Мисля те!
От ранна младост до късна старост на деня те мисля,
от потайната и първа, до бурната и втора дванайска във кръга и обратно.
А ти дърпаш мене - малката и властна, ти - голямата и нежна стрелчица…
въртиш ме към безнадеждната мечта… ...
Безсмъртна съм, щом сутрин виждам-
небето, слънцето, морето,
щом мога стихове да пиша,
разпънали на кръст сърцето ми...
Приятелю, когато си до мене ...
Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
Всеки сам пренаписва своя житейски роман...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.
Недостижими в словесните бързеи ...
Въстана народът, не търпя тегло,
раята наша много се потискаше,
оковите носеше на тиранско зло,
да живее свободно вече искаше!
И Ботев правилно изхода прозря - ...
ТИ, КОЙТО НЕ УМРЯ НА ВОЛА
... гара, барче, мъж с фуражка в падналия юнски пек,
влакът клати, скърца, лашка, тъпкан като чушкопек,
две ченгета със кокарди пъшкат в тоя потен влак,
дрезгавите черни гарги небосвода цепят с грак, ...
Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...
Отдавна чувал съм, че времето е колело…
Но значи ли това, че всичко се повтаря?!
Една отворена врата пред теб затваря ли се и за какво?
Дали пък затворената предстои да се отваря?!
Очите пък били прозорци към света… ...
Всеки байряка стиска в ръцете
и иска гласа му да бъде чут...
иска някак да блесне и стане велик.
А народа,кучета ялиго...
Но иначе светлината грее в очите ни ...
/на Тихомир, който на 2 юни, щеше да навърши 34 години/
Днес... можеше на тридесет и четири
да станеш ти, но грабна те смъртта
и вместо празник, скрита в душите
болката „празнува“ със скръбта. ...
Под мен - стъпалата - танцуват Виенски,
преплитайки стъпки на Щраус и рок !!!
Очите - блуждаят във ритъм махленски,
езикът се кърши през речник жесток !!!
Пред мен - хоризонтът вибрира ритмично ...
ПЕСНИЧКА ЗА ПРОСТИЯ СМИСЪЛ
... дали защото вече се простих със смешните амбиции и илюзии
да събера живота си във стих, той – късичка връвчица, се изхлузи,
не ми остана време да греша в най-главното – да съм добро човече,
да пазя – чиста! – своята душа, без лоша мисъл да заспивам вечер, ...
Болестите
Болест - "бол" значи много, "ест" - има.
Това значи - напаст голяма, враг силен.
Болестите са учители чрез болката и ада!
Има нещо, което човекът не иска да гледа, да види, да признае и да прави. ...
Обикновен
Прост съм аз човек от село, обикновен,
боря се винаги, живял съм и в немотия.
Всеки ден е за мен от Бога подарен,
но вдигам главата си, не навеждам шия. ...
Детето в нас не греши!
Възрастният често се обърква. Сам се вини, че понякога детето в себе си загърбва.
Слушай в себе си онзи спотаен глас, който ще те напътства в труден час.
Това е гласът на твоето малко дете, което иска да му даряваш любов с цялото си сърце!
Запази детските мечти - това душата т ...
Май си отиде от вятър задъхан,
окъпан от дъжд до последният ден.
Малък чаровник, за лято нахъсан,
за слънце, море, с мечти окрилен.
Пред юни направи път от цветя, ...
Когато утрото погали ме с перцето,
с изгрева носещ детската радост.
Аз ще тичам с щастие в сърцето
изпълнено с обич и младост.
Първи юни е ден прекрасен. ...
Деца гласовити на възраст различна,
играят на футбол край нашия двор.
Ехти махалата от глъчка неспирна:
дриблират, подават си, радват се в хор.
Играят хлапета от етнос различен, ...
Един петел изкукурига само
Един петел наблизо кукурига,
напомня ми за селската ни къща,
за тебе, бабо, и в разтребения двор
той спомените сънени завръща. ...
Не искам аз да идвам във съня ти,
да бъда гост нечакан, нежелан!
Не искам пак да прося любовта си
и с теб да съм, но пак да бъда сам.
Уви! Така решила бе съдбата ...
Посветено на учители колеги, защото сме това ,което работим - деца.
У чител, чин, дете и класна стая
Ч асът не е шейсет минути
И мената всичките си знаем
Т етрадки и учебници дълбаем ...
Посветено на децата не само за 1-ви юни, но още 364 дни годишно :)
Деца забравени в игра
без грижи и без суета
Бъдещето гледат от света
от Космоса с три де очила ...
Боговете
Небе и богове - има без съмнение.
Акбададея, Великият дух небето обитава.
И Род духът първоначален, бог Славянски наш.
В съзвездия различни пребивават. ...
То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети, ...
В две детски ококорени очи
светът е спрял... да се усмихне.
Рисува път с проблясващи искри
и хуква през глава да го настигне.
Преследва ятото на птиците ...
Кажете ми,защо мълчите...
мой мисли и ти сърце!
Защо във болка покривате ми дните!?
Защо денят ми превръщате в тъма.
Кажете ми ,не ми спестявайте словата... ...