Стихове и поезия от съвременни български автори
Болка в сърцето
вече нямам глас да извикам към съдбата;
не зная вече какво е усмивка,
с отправената ми към теб последна въздишка -
вече не зная какво е да обичам... ...
Параноя от любов
и не мога да се освободя от моята черупка...
от едно боя се – да не съм прекалено уязвима,
защото прекалено пъти се виждах наранена.
Помогни ми, моля, опияни ме с твоята целувка, ...
Душата си оставих при морето
а тялото наказах го със вас.
Заплувах в хорските вълни, където
няма лятно време, а е вечен мраз.
Не крия - често пишем си писма, ...
Три недоразумения
Прости ми за наивността,
не подозирах никаква преструвка:
било е дишане уста в уста,
а аз го мислех за целувка… ...
Ти ли си това?
знаеш ли че в тебе аз се влюбих?
Имам нож в сърцето си забоден,
целия си ум по теб изгубих.
Аз съм много готина и сладка, ...
Сцени
в небесен нюанс -
играещи фигури
поставят начало,
детски стъпки, прохождащи ...
Писмо от сърцето
(В. Казаков)
Обича те, тя – мойта душа,
но е трудно, разбра, да броди сама.
Зад ъгъла тъмен да търси следа, ...
сенрю
сутрин буди
птичи глас
+ + +
утринни лъчи ...
Мрак...
камбаната бие,
старо вино в избата гние,
гният и костите нейде в полето,
в мене отдавна изсъхнало стои сърцето, ...
Мечо
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято ...