5 004 резултата
Ех, лято, лято. Прекрасно лято!
На слънцето със жарката целувка.
С небето ясно, с облаци от мляко,
осеяно със хиляди звезди.
Ех, лято, лято. Колко си уютно! ...
  791 
Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето, ...
  1445 
Морето не е винаги във синьо,
а крие много, много цветове.
Щом със вълнѝ като пенливо вино
отправи се към стръмни брегове,
тогава се превръща във дантели ...
  1563  25 
Навън е хладна юнска нощ
и само птича песен чувам отдалече.
Тя тишината разсече
и мислите ми повлече.
Птичка малка нека бъда, ...
  1150 
Порой. Градушка. Мълнии се чупят.
Стена от плач на облак се издига.
Житата се навеждат в кратък ужас,
изхвърча качулата чучулига.
Зърна от лед начупват свежи клони, ...
  965 
всевечна вечер се разстлала
над тихо дремещия град
с душа от трезвост полудяла
жадувам за полъхващ хлад
в желаното усамотение ...
  950 
Намерихме очите във невзрачен ден,
запълнихме крепежа, който ни руши.
А ти – живот унил, ожесточен,
сега пред двама ни е ред да замълчиш.
Мъката престава, без да я запитам, ...
  594 
На прага на морето
В един друг живот, в едно друго време,
на края на света, на прага на морето,
дворци от пясък строеше си детето
и вярваше, че вечни ще са те... ...
  962  18 
Заспали дървета ураганът разбуни,
настръхнали клони в небето забиха,
сякаш разперени длани с нокти зловещи,
вкопчени здраво, на мрака обречени
Черно ято грозно заграчи с вой до безбога! ...
  671 
Бряг, бунгало и младеж.
Гларуси. Излишни дрехи.
Вятър, пясък, морски таралеж.
Четки, щрихи непревзети.
Слънце, скъсано перде. ...
  1385 
Вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...
  466 
Умът й - градина
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
  1311 
Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...
  731 
Протегни се, любов!
Погали пак крилете ми слепи!
Златен прашец в цветовете ти свети!
Благоуханно-недостижима,
в розова пъпка прегръдки безумни стаила. ...
  1150 
Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,
но лекичко падна - тя бяло перце
и нежно докосна земята, като син целунат от майка,
в скута ни земен заспа, о, дете.
И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда. ...
  663 
В пустинята изникваха цветя,
без ласка от обгрижваща ръка.
Под пясъка със сухи корени —
какво държи ги тъй разтворени?
Без капчица пречистваща вода, ...
  1205 
Лятото (за мен) не е сезон за литературни напъни и висене пред компютъра, лятото е време за пътуване, за море, за планини, за риболов, за нови впечатления и познанства. Така че – останете със здраве и всеки да следва своя път!
С тази импресия пожелавам весело и успешно лято на всички ви!
Д.Г.
ЛЯТО
П ...
  1115 
Дърветата са вече жълти,
а вятърът все още - топъл.
Остаряло, лятото се сърди
със последен и отчаян вопъл.
През септември... ...
  833 
Изписани, ден подир ден —
страниците на живота.
С любов поетът — променен,
Изплита вярната посока.
Младеж поседнал е във влака, ...
  1346 
Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...
  1109 
Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом... ...
  544 
Кипариси осъмнали превити,
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.
Небето, като този гарван черен, ...
  673  21 
Казах ти, че ще вали.
Чадъра ти остáви,
до вратата, острани.
Искаше да се удави,
града, да се погуби, ...
  887 
Приказна носталгия...
Pro domo sua
... вече́рник от Балкана слиза,
люлее медени звънчета –
денят на пръсти се изниза ...
  457 
Слънчогледите погледнаха слънцето
Гео Милев
Птици куршуми заляха земята,
сякаш оряха с крилата,
морето погълна небето, ...
  719  11 
Новините пращяха с дръглив, обвинителен тон,
и сгъстяваха въздуха в иначе светлата дневна.
Изтъняло, пердето поклащаше розов шифон
и се носеше дъх на сладкиш с прегоряла канела.
Тя стоеше до масата, вперила поглед навън, ...
  693 
Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...
  501 
А как е хубаво, когато
денят пристига с огнена позлата,
събуден хоризонтът засиява,
лазурът лавата стопява!
А как е хубаво, когато ...
  539  12 
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
  835 
Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...
  668 
О,аз те моля, дойде ли отново,
срещни я;и за всичките злини,
в които бях, а и не бях виновен,
дланта й нежно, вместо мен близни.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...
  1293  23 
Нощ в Пустинята...5
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
  495 
В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...
  572 
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
  1331 
Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот ...
  952  11 
Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат. ...
  1085 
Кладенците на Пустинята...
Спрял в синята далечност на Безкрая,
поглеждам към Пустинята назад:
аз кладенцте ѝ къде са зная –
понеже там живях като номад... ...
  902 
Адски слънчев пек над житата златни блесна.
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва, ...
  1058 
Добруджа
О, златна земьо със златни полета,
с житници златни, със сини небета,
отгледала силни, безстрашни момчета,
бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета. ...
  651 
Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...
  1509 
Предложения
: ??:??