5 031 резултата
Дъжд вали навън, слънце грее вън,
и цветята са красиви като Левски,
на картини из гората тъй красива,
има птици най-красиви.
И кучетата тичат, децата пак танцуват, ...
  986 
ВИНОВНА ЛИ Е ЕСЕНТА
Виновна ли е есента,
че много често плаче
и че тъгува в самота
и няма как да се оплаче? ...
  447 
Мой зимно-самотен пясъчен бряг!
Морето от вечност с въздишки те гали...
Ала зная, окъпан от слънце,
а не от сняг
копнееш за безгрижие лятно, ...
  673 
Гледам аз към облака,
чудя се как ли е създаден,
мисля, мисля, но не знам,
и накрая си признах.
Чудя как да хвана, ...
  1233 
По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини, ...
  1283 
Ако докосне пак челото ми
със леденостудените си устни
на сивото презрение досадата,
ще мога ли отново да се скрия
зад откровенията ваши неизказани ...
  805 
То е меко, топло, влажно –
шепа пръст след летен дъжд.
То е мъничка, но важна
бубулечка в нива с ръж.
Суче тънките мустачки ...
  979 
По пътя си дъжда
дърветата целува
и спуска се в поток
влюбен в равнината
пъстроока Есен ...
  830  15 
Прогнозата е октомврийска. Няма лошо.
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...
  712 
Спомни си
Беседката под боровете
И малкото кафе с пианото
И въртящата се люлка в квартала
И онзи ъгъл зад къщана ни ...
  528 
Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...
  1147  36 
  960 
Добре, че Градина не може да говори,
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,
крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи. ...
  785 
Подеха небесните простори,
покриха облаците
с натрошена жар.
Приземиха се,
докопаха зелените ...
  420 
Пропуква светликът свойта черупка.
Леко загатва в мъгла силуети.
Само след миг светът ще затупка
в ритъм съдбовен, щом слънце засвети!
Есенно утро попива в листата, ...
  603 
О-оо, слънце,
дали за първи път обичаш?!
С лъчите си изпращаш
толкова признания...
Кажи му, че в любов ...
  847  14 
Ласкаво слънце. Лъх от морето.
Пърхат врабчета – весело ято.
Тиха алея. Есенно цвете.
Циганско лято.
Шарена сянка. Люшнати клони. ...
  1248  14 
Размахвайки криле измършавели,
уморено паднах в пустото поле,
без път вървя в тревите посивели,
с въздишка търся тупкащо сърце.
Объркан гняв и парещи копнежи, ...
  1006 
Есента размята цигански поли,
с кръшно тяло в ритъм стар
заплува.
Като нестинарка по жаравата
върви, ...
  729 
***
Почернени са на хората мечтите,
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара. ...
  684 
Дръзне ли буря да сграбчи Балкана,
бунт отговаря с грохот и тътен.
Шамари дъждовни шлевят скалите,
зъбери вият свистящото ехо.
Мълнии цепят небето оловно, ...
  483 
Есента е интересна с всичките и ветрове и багри,
някак си не е студена, когато чашата ми с вино пълниш точно ти и преливаш в опустялата душа нова струйка сутрешна любов.
Навън вали, а рамото ти все е топло,
без значение дали ще се намокря,
важно е и шала да ми сложиш ти. ...
  593 
Синьо море.
Истинско и бурно.
Морски вълни.
Фосфоресцират в ноща.
Облаче бяло ...
  841 
За да обичаш Пловдив ти е нужно малко -
една погалена от вятъра трева,
театър древен и звезда над него
оглеждаща се в капчица роса.
Горчиво-сладки са целувките му сутрин ...
  837 
Романтично е, същинска самодива –
нощта се спуска с одеяло от звезди.
Погледни града, навън е тъй красиво –
светът покрит е с плащ от светлини.
Събуди се! Изкачи се някъде високо! ...
  1304  12 
Паважът покрит с оранжев килим,
през комина се промъквa струйка дим.
Вятърът нежно минувачите гали,
пробужда емоции, сякаш заспали.
Дъжд ромоли, влюбени двама, ...
  762 
Зад тежък облак
слънцето се скри,
между брезовите клонки
вятърът се сви.
Пчелите ...
  900 
разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...
  1254  23 
Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми
и чайките с крилата си подписват ...
  1364  24 
Есента рисува с жълти акварели,
с аления цвят на залеза тих,
уморения полет на листа умрели,
шепнещи с вятъра нежен стих.
Есента рисува стъпки по плажа, ...
  808 
Седнала броиш цветя.
Думи въпростелни редиш:
обича ли те някой, обичаш ли и ти?
Листата късаш със очакване.
Разперила коси, ...
  912 
Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва ...
  1013  14 
Плакала е горчиво нощта...
П. П. Славейков
Париж нахлува с цветове и звуци
във стаята ми тъмна пак.
Душата ми – безкрила, куца ...
  1357 
За облаците
Заблъскаха се облаците във небето
и горе стана страшна крамола!
Тъмата облачна се плъзна по полето
и дъжд заплиска в близките села... ...
  415 
На склона южен и сенчест
на мощен гръб, на Стара планина
от векове расте и диша
безбрежна букова гора.
Могъщи стволове стоящи ...
  1369 
в китарите вплетени самотните струни,
  813 
Есен - като шарена калинка,
тихо до прозореца ми спря.
Смигна ми и мълком ме повика –
да започнем весела игра.
Сякаш беше взела от Дъгата ...
  1432  20 
Красавицата Есен сърчица
във езерото с лилии подметна.
Видяха ги две мънички деца,
облечени все още в дрехи летни.
Отнякъде изви се вихър лош, ...
  454 
Бистра есен, заес'нила
рано из зарана!
лято старо в свила, свила,
и в червена слама.
Топла есен захладила, ...
  1270 
Поспри се лято,
не късай листи от надежда
дървото ми на двора още има,
благи мисли,
облечено във плодови одежди. ...
  507 
Предложения
: ??:??