Луканка му нарязах – тамазлък,
мъжът ми много уфатен излезе.
За мен – красива казват че съм пък.
Тя, хубостта ми вече позалезе,
но в празника на любовта един ...
Детронирах доброто ти име –
отстранѝ, изтръгнѝ, забравѝ ме.
Девалвира страстта в борса скромна,
без вода връщам пукната стомна.
Прескочѝ мойта сянка тревожна, ...
На Г.
Знам, че си повей на вятъра тих,
толкова много неща искам да кажа…
Душата е бедна на думи… Щом има стих -
има надежда, има и пеперудена вяра. ...
Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла, ...
Говори ми се за любов!...
За туй неземно чувство, де у всеки тлее...
и чака циганският вятър само да повее...
Жарта да лъхне...
Пепелта да се завихри, разпилее ...
Недей да говориш за мене, за теб и за нас.
Не ме доближавай– ни с поглед, ни с думи, ни с мисъл.
Убийствено много ми липсваш, но аз съм си аз
и мога докрай да отричам, че адски те искам
в деня ми, ...
Като дете обичам да се смея
Като дете обичам да се веселя
Щом се появиш, оправяш ми веднага ти деня.
Нощите, в които мисля аз за теб, бавно ще притъпя.
Като дете не мислих много ...
Нищо в моя свят не е измислено
и нищо няма свой еквивалент.
Реката е река, а Хълма тича
подгонил на едно глухарче шапката.
Нищо в моя свят не е измислено, ...
ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИЯ ПОЕТ
... когато старият Поет престане стихове да пише,
и призори се буди в пет със чувството, че е излишен,
и свит в кревата на кравай, разлистя сетната си книга,
горчи му утринният чай от мащерка, липа и риган, ...
Нищо ново.Все още треви и дървета
поздравяват вятъра и с плодовете си
пазят живи спомени за нас,хората...
Нищо ново--буря завихря скандална
любов в душите.Небето е огледално ...
Започваш живота си от нула
Изпълнена с целия безкрай
С желание да стигнеш на върха на кула
Или до някакъв измислен рай.
Минават си годините, числата ...
Уж беше Марта топла и добра –
цъфтят дървета, птичките долитат,
а бързо заприлича на жена,
която пак за нещо е сърдита.
И заваля студен, досаден дъжд, ...
Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
Х О Р И З О Н Т И
Когато бях малко момче,
мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,
този откъс сега от това безбрежно небе,
ме връща в скъпи спомени от минали срещи. ...
ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах. ...
Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...