Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Ще тръгна само с моята душа

Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
648 1

Левски

Народът тъпкан, потискан беше,
но той пожела силно свободата!
Апостолът по пътя към нея вървеше
и се бореше смело да спаси раята!
В сърцата на мнозина появи се пламък, ...
1.1K 1

Минзухари

Утрото събужда в мене
спомени така далечни.
Стелят се мъглите млечни,
боровете са засмени.
Слънцето се вдига леко ...
719 2 9

Изгубен в думите Човек

ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...
789 4 2

Лъжата

Беляза живота ми
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли... ...
655

Дарбите

свѝше
дарбите не
са за възгордяване -
а са̀мо за себераздаване
426

Оптимистично-комична прогноза

И без да сме птици,
литнали в хоризонта,
все някак си, някой ден,
хем до Шенген ще се доберем,
хем до Еврозоната. ...
713

Затриха го! Погубиха Навални!
Убиха го в студената тайга!
Един сатрап - съветски ненормалник
с живота му - пред нас се подигра!
Юри Йовев ...
614 3 23

И слънце над надеждата изгрява

Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
851 10 13

Грешно е

Есента дойде някак неусетно,
носейки със себе си дъжда,
с тихи стъпки последва я и ненадейно
плаха , сляпа Любовта…
Очи бленуващи две други… ...
560

Есенна рездяла

...
Под кехлибарения балдахин на есента,
където се спускат цветните листа
се разгръща тъжна любовна история.
Приказка за истинска любов, ...
620 1

Вопъл

В заник-зона сме вече.
Страдаш, човече - твоето
Слънце пада.
Ала не натискай паник-бутона.
Повдигай му ...
318

Да бъде лято

Когато духа леден вятър
и вън е мрачен зимен ден
душата ми жадува лято
и топъл морски бриз край мен
Аз виждам се лежащ на пясък ...
727

Навярно и преди

Обичала съм те и преди,
навярно в отминали зими,
в други далечни земи
и пейзаж от древни картини.
Срещала съм те в луни, ...
726 1

Мечтa

Цветя навън ще цъфнат,
ще ме стопли красотата,
от теб ще съм прегърнат,
ще погълна светлината!
Ще ме гали светло утро, ...
590

Кокиченца

кокиченца
подсещат пролетта
да приближава
и тяхната
цъфтяща белота ...
494

Очите на къщата

Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
548 5 16

Самота

Пореден празник- пълна самота ,
сълзите бавно, тихичко се стичат.
Къде си , моя, ти , любов- мечта?
Едва ли като мене те обичат !
Далеч си ти умирайки за мен, ...
771 1

Цветя за поета

Нескромно е, но искам да знам,
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
518 2 1

Воинът Дракон

Панда съм и съм отроче
на Гъсока с ресторант,
после Угуей ме посочи*
и откри във мен талант.
Каза: "Ти си Воинът Дракон, ...
1K 2 6

Български футболен спектакъл

Важен е сигналът на съдията –
от началото до края на мача.
Остава да се любуваме на играта,
за нея зрителите с надежда чакат.
Ще има сблъсъци безмерни ...
909 3 15

Абстиненция

Най-великият кошмар и преодолееш ли го
житейски помъдряваш, ако оживееш
два вълка в теб бял и черен битка водят за зло и добро
най-доброто наказание то е
за това, че ти е било прекалено добре ...
477 2

Дето кръстове тихо горят

Уморих се – два кръста помъкнала,
мой и твой. Сто пирона простих
и се питам: Кога ли, по мръкнало,
ще съм точка в последния стих?
И ще стегна бохчичката бялата, ...
898 4 7

Слепецът и вишнята

СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...
572 9 11

Аутопсия на зимните миражи

АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...
734 2

Карнавал

В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия, ...
932 8 13

Чакалня

ЧАКАЛНЯ
... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни, ...
427 3 2

TV очевидец

В тревата тялото му беше,
опъната – ръката,
пет пръста преброих.
(Сърна, че кучетата яли са,
в началото реших.) ...
779 1 13

Безсмъртната сила на любовта

Преминала боса през огън и вода,
оцеляла по чудо дори в прегръдките
алчни на смъртта, победила панаира
на светската суета, тя възкръсва гордо
и тържествено като Феникс от пепелта. ...
1K 1

Ябълка

Днес харесах ябълка една.
Бе узряла, сладка и красива.
Но отблизо беше за беда
ябълката твърде зле червива.
Спомних си, че имам си дърво, ...
620 1

Безкраен въртоп

В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
510

Зарезан

Имах аз съсед един,
казваше се Валентин.
Строен, снажен и напет,
беше истински атлет.
Като тоя господин ...
949

Демон

Не искам да те срещам в друг живот.
Един погребах, стига.
Не разравяй увехтелия му гроб.
Там едни мечти изстиват.
Ти нямаш място вече никъде около мен ...
720 1

Изповедта на Дон Мял след нощта на любовта и виното

Не ми бе лесно... със сюрия мацки...
И всичките очакват джентълмен...
А после и, мъррр, порция от ласки,
и всичкото това... от мен...
Не им ли угодя, мър, сто фурии, ...
826 1 6

Самота

Последното листенце на цветето радост падна тихо в нощта...
Вятър задуха и го отнесе заедно с любовта...
В нежна прегръдка на тъмнината тихо намирам приятелка стара, добра...
И няма нужда нито да говоря, нито да се смея или да плача...
Тя знае... ...
575