20 321 резултата
Слънчево зайче препуска на воля,
децата го гонят със трепетен смях:
"Аз ще го хвана, дръпнете се, моля!..."
Бутат се, падат сред кал и сред прах...
И ние, големите, уж помъдрели, ...
  2695  28 
И аз вярвам в знаменията
и на ангелите в окриленията.
И разказ написах за това,
на любовта си ще го прочета.
Там има легенди и мистика ...
  726  22 
Какво сме хората,
какво сме?
Загубили се на земята...
Вървим за някъде!
Безмълвен звук... ...
  801 
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Иконите спят
и ти пак си сама,
пак си сама
и вдигаш тъжно глава. ...
  1099 
Пясъчен часовник -
късен листопад...
Времето - разбойник
те ограбва пак.
Взима ти години, ...
  928  26 
Бях някога млада фиданка,
тъничка, крехка липа,
нямах ни цвят, нито мирис,
но всички ме галеха нежно с ръка.
Сега съм голяма и кичеста, ...
  1026  37 
Не знам защо чувствам,
че съм изпуснал нещо
безвъзвратно досега.
Защо не усещам нищо
друго, освен как ...
  602 
Отиваш ли си, мое тъжно вчера?
Нима омръзнахме си с тебе вече?
Години извинявах несполуките си
с това, че близо си, а не далече...
И мойто днес понякога е тъжно, ...
  1294 
Е С Е Н
От врабци са натегнали жиците сиви.
В локвите
ромоли.
Дишат къщите ...
  902  16 
С предчувствие за нови срещи,
в елмазният покой на пладнето вървя.
Покорна на изгарящия глас,
в душата тръпнеща тържествено ехтят
оркестър флейти и фанфари! ...
  728  12 
Детето в мен всяка вечер плаче,
иска да се върне в дните, в които всичко е игра.
Детето в мен иска пак с приятели
да се качи на черешата пред блока.
Докато кара колело, да падне ...
  1143 
Влажни улици
и хора важни,
със очи невиждащи,
но жадни,
да разкъсат нейде тъмнината ...
  2103  10 
"Никога не питай за кого
бие камбаната, тя бие за теб"-
от англ. поет от 17 век
Джон Дон
Призрачна политам и търся своята душа, ...
  637  26 
Време
Колко излишно е времето
за мисли святи и мечти,
и колко тъжно е в годините
да не запазиш сноп лъчи...
  662  27 
Изоставена детска площадка...
Лепкави сенки и въздух студен...
Вятър пронизва люлките стари,
пазещи спомени за нечие детство,
за нечия радост, за нечий светъл ден... ...
  839 
Един ден вървях без цел и без посока,
опитвайки се да разбера защо съдбата е жестока,
дали е наказание или на живота урока
и защо търгуваме с душите си като със стока?
Пътят беше дълъг, успехът невезможен, ...
  967 
Мъглата се спуска и пъпли в нощта.
Вятър в капчука провира ръка.
Маска луната тържествена слага.
До пръсване горда е - и ритуална.
Звездите хихикат зловещо и чакат ...
  939  22 
Отново елегия сътворява сърцето,
отново гарванът злобно заговаря.
Отново венец от бодли пронизва лицето,
отново вратата към света се зтваря.
Наоколо звучи елегично стенание, ...
  870 
Далеч от злоба и омраза,
най-истинска, когато любя -
дано надежда да запазя
и светла вяра да не губя...
  885  26 
Никой не знае...
защо идва любовтта
и защо тръгва
самотно в нощта -
като момент... ...
  592 
Последно сбогом на мечтите наши,
отиват си от пустите души.
Последно сбогом на надеждите ефирни,
прогонени си тръгват те... Уви!
Че в свят за забравени герои ...
  818 
Днес е бялото Вчера,
което чака да бъде запълнено
с цветовете на Утре.
  695 
>> скърцат стъпки
>> нервно дращят
>> по душата
>> на снега
>> стон ...
  565 
Дух, облечен в плът.
Кратък земен път -
скок във Вечността...
Чудна звездна шир...
Тих космичен мир - ...
  764  13 
На моята Родина
Спи, спи кученце.
Кръвта ти по асфалта бавно тече.
Като дете, със тебешир, от нея ще нарисувам
кърваво слънце над сиво небе. ...
  1183 
Разлиствам бавно себе си и роня лист по лист.
Замирам в роля поредна и нося своя кръст.
Заничам тайно после зад декора и (о, ужас)
антихрист!
И бягам безпосочно, самотно и без дъх. ...
  808  23 
Помислих си за трудното,
сетих се за всичките беди,
прииска ми се да повярвам в чудното,
но знам, че щом се приземя, боли!
Замислих се за Светлето, ...
  880 
И казваш искаш да си този,
който да ни носи светлина.
Казваш, да държиш ти можеш,
пламнала главня...
И като свърши огънят в дървото, ...
  1263 
В коварен свят с препарирани хора
се сблъсквам в поредния делник,
в живота безличен не срещам опора
и нося душа на отшелник.
Приятели нямам, самотен се скитам, ...
  712  22 
Едно пораснало момче,
на двадесет и две години,
с изпълнено с любов сърце,
реши света до преоткрие.
Трънливия си път предначерта, ...
  1291  30 
ЖИВОТ
Живеем за едното нищо
и плуваме в море от суета...
вървим и търсим своя истина,
която в крайна сметка е лъжа. ...
  1217 
> Навремето бях чула песен, чийто текст ме развълнува
>
> и не, че много интересен е, но верен много, ми се струва.
>
> Че времето през нас минава, че вижда моето дете ...
  2957  14 
Погледът ти още ме докосва
чрез очите, пожелали ме смирено...
Моите до лудост омагьосва,
а не мисля колко е почтено
да намигна, както аз си зная, ...
  626  12 
Растежно
Вървежна беше моята усмивка.
Вървеше си, вървеше... и увяхна.
А цветето в градината ми не поникна,
забравих в бързината да го посадя... ...
  598 
Най-истинската болка е любов
и загуба, изплакана в раздяла,
а пътят стар е наполовина нов
и душата празна стене - полуцяла.
Останалата част е свита някъде, ...
  1356  31 
Щастието е нещо нереално,
щастието е миг от вечността,
капките оплетени надежди,
тръпките полазващи гнева.
Щастието, за него време няма, ...
  804  16 
Всеки си има цена. Няма измъкване.
В плуващи пясъци до гърдите потъваме.
И все някой се намира да покаже,
как над себе си да се надсмиваме даже!
Водим своя битка, но края й не знаем. ...
  847  17 
Ако бях пеперуда,
бих политнал всред житата
на продънения склон...
Няма да те питам
колко си проспала този ден. ...
  1092 
Вълшебна
На моята мечтателна, блуждаеща душа...
Едва сега в сърцето мое осъзнах,
млада и вълшебна вещица съм,
но зло не сторих, никого не оковах, ...
  921 
Разцъфват тумори във моята градина,
черен дъжд прозорците разтапя,
сиво е полепнало по цветната картина,
мъгла
в тъга ...
  1079  11 
Предложения
: ??:??