Стихове и поезия от съвременни български автори
На хижа Ком
След няколко разходки из Балкана
увлякох се… и станах алпинист.
Мерак ми бе - с омайна сладурана
да качвам наште сини планини. ...
Протегната душа
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...
Прегръдка вместо честитка
Понякога създавам чудеса.
Понякога съм плах и неуверен.
Понякога съм яхал и метла,
но бил съм все на принципите верен. ...
Тъжно място
само спомените
тъжно обикалят
и питат:
- Къде сте, ...
Само остани там
да тичам във снега закъснял за срещата ни
чакай ме, няма да те оставя въпреки че закъснявам
Знам, че заради мен ще останеш
да хванеш следващият автобус ...
Необятна любов
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...
Знаеш ли?
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
Безразсъдни полети
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
Сливане с природата
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата, ...
Спомен за Жени
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...
Дъб за Коледен бъдник
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...
Мъгла ...
Сетивата спят !
От години тя се наслоява …
Диханието отровено на този гниещ свят
В неведение духовно то се изразява… ...
Луната само ще ни свети
На пръсти в стаята ми влезе,
целуна ме и си замина.
Нощта чертае светлосенки
и вечерта е тъмносиня. ...
За мене си мисли
Във есента златиста,
във слънчеви лъчи,
душата ми открива
вълшебство и мечти. ...
На Кирил и Методий /акростих/
Изваяли с перо безсмъртни писмена?
Речта Ви просвети славяните неуки
И с вяра прероди безбожни племена!
Лъчиста светлина във ореол обгръща ...
Паднал ангел
морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!
Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,
седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!
Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра, ...
***
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.
Любима книга
и всеки ден си те чета.
На чувствата не казвам: Стига!
Разцъфнали са в пролетта.
Любовна пролет денонощна, ...
Откровение/акростих/
Без причина, без вина,
Всичко в мене ще погубиш –
Гроб ще е за мен света.
Дълго-дълго ще догаря ...
Протестът на футболните фенове!
мафията го съсипва от много време!
Тя превърна нещо наистина прекрасно
в машина за пари, но на кого му дреме!?
А един вратар, някога велик, ...
Написано със слънчеви лъчи
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...
Маскарад
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
Край далечен бряг
незнайни и богоизбрани
и всеки търси своя враг
и всеки носи свойте рани.
Уж всички вярват в бог, но свой, ...
Езерото
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
Френска целувка
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж ...