Стихове и поезия от съвременни български автори
Кой?
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...
Откровено за Откровения
Двадесет години поезия,
двадесет години творци
споделят своите творения,
а публика сме аз, ти и ти… ...
Дъга
и тъмни облаци слънцето закрият.
Едри капки дъжд от небето ще завали,
и ще освежи цветята, а земята напои.
А когато слънцето изгрее след дъжда, ...
Време разделно
За нас, но отдавна е настъпил часът му, сетен за моето сърце.
Подем, далече от тебе да бъда и аз, зове ме.
Далече беше...там в дупката, сам Носферату, си седеше - там си и остани.
Далече на север - лед да те гори. Аноминос ти падри! ...
Автопортрет
кой реди съдбата ми по ноти,
не потърсих сетната следа
в лентата на минали животи.
Вярвах в причудливите неща. ...
Седем криле
Седем криле в долчината и зад планината.
Седем крила носят чистотата.
Седем дни и още толкоз нощи, през седем години
в тях виждам, и самотата... ...
Подслушан разговор
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто! ...
It was me all this time 🇬🇧
Or at least I thought so.
Through the past months you convinced me that you had a good heart.
But after all of what you've done I finally realised how evil you are.
You took everything you could from me with no hesitation. ...
Душата ме боли
Душата ме боли.
И чувам как ридае,а цял живот
горката за щастие мечтае.
Но откъде да знае, ...
Трака влака
Някой някого ще чака.
Чакам аз какво ли не,
щот съм пълно диване.
Трака влака към Бургас ...
Някога. Днес. И към Утре.
Електрически кабели .
Железопътната линия
свършва тук някъде .
Отсреща тунелът ...
Стрямалийско
стрямалийка, още ,,тракийка",
поканила си комшийка,
комшийка мухабетчийка,
ведно да пият ракийка, ...
Оглупяващо човече
Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча, ...
Не ми се спи
а на мен не ми се спи.
Само на небето греят
още нощните звезди.
Времето с любов докосва ...
Благословение
Баща ми на масата, орехи чука с чука.
Тия техни ръце дето вечно не спират, все нещо човъркат, ровичкат земята, садят.
Доматите тая година не станаха, клати майка главата, черешите също - рано пролетта мина слана.
Но каквото Бог дал, и каквото има - жив ...
Бомба си
Бонбонена бомба си, маце – на макс,
с теб моята пломба изпада в екстасс!
Изгризана книга наече ...
Прошката
Хвалят се хора някои, че да прощават могат.
Да не им се вярва спокойно може.
Те са опиянени от нещо друго сега.
И им се струва, че врагове нямат. ...
Жарава
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината ...
Спомен за път
Както преди.
В грешките спъвам се.
И ме боли.
Смисълът? ...
Eдин пропуснат миг
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка, ...
Стихотворение, забранено за Мъже
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада. ...
Запалих свещ
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, ...
Не ме избра
Да моля не е мойта сила.
И път без изход ни събра.
Емпатия съм спотаила.
Не ме обикна. Закъсня ...
Глупава бях
и го промени.
Глупава бях,
че повярвах аз.
Дойде и напусна, ...
Eдин печален вейхайвей
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...
Нека бурята ме връхлети
всеки поглед към света
в утро-камък скъпоценен,
с бистра бляскава роса.
Всеки дъх ни приближава ...
Кълна се във мълчанието на рибите...
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали, ...