Стихове и поезия от съвременни български автори
Въжовен стих
усещам, влиза злобата, ненавистта,
а любовта в душите ни се тиши –
по-мълчалива е от съвестта...
Усмивката на тихото лакейство, ...
Път
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...
Юначага-работяга
Захапал като въдица целта,
един юнашки ден се активира:
- За пируетите на мисълта
ще трябва да ме черпиш каса бира! ...
Изкушение
и двама да вплетем тела.
Обичам те, аз тихо да прошушна
и да се любим чак до сутринта.
И нека времето за нас да спре, ...
Животът е миг
ние се раждаме с болка и вик,
понякога плачем, друг път се смеем,
живота живеем тъй както умеем.
В този живот и тежък, и сложен, ...
Забранена обич
На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”
Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне, ...
Междубалотажно 2011
политици-лаици с дълги езици,
за да си вдигнат процента,
на народа, дето "вакса не гълта",
обещават евроцентове, ...
Ти бъди... бъди готов...
Любовта е пламък във очите ни -
тихо сливане със вятъра,
любовта е майка на сълзите ни,
дето всяка нощ целувки чакаха... ...
Лотос
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава ...
Стари рани
от друмите
трънливи,
от гарваните
черни ...
Подземен свят
земен грях,
мутра, злобен бос,
истински тормоз.
Подземен свят - ...
Кратка амнистия
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно. ...
На предела
когато тишината бавно гасне и чезнат в златния ù рупор
изронени в ръжда – и крехки – от страст примрели слънчогледи,
а в карамелените шепи скрипти предчувствие за есен?
С конопени камшици лятото разсича пламналите хоризонти, ...
Тишина
В очите ми чудовище!
Аз бях роден човек,
но станах Сатана!
И робът в мен въстана, ...
Шанс давам
Шанс давам на надеждите безплътни.
Спасявам ги, не им обръщам гръб.
В невидимото праща ги умът ми
и ангели над мене бдят! ...
На 33
под тежестта им аз едва се влача,
поуки, опит, радости, злини,
усмихвам се, а искам да заплача...
Да помъдрявам - надали, уви, ...
Любов
Как искам да обичам и да давам
от своята любов на теб любов
и нищо друго да не чакам във замяна,
освен любов, любов, любов!
Дървото на живота
е зелено -
и туптящо.
Стъклото,
през което ...
Надежда
които горят като въглени,
и в сърцата Им пак ще е лято
от сънища недосънувани.
И след мен ще останат въздишките ...
В късния ден
Подир много луни,
подир много лета,
със които измервам живота си,
с отмалели ръце ...
(не)политически вълнения
Избрах твоето име
в дългата листа с кандидати.
От вълнение
ръката ми се разклати ...
Помниш ли годините
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?
И как кат слепци протягахме ръце ...