Мъгла и дъжд. „Биг Бен“ удари десет.
Не помни Лондон чак такъв порой.
Противна влага повече от месец.
Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.
Подаграта проклета го нервира ...
Забулени във сянката на "себе си"
с очите вперени във дисплей.
Обречени на преходите мелези,
катурнати във чуждо измерение...
Загубени в конвейера на промяната. ...
Вълните нашепват твоето име,
спомени връхлитат ела и събуди ме,
с целувка и прегръдка удави ме.
Пясъкът ме гали и напомня ми за теб,
водата нежно отразява твоя силует, ...
Пълно е с мижитурки във властта,
от тях просто съм отвратен силно!
Всички те ни бутат в пропастта,
че не българското им е милно!
Да, наистина сме държава малка, ...
И НЯКОЙ ЧУ ЛИ ПРОСТИЯ МИ ГОВОР
... дали е от студения април? – мен напоследък никъде ме няма,
и скитам сам, пиян, недраг-немил, и моят ден е зрителна измама,
несретник, през напуснатия парк се смъквам за един тегел на плажа,
или мълча на книжния пазар, несмогнал в стихче-две да се изкажа, ...
На вратата ще почукам три пъти.
Макар да знам, че е отворено.
Звездите виждаш ли в очите ми?
Няма как да е престорено.
Към тебе ти ще ме придърпаш. ...
По градските самотни тротоари,
валят листа на цъфнали череши.
Студът обви ги в своята коварност
и те умират, толкова безгрешни.
Покрили като с бял килим земята, ...
Виждам ли нещо или привиждам?
Изчезващ съм или съм изчезнал?
Усмихвам се и почти намигам.
Усмивката на съвсем загинал.
За няколко години като в сън ...
Събраха се животните в гората
да пийнат лимонада на обяд.
И да направят план във планината
против един противен дървояд.
Той бе едно… всеядно насекомо! ...
Денят е сив като графитен щрих.
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих.
В мен чернотата пагубна пълзи...
Търгувам и се чувствам тъй сама, ...
Вихрушките от атоми край мене,
провиждани от Тит Лукреций Кар,
ме водят само към едно безвремие,
в което Сатана е господар...
Божествени Исусе, днес спаси ме! ...
СТРАНАТА НА РАЗБИТИТЕ МЕЧТИ
... лъжата, че живея си щастливо с три бири и лула каба тютюн
връхлита ме, жестока като бивол и по-свирепа даже от тайфун,
не зная вече на кого да вярвам – дали на някой властен политик,
и като гракне пролетният гарван, да си посрещна бъдещето с вик, ...
Татуировките-статусите клетва са те, амулет вечен.
Казва човек все едно - знакът този вечен в мен ще бъде.
Случва се обаче, символът изчерпва свойта сила пред човека.
Ще го изтрия, как ще го изтриеш - много трудно!
Освен това, усетил силата тяхна, хазарт се появява. ...
Сякаш се изтъркули между пръстите ми.
Като пясък, изтичащ от шепата ми.
Сякаш беше за кратко или може би вечност.
Сякаш помете ме в своята вихрушка
и захвърли ме навътре в морето, ...
Космически скитник...
пътешественик смел,
душата човешка... носител на воля,
във физически облик доведена с цел
еволюира в енергии, оцелява в безброя. ...
Момичето ми грижи се добре
за мене и усмихвам се игриво -
Доволно е и моето... шкембе...
А от това мъжът, като прасе щастливо
доволен е (ама какво сравнение...) ...
СРЕД 7 000 000 000 СВЕТЛИ ПТИЦИ
... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме – ...
Къде си българино ти сега,
някъде, избягал в чужбината.
Да трудно е днес в родината,
но теб те няма тук в татковината.
И все вселяваш в другите вина, ...
Все търся думите - онези, дето могат
да критикуват, без да нараняват.
Като въздишка да отнемат болката,
а вземат ли я - радост да даряват.
Все търся думите - разделящи по равно ...