20 049 резултата
Понякога съм тъжна, няма, понякога съм ручейна вода.
Земята ме попива цяла със своите искри и топлина.
Събуждам се, при теб оставам слънчево море с мечта.
Прегръщам те със ветровете - ти обсипваш ме със нежността.
И някак времето рисува самотен остров в твоите очи. ...
  530 
Отворена рана
Една врата се отвори,
нещо се случи,
чух грохот на сринати сгради,
а дори не съм сигурна ...
  855 
Малко боли...
не знам дали знаеш, но
аз мога!
Нали способна съм мечтите си да гоня.
И чувството дали усещал си, ...
  557 
***
***
Въртим брояча на годините,
по някой коловоз поели,
не помним на дните картините,
не помним баналности... ...
  488 
"Във редици построени"
Обречени на гладна смърт деца,
в очите им невинни чете се болката,
небето е пробила кървава луна -
знак, че идва краят, ...
  360 
Тъмно е, звездите тихо шепнат,
разкрива се пред тях света;
тъмно е, луната плахо стене,
съзирайки убиец в нощта;
очите ù всевиждащи роптаят, ...
  732 
"Системата"
Системата е гадна,
системата е зла,
системата погубва твоята душа!
Системата е мръсна ...
  309 
Живот с диагноза
На Елена Нинова (Enena)
Нас Великден събра ни, сестричко!
Две души със една диагноза-
с общи Вчера и Днес-сеизмични, ...
  1116  29 
Две сестри, сияещи във мрака,
само миг сребриста тишина...
Мисълта се плъзга все нататък,
лъч изгубен в лунна светлина.
Като ручей в тихите подмоли ...
  786 
Виждате ли...
Виждате ли реалността?...
Съмнявам се във ваш'та правота,
какво е човекът...
един безумний тиранин, ...
  458 
Епитаф
Раздавай картите, Съдба,
кажи ми тайната на Вечността,
на живота след Смъртта!
Зловещите окови на плътта - ...
  428 
***
Къртица е обидата. Околовръст
тя рови сляпо...
Не вдигай ти десницата за мъст -
подай ù лапа. ...
  1454  20 
Препечените корички
Обичам онези корички препечени
на баница или погача
които, макар и на огън обречени,
навлизат на фурната в здрача ...
  991  25 
Ножът
Осъзнаем ли животът колко е кратък,
неизменно ще ни стане много сладък.
Но още колко по-кратко е осъзнаването?!
Може би колкото на Слави предаването... ...
  514 
"Зад прозорците спотайва се Смъртта"
Зад хълма спотайва се нощта -
по-тайнствена от всякога,
безкрайна черна бездна,
студена стъклена витрина. ...
  501 
САМОТНИ ЧАСОВЕ
Този месец дъжд и сняг вали…
Заедно навън са пролетта и зимата,
която трябва пак да си върви…
Аз със самотата и мига сте тримата. ...
  591 
"Очите ми задръж!"
Ласкави са твоите ръце,
принцесо на нощта,
но какво ли знаеш ти?
Къде е сърцето ти? ...
  524 
Животът е толкова кратък
на фона на Безкрайността!!!
Искаме да го забавим някак!?!
Искаме нормалните неща...
Да бъдем себе си, да сме обичани, ...
  642 
Едни казват, че съм поетеса,
други пък не вярват във това.
Липсвали таланта и финеса
на поетичната душа.
Трети смятат ме ограничена, ...
  577 
АБСТРАКТНО
В лабиринти на чувства и спомени
ще намеря ли себе си аз? –
от объркани мисли прогонени
търсят дните ми верен компас. ...
  463 
Въже от блянове изплетох
и вързах го на примка.
Нахлузих я и се обесих...
Поне умрях с усмивка!
  661 
Спомени
Това, което напомня за слава далечна,
борба, до смърт, до края на ада и вечна.
Спомени, изчезнали безследно в тъмата,
забвение обзело всяка фибра на душата. ...
  434 
Неизпратено писмо
са мислите ми към теб.
Нестихващо "защо?"
звучи във мен като ек.
Имам полет без посока, ...
  589 
На един луд
Срещам го понякога на тротоара,
с жестове невидимите си овце да кара,
всичко е истинско - като навик стар -
стадото завръща лудият овчар. ...
  882 
Той
Той
е честен до глупост.
Той
не е като нас. ...
  867  10 
Когато посяваш кестен,
не мислиш за почвата.
Но аз те познавам –
ти си човек,
който би хвърлил семето си и на бунището, ...
  1244 
Часовникът – жесток играч хазартен,
на зар залага нашите съдби!
И всеки такт – печален звън камбанен,
в сърцето ми отеква и боли...
Минутите му – сребърни монетки, ...
  1126  17 
Вървя по моята пътека -
назад не мога да се върна.
Над мене - облачета леки,
зад мене - ветрове попътни.
Понякога забавям крачки, ...
  1792  41 
Коя съм аз?
Не се познавам...
...
Образът е чужд
и безразличен... ...
  766 
Неразбрано време
Светът замрял е...
Неразбрано време...
A душата ми безжалостно кърви
и дълбае своето мрачно отчаяние... ...
  629 
"Гласът на призрак"
Усмивката
бе смазана със чук -
стоманен враг...
Тогава стъпих върху кървав хълм ...
  414 
Все по-лош май че ставам,
все по-лош...
Ден след ден – продължавам.
И нощ
все по-често се спуска над мен. ...
  656  10 
Вълни солени в брега се разбиват,
по лицето се стичат сълза след сълза,
от миди черупки плажа покриват,
а в душата е хлад, самота.
Слънцето облаци летни покриват, ...
  698 
Да паднеш от високо най-боляло
и сривало човешките съдби,
но падайки, потъвайки изцяло -
разбрах, усетих - не боли.
Докосвайки върха, изричаш думи - ...
  747 
Градът е уморен
След дълъг ден
Душата е объркана
Разпъната е между двата Свята
Но Блуден син ...
  915 
Когато се разделяме
в предела стар и нов,
на време.
Когато мериш
жизнения цикъл. ...
  732 
На Иво
Едно момче отвън почука
сред тягостната тишина и скука.
Почука не с ръка и не със звън.
Дори не знаех пък дали е сън. ...
  482 
"Кървав пир"
Зъби остри - кървав пир,
стъпки тайни - страх безспир,
трън в окото - нож в гърба,
хората пируват на гости на Смъртта. ...
  517 
Този лист - така извехтял,
някога бял, сега - пожълтял...
Напомня ми моите детски лета,
напомня ми колко обичах света.
Кога ли беше това? ...
  797 
Да приемеш пътя е нещо.
Да тръгнеш по него е нещо повече.
Да тичаш по пътя безсънно
е много повече.
Да достигнеш Целта е ...
  582  13 
Предложения
: ??:??