42 012 резултата
…Вот иду я по Шанхаю,
Слышу вдруг – «А я вас знаю…»,
Оглянулась – никого,
«Все,- подумала, - Того…»
Меньше надо было здесь, ...
  2101  11 
Дали творим днес своя "Златорог"*
тъй както нашите предци далечни?
Талантът го изпраща само Бог,
а ние се приемаме за вечни?
Дали със тази сила на духа ...
  397 
Добро утро намръщено време!
Все не спираш - валиш ли, валиш.
Натежаха тревите зелени,
а светът под чадъри се скри.
И прескачаме локвите мътни - ...
  442 
Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса. ...
  514 
Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...
  299  10 
Пътувам челно към себе си.
И понякога щастливо успявам.
Играта на любовни ребуси
е въпросителна без маска тогава.
И пътища колкото да търся: ...
  377  17 
Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце ...
  910  17  18 
Онези същества, които да говорят знаят,
те гледат, а в тебе - въпросителни.
Не ги разбираш, няма яснота.
А просто обожание или молба
намираш и няма даже мнителност - ...
  260 
Будеше мечти и страсти,
упоени от любов,
с вихрушки сладки
тлееше полъх нов.
Свиреше с цигулките на любовта ...
  309 
Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата. ...
  289 
Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гре ...
  286 
Моите стихове са тъй различни -
пълни със степна прохлада и топлина,
сладки като мед, нежни като коприна.
Може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелина, ...
  579 
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае.
Както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни, ...
  354 
Далече беше, но ето го, дойде - времето разделно за нас.
За нас, но отдавна е настъпил часът му, сетен за моето сърце.
Подем, далече от тебе да бъда и аз, зове ме.
Далече беше...там в дупката, сам Носферату, си седеше - там си и остани.
Далече на север - лед да те гори. Аноминос ти падри! ...
  473 
Воскресшая запросто память распятая –
Девушка в белом платье из штапеля,
И с механического клавесина – музыка Грига...
Лёгкое па в самодостаточность,
Чтобы Вселенная звёздами пятилась, ...
  1859  13 
Седем криле в небесата, рисуващи цветовете на дъгата...
Седем криле в долчината и зад планината.
Седем крила носят чистотата.
Седем дни и още толкоз нощи, през седем години
в тях виждам, и самотата... ...
  334 
На дъното на призрачната стая
се разгоря утаечно съмнение.
Гори ме път – самотен до нехаене,
и скри – внезапно търсено - знамение.
Един безлик портрет, опръскан с вино, ...
  1192  10  28 
Сега си в „онази“ възраст прекрасна,
трябва просто да живееш без грижи.
Децата са вече големи, пораснали,
усмивки и слънце в живота ти нижат.
Сега си мъж! До болка! Най-истински! ...
  375  11 
Отивам на лозето, а там майка навън пържи риба.
Баща ми на масата, орехи чука с чука.
Тия техни ръце дето вечно не спират, все нещо човъркат, ровичкат земята, садят.
Доматите тая година не станаха, клати майка главата, черешите също - рано пролетта мина слана.
Но каквото Бог дал, и каквото има - жив ...
  309 
Закъсняла Вергилиева песен на Мишелъв, която той изпълни на развален френски вместо сватбена клетва към Мърколинна дьо Шевролет, малко преди тя да стане Нейно Величество Мърколинна Жарконска под Казан/òва/
Бонбонена бомба си, маце – на макс,
с теб моята пломба изпада в екстасс!
Изгризана книга наече ...
  378 
Тръгвам си. Връщам се.
Както преди.
В грешките спъвам се.
И ме боли.
Смисълът? ...
  606  11 
Ще падне слънцето в тревите неизбежно,
до облаците легнали встрани.
Забулено с кълбета бяла прежда,
с молитва ще издъхва сред слани.
Тогава ще му кажа сетни думи - ...
  647  25  12 
Не мога да се боря,
нямам сила да крещя.
Когато сърцето говори,
говори сълза.
Не ме оставяй в нощта да горя, ...
  334 
Отркри и мен късметът вехтошар.
- Пристигнах! - каза той великодушно.
Разбрал бе, че ключалка и дувар
не правят дом, дори комин да пуши.
И ситният дъждовен капков шев ...
  334  30 
Да си жена…
Що е то това?
Да си правиш косата малко по-така
или пък да слагаш къса пола?
Не, не мисля, че това е да си жена. ...
  415 
Мили и добри. Честни. Красиви души.
Сляпа вяра имам им.
Думите, действията... с тях не боли.
Не ще ми обърнат гръб, не ще изпитам студ.
Не, те топлят моята същина. ...
  517 
Наивница съм си и го зная, но, и стихия -
ту малка, ту голяма...ще те отнеса, както си зная.
Каквото искам аз ще си го взема сама!
Да чакам, да моля!? Ооо, не, не щадя! Не деля!
Злобно, суетничко и ревниво, даже, студенокръвно. ...
  903 
Очите ми затворят ли се виждам теб
ти мое „слънце”,най безценно мое същество
в лицето ти луната грее
а с устни „ягодки” прошепваш просто”ТАТЕ...”
Аз гушках крехкото ти мъничко телце ...
  741 
Възможно е на всеки да се случи
и викат ме навън щурци и пътища.
Скимти среднощ едно самотно куче
в прегръдката на тъмните ми сънища.
Ще трябва да мълча и да забравя. ...
  472  12 
Ех, животе и ти съдбо самотна в битието...
Седя си...ку-ку, кукувичка на пейката пред дома
или на седянка с дружките, милите...
ку-ку, кукувички и те, завалиите.
Сите все убави, ама сами. ...
  483 
Мислено и наяве...или в съня изпратена покана от копнеж...
В очите да се огледаш - опитай вкуса ми в капка сълза.
Аромата с кожата си да попиеш - огън създаден върху постеля
от нежен сатен и съблечени тайни...
Ръка в ръката да поставиш - от посоката, ...
  403 
България
Не знаят колко много те обичам,
не знаят и как често за тебе тъгувам.
Мислят си, че вечно те отричам,
а аз силна тогава те бленувам. ...
  278 
Сделката е уредена,
както казват: втасаха нещата!
Има-няма време
за проблема в клетка спяща.
Уж затихне, а избухва! ...
  254 
Съблякъл ризницата си на воин,
без меч, останал само по душа,
спечелил битки с чужди и със свои,
най- важната изгубил – със смъртта.
На ръката с гривна златна прикован ...
  530  14 
От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...
  322  12 
Отново да вървя, с попътен вятър,
със струните в гърди,
със звънливия повей,
който ден и нощ кънти.
И спомените да избледнеят ...
  361 
Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...
  184 
Съборетини.
Камъни, мъхове, лишеи
по път за никъде.
Село – разграбено.
Жаден /за слава ли?/ ...
  792  25 
Една изживяна мечта,
в моята душа,
от нея изгря светлина,
която огряваше света.
Скитах се по света, ...
  316 
Над райския вир
ябълка налива сок
за червеев пир.
Змията сервитьорка
почива си в Майорка… ...
  298 
Предложения
: ??:??