Ранена в сърцето, като улично псе,Луната ми стана възглавница!До мене се сгуши, като малко дете,самотата, стара познайница!
Прегърна ме нежно и ме сви на кълбо,във ъгъла гаснеха спомени!От уюта прекрасен на мойто гнездоизгниваха старите корени!
Изстиваха стаите. Пресъхваше гърлото.Спираше в гърдите ...
И пак ще хвана ръката ти,
пристигнала от далеч и дълго чакана.
Може би ще е груба и ужасна,
но знам, че сърцето е прекрасно.
И ти ми липсваше, макар да знаех, ...
Идваш бързо с тихи стъпки
и прегръщаш ме с очи,
сърцето грее, очите светят, раждат се искри.
Нежно галиш ми душата и разпалваш в мен Жената.
После като най-обично дете се сгушвам в твоите обятия, ...
"Човек и добре да работи, накрая се пенсионира...
Тогава разбира, колко много време е пропилял в работа."
Решил съм днес да бъда прозаик.
Това на всеки май не се отдава.
Работи си човек, животът - миг ...
Ледени кристали се врязаха в сърцето ми,
описвайки вълшебна ледена дъга,
стъкълца се впиха кротко във лицето ми,
усетих огнена и кървава вълна...
Това чувство, до болка познато, ...
Гонят се и гаснат светлините
по притихналите нощни булеварди.
А думите, зазидани в стените,
дълбаят тухли в мрачните мансарди.
Открих те на обречен тротоар, ...
И тази нощ ще бъде като всички
други - тежка, тъмна и безкрайно дълга.
И там ще мъждука една студенина
на тъжна луна, страдаща с мен,
наблюдаваща ме всяка вечер, потънал ...
Аз съм пясък - топъл звездопад,
слязъл да изтлее край морето.
Ти си вятър - лек среднощен хлад,
търсещ нежна пазва под небето.
Стъпките ти бавно влизат в мен, ...
За мене празници отдавна няма
и делникът отдавна ми е сив,
отдавна не ми казва никой "мама"
и не се чува детски смях щастлив.
Отиде си, порасна ми детето ...
По стиха на Jane_d (Деси Инджева) - “Мечтание...”
Аз нахлух като буря във тебе,
ураганен от обич, стихия,
с мойте чувства танцуваше танц,
завладяна от бяла магия. ...
Така безгрижно дните си летяха
и често пъти буйната дружина
след страстен лов сред гъстите гори,
замръкваше под непозната стряха
и в щура веселба със старо вино ...
Всяко нещо малко е сладко и красиво,
но ето, от сърцето ми отрони се сълза
и не е тя тъй сладка, а е тежка и горчива,
израз е на болката от твоите слова.
Обиди ме със думи, сърцето ми разплака ...
Изплаках си сълзите – всичките.
Душа не ми остана вече!
Как може толкова да си приличате,
а всъщност толкова да сте далече?!
Сърцето ми до болка е разкъсано ...
Луната, красива и сияйна,
отново хвърли сянката си в нощта.
Както сребърен куршум пронизващ
мрака, докосващ копринените облаци,
усещайки нежното трептене на звездите, ...
Ето... отново очите ми са мокри,
отново болка душата ми ще раздере,
пясъкът ще се превърне в локви,
а може би и любовта ми ще умре...?!
Кога, по дяволите, ще спра да плача, ...