5 031 резултата
Плоден клас сред горска пролет,
ручей дивен, бряг хълмист,
поминува птичи полет,
гърбом залеза лъчист!
Повей ветрен, гласострунен, ...
  1429 
Today's the day you seek, not tomorrow.
There is no future time for you to borrow.
Smile right now through pain and grief
even with empty hands, but a firm belief –
not a blind fool with eyes and ears shut, ...
  1657 
  538 
Прииждат в мисълта ми слепи думи,
изказани отдавна помежду ни.
Скалисто-вкаменени са ръцете.
Застинали – вълните в дробовете.
Бъдното линее тъй безлично, ...
  524 
Това е шумът от дъжда,
падащ с нощта,
тропащ по перваза.
Като неканен гост,
който чакаш цял живот ...
  682 
В окото на слънцето
плуват
тъмни, яростни петна.
На кого ли е сърдито?
В утринна прослава чучулига ...
  909  35 
Там, където бушуваше битката с алени пламъци,
вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец.
В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка -
и припомня си нямото дъно гласовете човешки.
Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато ...
  1091 
Имаше някога една поляна -
около нея гъста гора,
и над нея небосвода
осеян от някога разбила се
супер нова. ...
  751 
Обливащ от капчук дъждец,
пречистващ грешника в светец,
с образ двойно-огледален.
Държиш икона в храм кристален,
пред морскосин иконостас. ...
  704 
Стремително засилване и скок
във водната енергия на масите -
пропадаща дъга, пръски на възбог
и ахване на светлина прекрасна.
Немеят думите пред този вик ...
  778  27 
Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени.
Люлеещо на времето хамаците
по жиците в следобеда провиснати.
Сред тихия жужеж на насекомите ...
  586 
Аз искам да говоря с всяко клонче
на неговия пролетен език.
Да имам като птица дребно клюнче
и капка да съм в белите мъгли.
Но улицата друг човек пресича ...
  691  10 
Поседнах на първото стъпало,
от любимата ми стълба в дворчето на мама,
слях се с привидно тихия следобед
и наблюдавах оживлението покрай мен.
Щурците стържат със своя равен тон, ...
  455 
От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...
  1716 
The glistening leaves in the spring sun –
their miraculous life has just begun.
The songs of birds liven the sky so vast.
How long shall this harmony last?
People madly rushing in all directions, ...
  1555 
Генка Богданова
Слънцето в очите ми се гмурна
и закачливо – сладко се засмя.
Синята вълна на гръд лазурна
смеха ми весел нежно залюля. ...
  678 
Днес ми се късат глухарчета
и ми се вият венчета.
Пролетни дни като зарчета
е разпиляло полето.
Идват си белите щъркели, ...
  2067  11  20 
На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта ...
  1587 
Зима. Вятър. Студ. Мъгла.
Сняг. Пъртина. Впряг. Шейна.
Лед. Пързалка. Рой деца.
Смях. Закачки. Веселба.
Жар в огнището. Елха. ...
  593 
Благодаря ти, слънце...
Сократ
Благодаря ти, мой учителю-живот,
че ме научи да обичам:
изгрева на идващия ден, ...
  784  10  32 
Пеперуди
Летят пеперуди…
омайват с красота.
На криле си носят
небесната дъга… ...
  488 
Сипкав дъжд отми
зимната цикличност.
Ветровете ми опитоми
в загадъчна приличност.
Разпъпих пролетта, ...
  898 
Преплетена мрежа,
пролет безцветна,
зима безснежна – в нея нищо не потрепна.
Това донесе есента:
Безгласна сирена в мъртъв океан ...
  577 
Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора, ...
  1147 
  771 
... а небето отсреща
в лилаво облечено,
сякаш кани на среща
вечерта разсъблечена,
със звезди я завива, ...
  620  12 
Нощ
Нощта тихо прилази,
мълком подгони деня
и той кротко потъна
в прегръдката на съня. ...
  1376 
Фанфарите на ветровете свирят.
Червено, тръгваше си Слънцето.
Небето залезно замислено
огледа се във морско-синьото.
Вълните празнично утихнаха ...
  1429 
Над смълчаните поляни,
сред притихнали оврази
снегове в умора лягат
силата си да опазят.
Покрай тях пътеки стелят ...
  659  16 
Старата липа
И тази пролет, облечена в зелено,
погледна мъдро старата липа,
изтръска зимните тревожни мисли,
закъта в клони птичите гнезда. ...
  481 
СЪБУЖДА СЕ ГРАДЪТ
На розите листата започват да стърчат,
и птички как летят и облаци вървят,
в небето синьо мънички облаци вървят,
сега е сутрин и събужда се градът. ...
  497 
В очакване
Чайка сред морето,
на скала притаена…
Впила взор в небето,
за полет устремена. ...
  481 
Изгрев жълт и сякаш е рисуван,
чайка тъй чаровно прелетя,
лятно утро, пясък с вид жадуван,
като едно кокиче денят тук разцъфтя.
Морски шум как утрото разнася, ...
  1055 
Утро. Слънце. Светлина.
Птици. Пеперуди.
Пролет. Мирис на цветя.
Рой мушици луди.
Стадо. Чанове. Трева ...
  526 
Нощта е като плюшена завивка
прегърнала заспалата земя.
Месецът със дяволска усмивка
плува сред звезди и тишина.
Лек ветрец се гони из гората ...
  576 
Есен
Есен пъстра, златокоса
като пъргава мома
тича през полето боса
сред танцуващи листа! ...
  411 
Тихо, скромно до бора леската
лист по лист свойта риза тъкми.
Дрозд припява, кълвачът отмята
пролетта в часове и по дни.
Теменужки надничат в тревите ...
  2170 
Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци. ...
  2574 
Отново бях заблуден
и пак ще бъда смирен.
Нека е спомен забравен,
всичко имам си до мен.
Неравно тревисто хълмче ...
  599 
Луната никога не спи
Знам, знам... Ще кажеш
погледни луната, колко е красива.
Знам, че в нея виждаш всичко,
което от красота прелива. ...
  1196 
Предложения
: ??:??