Стихове и поезия от съвременни български автори
Въпрос към Левски
живеем, като листни въшки по листата
отдадени на дребнотемие и малко секс,
забравили платеното за свободата,
загърбили заветите изстрадани, ...
Буря
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
Смъртта му е вдовица
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
Събуди се Апостоле
За това ли увисна на бесило самотен
и ти пяха молитва премръзнали гарвани
без да чуе народът ти тихия зов?!
Колко време изтече, Апостоле, ...
Далечен Декември
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...
Един красив и само мой Живот
... аз повече заникъде не бързам – със бъдещото време съм на "ти",
и, ако някой каже, че съм мързел, е сто процента прав – или почти,
във всичките си минали животи, тъй както и във този мой живот,
съм карал все на бързи обороти! – и никога на четвърт оборот, ...
Ще се събудиш и без мен
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята. ...
И все тъй вярвам в чудеса
... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,
невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,
че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –
и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък, ...
Българи?
от думите да вдигна барикади.
От срам страните мои аленеят!
Един народ сме уж, а ми се гади.
За нещо си там някой каканиже, ...
Картичка от нощна Варна
... гаснат кухни, светват спални, Варна стихва до зори,
курви, сводници – брутални! – почват свади за пари,
стърже в гнилите афиши! – мухъл вятърът суши,
катедралните бакшиши пак се пръскат с „Givenshy”, ...
Останете в България!
раздайте таланта на родна земя!
Достойнство не идва с красиви одежди,
а в тръпка от стисната с обич ръка.
Посейте сърцето си в родни простори, ...
Разплакана свобода
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест, ...
Зомбиране
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете, ...
Едно небе в очите ти ще слезне
и гарваните черни са си същите.
Бесилото извива черно рамо,
опушени и посивели къщите,
те помнят онзи кобен февруари, ...
Смъртта на Альоша
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...
На попрището жизнено към края
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...
Пазители
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
Споделяне
и препуска без умора,
истините да изтича,
забелязани на двора.
Във душите да надникне, ...
Жив
В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор, ...
Едно дете
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
Фрагмент от мрака. Малка черна рокля
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...