Стихове и поезия от съвременни български автори
Мярката...
да се озова до човека,
който не млъква.
Той знае
ВСИЧКО ...
Не можах...
Не можах да приличам на другата -
обичана, желана, сънувана...
Не можах да бъда съпругата,
която си запланувал!... ...
Те пищят още
Отпечатани на стената ми
Парченца изкуство
Мъртви като въглени
И студени като чувства ...
България
Родопски гайди. Слънце. Свобода.
История и тягостни години.
Ухание. Простор и синева.
Села. Достойнство. Памет. Труд и хора. ...
Портрет ~
Просъницата ми отново те рисува,
а дланите ми търсят твоите да се сплетат.
Каза ли довиждане? Не чух...
С думи не обичаш да боравиш, ...
Война и жестокост
споменава само делата!
Всичко, което е било извършено
и онова - останалото недовършено!
Годината бе... Не, тя е без значение, ...
И отново…
От нечий ум и в нечии уста
От нечий сложен шум
В прегръдка от ухилена и празна самота
Отново само жест ...
На мама
моите чувства да поемеш,
какво е в душата ми - разбираш
и бързаш ръка да протегнеш.
В тежкото ежедневие ...
Още един сън
"Заспивай, малко нервно бебе"
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя. ...
мама
взима валяка и боята и всичко
около нея е изцапано с боя
дори и мама е изцапана
и когато изцапа с боя пода ...
Луната, дето пълна в мен живя
луната, дето пълна в мен живя.
Увисна като миг прободен...
невръщащ се в душата спомен.
Поплака тихо и заспа... ...
синьо
морето бе сън
с вълните си бурни
но ласкаво
гмурнах се в тях ...
Спомените раждат стих
>>
>> на носталгията в плен.
>>
>> Там усмихват се обичаните, ...
* * *
Аз се скитам по тихите улици...
Пожълтели от зла светлина!
Над главата ми светят съзвездия
и ми шепнат изящни слова... ...
Не
как мога да забравя и отново да полетя.
Леден полъх тялото ми отново обля.
Как тайната да скрия и никому не споделя.
Аз знам, сама спрях да те обичам вече, ...
Книгата на душата ми
Всеки ред сътворен е от сълзи.
Зад всяка рима крие се тъга,
всяка буква едва изписана е от моята ръка.
Всеки миг на теб аз посвещавам ...
Меката прегръдка на дъжда
Ливада с детелини, дънер кух
от престаряла плачеща върба –
в короната й седнали сме ние...
Ти помниш ли зелената дъга ...