Стихове и поезия от съвременни български автори
Свят (Вселената)
=============
Небето спомня ли си нашите неволи?
Защо ли чакало ни е да се родим?
Чия ли мисъл ни извая с дланите си голи, ...
Вървя
изпълнена с трудности и толкова тъга.
Бях сама, без никаква утеха,
но не се отказах въпреки това!
Вървях и опознавах света, ...
Сянка от минало
Сянка от минало
Нямам друго какво да ти дам
Но където и аз да отида
Ще си бъда пак Българин там ...
Глътка тишина
прокраднала се в сивите ми делници.
Родените да мерят крачки с вятъра
не могат да обичат с лицемерие.
Какво ,че ще открадна твойте мисли ...
Такава
неизменно добра.
Плаха. Кротка. Неправа.
Шепот. Зов. И игра.
Нарисувай ме смислена: ...
...кой каквото е дал...
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза ...
О, българинът роб ли ще умре?
"О, на серсем глава
ногите теглят!..."
Аз тази истина
от малък знам. ...
Истинска
колко много любови прегазих.
В колко жадни очи не живях
и заспивах без обич по залез.
Пресушавах пенливи реки, ...
Аз за теб
тази,която за всичко ти вярва.
После станах желаната,милата,
тази,която обичаш и тя те обича.
Бях и ужасната, лошата, ...
Важното е не да виждаш всичко!
Слепите на виждащите не завиждат
щом здрачът падне, убивайки последните лъчи.
Смисълът: Не колко хората ще виждат,
а за какво могат... да "затворят очи..." ...
Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете, ...
Безумна любов
Защо ли с теб се запознах?
C фалшиви думи ти плени моето сърце,
а после твърдо каза „НЕ“...
Кажи ми как сега да живея без теб, ...
Изповед
поиска в съня сякаш нещо да каже.
Протегнах ръце и погалих телцето,
преди тишината и двете да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още ...
Дихание
Въздъхна някой там
– тихичко във мрака –
сред заря и плам
– огньове заиграха… ...
Сълзи от морето- на Баща ми
Във всичко небрежен
живеещ за миг
С идеи от рози и кули от пясък
Витаещ в романтичния блясък на поредна идея , родена ...
За хората и финтифлюшките
в центъра на Нищото в средата
на Нещото заприличват на
мокри чудеса и не се взривяват
от думата "отровен" ...
Към поезията
Исках любов, но тя ме отмина.
Търсех взаимност - тя не е за мен.
Ти, Поезийо, една ми оставаш-
смисъл, утеха в сетния ми ден. ...
Пролет
Ухание обзема цялото поле.
Тръгват щъркели на полет.
Кръжат по родното небе.
Никнат белите кокичета. ...
Човекът на XXI век
но мога ли аз
да обичам Бог?
Към него
себе си обърнах ...
На моята любима двойка
Двама влюбени
по плажната алея се разхождат,
хванали се за ръчичка
като първолаци във редичка. ...