Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Парадокс

Дали е крайна лудостта,
когато радваш се, че страдаш?
Да нямаш страх от пропастта,
макар летейки да пропадаш.
Иронично ли е да се влюбиш ...

Пакостлива_вещица

Поезия

961 1 10

На партито

С жена ми бях на парти тази зима,
а там видях един красив обект.
Изпъкваща красавица - за трима!
Израснала без никакъв дефект.
Изпратих й с усмивка два флуида. ...

Yuri

Поезия » Хумористична

676 2 9

Сбит преразказ

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Жеравите отлетяха към далечните страни.
Върху килнатата стряха ситният дъждец ръми.
Вчера срути се коминът, хлътна нейде в двора пуст.
Безпощадна хала мина в неизмазания пруст. ...

yotovava

Поезия » Гражданска

626 6 14

" Достойнство"

Рубинът -знае своя блясък.
От Слънцето го научава.
Гларусът-дори заради крясъка-
поклони заслужава.
Танца на думи открила- ...

ВесиФилипова

Поезия » Философска

1.4K 1

Звездите

Спуска се навън мрак,
очи звездите наблюдават,
аз - кротък, тих и благ,
чакам ги да заблестяват.
Сред тъмата живея аз, ...

hcs

Поезия » Любовна

560

На лъжата краката са къси!

Тарикатка Данка, си е малко мързеланка.
Може да е мързелива, но пък прозорлива.
Винаги в игрите побеждава и по гайле ѝ става.
А децата мили, все вода студена пили!
Днес обаче всички, ще са мънички лисички. ...

Spring_sunrise

Поезия » Хумористична, За деца

1K 3 4

Гребнете си от мъдрата вода

ГРЕБНЕТЕ СИ ОТ МЪДРАТА ВОДА
... от кладенеца тих на мъдростта и аз си гребнах мъничко черпаче,
тъй се научих болки да чета, щом благ човек край мене горко плаче,
да се зарадвам с умния човек – със обич да погледна на глупака,
или да го отмина с присмех мек – от мене той едва ли друго чака, ...

Валери_Станков

Поезия

367 3 6

Наивно е да молиш Вещица за опрощение

Вещица съм! Не глупачка,
въпреки, че съм добра.
Играча- превърна се в играчка.
Нима не го разбра?
От теб не исках много, ...

Пакостлива_вещица

Поезия

964 1 6

Сливане

Аз искам бавно всеотдайно да те любя
и да усещам твойта топлина.
В ръцете ми да се разтапяш до полуда,
отново да те вая във нощта.
Внимателно и нежно да докосвам ...

Планинскоцвете

Поезия » Любовна, Еротична

1.6K 1

Огледало

Четвъртък - 23.03.2023 г.
Четвъртък - огледална дата,
някой на ум пресмята.
Четвъртък - щастие носи ли този ден,
някой чувства се наранен. ...

Simonstotel

Поезия » Свободен стих

734

Бай Тошо

С размах премахвам всичко лошо
от днес, до времето ,,бай Тошо".
Туй време младите не знаят.
Да са и чували-нехаят.
Тогава ние млади бяхме ...

байГецан

Поезия » Гражданска

505 1

Какавидата невъзможна

Гъсеница събудих се. Екстаз!
Във мен усещам пеперуда!
Но странно - ям на всеки час,
ще кажеш, че изхранвам Чудо?!
Гъсеница заспивам. Ех, мечти! ...

Anterez

Поезия » Друга

814 1 5

Нa знайните и незнайните

Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.
И няма да те гледам ...

Арс

Поезия » Друга

792 2 4

В друг живот

Ще избягам от теб някой ден. Под ръка,
най-безпътната мисъл ще хвана.
И додето до три пъти: — Сбогом! – река,
ще ме скрият нощта и Балкана.
И по пътища, дето за мене не са ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

1.3K 11 17

Съвест

Такава е. Една...
На сънища ухае.
Насреща. Е, дано!
Душа да приласкае,
макар и през стъкло. ...

линасветлана

Поезия

1.2K 1 6

***

когато има
безпризорни - обществата
са позорни
когато царства
нищетата - са позорни ...

rhymefan

Поезия

408

Доблестта

в една страна на
свръхразруха доблестта
е (в) трета глуха

rhymefan

Поезия

591

Гостенка

Гостенка
Тази нощ дошла е гостенка Пролетта,
а колко дълго аз те желаех, теб чаках.
Със слънчев лъч ме събуди сутринта,
отиде си студената зима, аз те дочаках. ...

valcanyon

Поезия » Любовна, Философска

525 1

Надпис на Китайската стена

НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА
... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура, ...

Валери_Станков

Поезия

408 1 1

Полет

Животът ни
е толкова объркан
И лутаме се като пеперуди,
затворени във някакъв буркан
Света го виждаме ...

ValentinaMitova

Поезия

536 5

Двубой

Изпод вежди свъсени яростно надничах.
Докрай всяка мисъл без свян разсъбличах.
Отражението свое в двубой призовах.
Отколешен противник в него припознах.
На дуел го предизвиках, за да го разпна, ...

