Стихове и поезия от съвременни български автори
18+ Твой съм...
Възбудата на твойто тяло...
Набъбнали, зърната как туптят...
Сърцето, как пулсира полудяло...!
Усещам, как хормоните извират... ...
Машинист
окаян малък първолак
прилежно учех се, защото
мечтаех си да карам влак.
Аз исках машинист да стана ...
Човекът е метафора на Бога
... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина, ...
Еманация на любовта
и трябва да ни среща пак.
По пътя някъде размина,
съдбата наша в този час.
Аз търсих те отново в здрача, ...
Свещенният Граал
Имам аз девиз такъв:
"Недостигнатото достигни,
невъзможното изпробвай пръв,
несъществуващото намери!" ...
Любов на обожание
моя красива любов, мой живот…
Спомняш ли са за онзи плаж,
където с ръцете си окъпвахме звездите…
Спомняш ли си за онзи пясък, ...
Есенна песничка
Тихо вятърът шупурка през обраната асма,
сякаш че преде на хурка котаракът у дома,
старата мъхната дюля благо рони лист по лист,
време е да се потуля нейде – в залеза златист. ...
Картина, нарисувана върху есенно море
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла. ...
Хайку, танка
По зъберите
на живота стръмен да
се изкачваме!...
*** ...
Писмо до себе си
на мечтата си ще дам крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма ...
Уморих се...
Уморих се да чакам дъжда.
Умориха се стъпките в пясъка.
Уморена ще продължа!
Уморих се да вярвам на хората. ...
Дилема
с голяма мъка качва стъпалата.
Как да и помогна мисля,
вълшебен лек да ѝ измисля,
проблемът в болните и колене ...
,,Даниел" е виновен
до земи гората,
вихрушка страшна
помете листата.
Облак с облака ...
Разстоянията ни делят
Чувам стъпки в тишината,
те отекват във нощта.
Всеки спомен е отплата,
всеки спомен е мечта. ...
С любовен нихилизъм на шията - М
че чувствам океана на душата си така самотен,
че давя всеки порив да бъде покорен,
а можеше този живот да е просто страхотен
и тяломо-сушав да бъда подобрен. ...
За шлиферите в общината
със зъби, нокти, даже пипала,
на служба сгодна щом ме взеха
във нашата красива Община.
Разбира се и тук работят хора, ...
Сред вълните
Във всяко сърце радост събужда,
морето на детство ухае...
И някак на зряло безгрижие!
Морето е повече от вълните си хиляди, ...
Реклами на Фанта
в тилилейските гори,
ти седни с бутилка Фанта,
за колата забрави.
Ако скъсаш вкъщи панта ...
Балада за БДЖ
Животът ме въртя из кал и преспи,
не беше с мен виенско колело.
И – ей ме, на! – в купето се наместих
със вестниците, свити на руло. ...
Край затревеното изворче
от небесния клон.
Жажда просветва шуми в листата.
https://www.youtube.com/watch?v=IA8jFqisipU
https://www.youtube.com/watch?v=Vpy3ucLA7Ik
Моята Мария
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...
Майката на Даниел
Майката на Даниел се казва
Въглероден Отпечатък,
носи тя във своята пазва
за бъдещите си деца още много мляко. ...
Времето лекува от ума ми
"не се влюбвай" или пък "с друга ще я забравиш"
виждам, че времето не лекува
а дълбоката рана просто зараства, но оставя белег до живот
Няма панацея, лекуват се симптоми ...
Когато порасна
искам да стана
фея прекрасна,
принцеса голяма,
а може би е добре ...
Вкусна мечта
но знам, че ще стана голям.
Все още обаче мечтая
по цял ден във къщи да ям.
Обичам с охота да хапвам – ...
Политик
Искам, мамо, да съм дама -
добродетелна, голяма.
Искам също да съм умна,
талантлива, сладкодумна. ...
За всичко съм виновен
... навярно е от многото печал,
що трупах със прочетените книги,
обзема ме непоносима жал за пламналите в жегата авлиги,
за щъркела в сумтящите блата, и днес не смогнал жабче да си хване, ...