Стихове и поезия от съвременни български автори
Преследват ме сини очи
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...
“Откровения”
от нещата из наш’та страна:
Някой драска куплети трагично,
друг пък пише чудесни неща.
Много търсят с творбите си слава, ...
В люлежа на Световното махало
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...
Закъсняла обич
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...
Робска свобода
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...
Поетите край мен мълчаха в хор
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
Жена с гоблен на скута
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
Човекът край казана за боклук
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
Ловеч и спрялото време
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...
Живот назаем - 7
В лоното на уморената Памет
полягат искрящи, блестящи шедьоври
от музика, мисъл, поезия, багри,
зестра за Великата Сватба на всички народи. ...
Защо Каквото Как
Имало и как.
Е има и защо.
Прост човек или чудак.
Простото понякога е сложно ...
Глухарче
на човека съм другарче.
Пролет цъфвам на поляна,
с' слънчева глава засмяна.
Щом ме видят там децата, ...
Живот назаем - 6
който пита,ще му се каже,
за суматохата под това вечно небе,
защо за живота е толкова важна.
Тестът нон стоп върви, ...
Мокър спомен за Поет
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...
Щедър
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...
Тумористично
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...
Подир непостижимата Жена
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...
Планината, морето, огънят, сърцето…
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...
Любов
Любовта ни кара да говорим.
А думите любовни, но
Лъжовни често са наблизо.
Да се плъзнем може и да ...
Мента
Запитали един пророк
(то било нявга в древността) -
кое той смята на света
за най-опасния порок: ...