Ромашка

Поезия » Философска, Гражданска

1K 3 9

Пеперуди

Висока летва,състезателя е нисък...
А стомаха скупчен е във страх!
Молитви в мозъка се гонят
дали не се надскочих пак.
Сърцето мира ми не дава. ...

aap

Поезия

1.1K 1 2

Идва пролетта

Със стъпки нежни в живота ми се връща
тя, сияйна, с капки дъжд и отрупана с цветя.
Сърцето вледенено бавно и с любов прегръща
свикнала в живота ми да носи светлина.
И хоризонтът пред очите ми разстила ...

КимДжаксън

Поезия

770 2 4

Забавих се

Забавих се
„Самоизмислям се върху криле на пеперуда
понякога когато не вали” Бети
Исках
да си тръгна по светло... ...

Довереница

Поезия » Философска

1.3K 5 9

С отворено сърце

Отключѝ се, сърце, отключи!
Отвори си железните двери!
Ако можеш... с поклон приеми
всичко, що с доброта се отмерва!
Забрави ти за гняв, за сълзи. ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

589 3 4

Жена за мислене

ЖЕНА ЗА МИСЛЕНЕ
Излъжи ме красиво, че още си влюбена в мен.
Ще повярвам на твоите, толкова хубави, думи.
И, додето ти гледам прекрасната рокля от лен,
ще мълча, по-загадъчно даже от древния Руми. ...

Валери_Станков

Поезия

1.1K 2 3

С босо сърце

Босо – сърцето подскача на пъстра поляна.
Може би иска то миг пеперуден да хване.
В младо зелено се кипри мосю храсталак.
Облак щастливец издува сметанов каймак,
но дефилират суетните миски – звездите. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Пейзажна, Философска

652 4 16

Кредото на обществото ни

Той на добитък прилича,
накланя глава доброволно,
парата само го привлича,
тука има нещо болно.
Бай Ганя е това, хора, ...

hcs

Поезия » Друга

1.2K

Тогава, когато

Днес, е добре да направиш
някой, когото обичаш, щастлив!
Да му протегнеш ръка без прегради.
Да го приемеш, като скъп и любим.
И тъй като най-близко си ти до нещата ...

Лютиче

Поезия

425 2

Не всекиму се дава от Небето

НЕ ВСЕКИМУ СЕ ДАВА ОТ НЕБЕТО
... не всекиму се дава от небето
да остарее благо като мен –
във моето шейсет и седмо лето
белее ми се ризката от лен, ...

Валери_Станков

Поезия

369 2 2

Когато думи, стихове не ми достигат

Понякога се чувствам, като кученце,
когато ти си някъде до мен.
Оглеждам ти краче, ръчичка, дупенце,
и някак си се чувствам разтопен
от нежност, за която думи няма, ...

mislitel

Поезия » Любовна

1.1K 6 16

Амазонката

Тя не носеше грим или някакво фино червило.
Не разбираше дамите, свели глави над черпака.
Не понасяше някой да казва „Обичам те, мило“.
Тази силна жена преди няколко века поплака.
След Големия взрив си е сплела косите на плитка ...

thedac

Поезия

837 1

Аз вода съм

Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга ...

Eleya

Поезия

860 4 7

И все на кръстопът ми е адресът

И фигурка, след фигурка се ниже, животът ми изящен филигран,
остана само песът верен ближен, от хората останах неразбран.
Аз хляба си в нощвите лунни меся и къщата си нося, на гърба,
и все на кръстопът ми е адреса. В градината ми – плачеща върба.
В очите ми сияе разнолика, и пее Марта, винаги по слух, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

862 5 9

Двадесет и втори март!

Честита пролет, Пролет! -
Днес ти честитят,
които виждат в тебе
Любвеблагодат!
Честита да си, Пролет! - ...

rhymefan

Поезия

660

Цялост

И когато косите
Със златен оттенък
И очите сини
Със сива мъгла
Допрат се до кожата ми ...

Хвърчилото

Поезия » Любовна

606 1

Забранена

Тихо, кротко вървя под дъжда
С надежда да измие моята тъга
Лицето мокро е, тежи ми любовта.
Сърцето счупено е, но не мога да спра.
Връщам се при теб, макар и да се давя ...

Сньо

Поезия » Любовна

1.3K

Хроника за един поет

По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...

FFortuna

Поезия » Друга

1.4K 12 20

Крадецът на деца

Крадецът на деца!
Осъден в сто държави!
Навсякъде в света!
Сега, какво ще прави?
Ще лъже - докога? ...

Yuri

Поезия

1K 4 24

Поисках

Поисках звездите красиви –
съзвездия чудни в нощта,
изящни и тъй мълчаливи,
донесли за мен красота.
Поисках света на мечтите, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

1K

Стихове и поезия от съвременни български автори

Парадокс

На партито

Сбит преразказ

" Достойнство"

Звездите

На лъжата краката са къси!

Гребнете си от мъдрата вода

Наивно е да молиш Вещица за опрощение

Сливане

Огледало

Бай Тошо

Какавидата невъзможна

Нa знайните и незнайните

В друг живот

Съвест

***

Доблестта

Гостенка

Надпис на Китайската стена

Полет

Двубой

Пеперуди

Идва пролетта

Забавих се

С отворено сърце

Жена за мислене

С босо сърце

Кредото на обществото ни

Тогава, когато

Не всекиму се дава от Небето

Когато думи, стихове не ми достигат

Амазонката

Аз вода съм

И все на кръстопът ми е адресът

Двадесет и втори март!

Цялост

Забранена

Хроника за един поет

Крадецът на деца

Поисках

Опашка