42 269 резултата
Пръстите ни се преплитат,
търсещи опора.
В мрака падаме, летим.
Стон разкъсва тишината.
Кръвта се стича по бузите ми ...
  497 
Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.
Хората не обичат, ...
  672 
Бъди искра, която над нощта ми да огрее.
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока. ...
  355 
Подари ми гора,
или клонче от нея.
От копито следа,
песента на славея...
Или пръска вода - ...
  550 
Стой далече,
стой си там.
Искам вече
да съм сам.
Няма нужда ...
  419 
Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед ...
  366 
Ти буря си, но в тебе аз угроза,
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш, ...
  932  10 
А може всеки да е вечно млад,
ако не участваше в пародии,
игра на маскен бал,
мелодии от "Бохемската рапсодия",
един безкраен маскарад, ...
  551 
Господи лечител си!
Лечител на раните ми...
Превръщаш в реалност мечтите ми.
Отърваваш ме от беди!...
Утеха даваш, ...
  1014 
Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна ...
  513 
Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...
  512 
Две вторачени в мен
очи на невръстно дете,
виждам го всеки ден
огледалото на бомбардираните градове.
Те пробождат ми сърцето, ...
  384 
Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.
Потоци пълзят по премръзнали проломи ...
  682  10  39 
/една апокрифна история от Мичка Еретичка/
Не съм жена, а недоразумение –
в смокинови листа – цял храсталак!
Преядох с ябълки – благодарение
на райската змия – мой верен враг. ...
  406 
Ще останеш ли със мен, когато
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, ...
  463 
Студен мир вее.
Поскъпва кръстът
в Русия и в Украйна.
Бог – мейд ин Чайна
байрактар, ...
  505 
Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...
  450 
Празна стая.
Неизмазани,
Стари греди.
Мухъл и влага.
Разкъсани стари тапети ...
  278 
Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...
  904 
Мракът белобрад
изплака лунен камък.
Вече не вали
сняг...
https://www.youtube.com/watch?v=b_ITJGTN--s ...
  331 
Усещам полъх...
Спомен е...
Едно друго време...
Тогава, когато с лека ръка
загърбвам бъдещето, ...
  1021 
Всеки ден е нов, различен,
щом щастие в него намираш ти.
Щом в очите блестят ти искри,
то знай, че от Бог си обичан.
  337 
Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...
  676  11  10 
По пътищата, мокри от дъжда,
заметнати с небесно одеяло,
на пръсти, тихо спусна се нощта,
букет звезди в ръката си събрала.
Разпръсна ги над спящата земя ...
  1119 
Розите на Крим
тъгуват за пчелите.
Бяха златни дни!
Отлитат…
https://www.youtube.com/watch?v=83MubW20GHY ...
  407 
Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...
  344 
Ковачке на съдбата, удряй здраво!
Хвани чука със двете си ръце.
Не ме жали... и блъскай тука, вляво -
да се калява моето сърце.
Потапяйки го в огнената пещ ...
  816 
Слънцето по конец слиза и хваща душата ни за ръце.
Ние всички плахо се учим да вървим по таз земя, без да
подозираме даже, че в джоба ни живеят безброй хвърчила.
Все ги гоним с поглед , а те летят ли, летят в необятната синева.
Ситен сняг от небето се чупи и навява в коси. ...
  492 
Не ме е страх! Каква не бях?
Животът ми край мен не мина.
И смърт, и глад, подлец за брат,
поне да не умра мърцина.
Овца и лъв, на порив пръв, ...
  1078  14 
Не търся път към Теб!
Небето ми - не бе способно
да притисне твоя гръб,
с водата на житейското море.
И без значение къде, с кого и как ...
  431  13 
Сам-сама попаднах в една гора
В непрогледна тъмнина
никъде не виждам зеленина
Греят звезди и луна
на големия небосклон ...
  315 
Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...
  375  14 
Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...
  2266 
Да си образован
Не е училище
Не е история
Писане
И аритметика. ...
  354 
Някога един поет написа
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам ...
  373 
Усещам други смутни времена,
които циклично се повтарят-
вятърът развява знамена,
преминали през битки стари...
Преминали в лишения и кръв ...
  466  15 
Да станеш за втори път майка -
божествена обич струи,
отвсякъде чуваш камбани и знаеш,
че вечността ти принадлежи!
Обичаш детето във тебе, ...
  344 
На големия ми син
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам. ...
  986  11  25 
Оратница* е древен обичай,
пречистването с огън не убива,
а после ветре ми сплети и дай,
камъшената кошничка красива.
От утрото ще взема светлосин ...
  761  15 
Пак притихнал, градът се усмихна,
но загадъчно, хладно прикрит
и треперещи птици политат,
а в крилете им пак се оплитат
златно-сребърни късни лъчи. ...
  427 
Предложения
: ??:??