиваш в облаче Любов
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...
Corrupted 🇬🇧
all those feelings, these thoughts?
Was my heart meant to be yours?
My mind is playing tricks,
As memories hang from the abyss, ...