41 831 резултата
Прозорецът
Прозорецът е мойто огледало,
прозорецът е моята съдба,
и всеки път, когато гледам хората отгоре,
аз виждам тяхната тъга. ...
  544 
Призвание
Посвещавам, посмъртно, този стих на Вили Карагьозова - рехабилитаторка в институт "Пирогов", която се грижеше за моето възстановяване след сполетялата ме беда.
Поклон пред паметта й!
Да помогнеш
на инвалида в труден момент, ...
  429 
Искам толкова много да кажа
на света, на теб, на мен.
Чувството, че времето ми свършва,
плаши ме до смърт.
Търся се в себе си, но само ...
  776 
Жадна съм.
Всяка нощ я сънувам
жаждата –
с дълги коси разпуснати.
Дяволски е хубава. ...
  821  21 
Песен.
И тялом, и духом
понякога слушам
гласа
на ...
  469 
Посвири ми, щурче,
твоята влюбена песен,
малко, тъжно момче
в своята сребърна есен.
Аз прегъвам крак ...
  1911  26 
Поезия - на болката дете,
завих те в пелена от суматохи,
преди умора вейки да вплете
в косата на далечните епохи.
Поезия - на мисълта ми пристан, ...
  730 
Дъждът заплюва лилиите, белите им устни,
впрегнати в двуколки, плюе и гребе вода
от попови лъжички, ръси я надменно
над малки риби с каменни уста,
над пейките край езерото. Той наблюдава, ...
  607 
Не, тази пролет не е като другите -
ръцете ми изстинаха от чакане,
нозете ми отекоха по калдъръмите
на празнотата... и в очакване.
Кипарисът пред мойта порта залиня, ...
  531 
Под - прогнил, във бабешко кафяво.
Стени - във диярична охра, щамповани с цветя.
Лампа с шнур - дом на група насекоми.
Завеси - изтъкани от цигарен дим.
Легло с пружина - хлътнала и скърца, ...
  616 
Както си седях,
сякаш огледалото ми заговори,
мигом онемях,
щото почна с мен да спори.
'Имаш нужда от почивка' ...
  457 
Със слънчев, жълто-златен ореол
светулка по поляните се рее.
Покръства цветове с крака си гол,
за миг поне, докато остарее.
И погледи я следват с удивление: ...
  3736 
КОГАТО
Когато спра пред други да се кръстя
във храма на умрелите надежди.
Пред себе си навярно ще възкръсна,
за да родя мечтите си безбрежни. ...
  804  12 
днес се виждаме
и не говорим
ако говорим думите бодат
ехото на болката
думите на болката ...
  618 
Животът е сънна измама,
където щастие ту има, ту няма.
За някои е велико постижение,
за други мъка - унижение...
И този недовършен пъзел обвързва ...
  913 
Залезът
Залезът препостила дългата сянка.
Време е... за каквото му хрумне,
а очите, жадни за кротка седянка,
гонят някой в тях да се гмурне. ...
  662  24 
Луната угасна зад клоните
сплетени
бяха ръцете затъжени
погледи бродеха времето ронейки
месеци ...
  991  15 
Бездната
Бил ли си някога в свят,
така необятен за теб?
Стоял ли си сам на кръстопът,
чийто пътища водят към нищото? ...
  545 
Защо мълчиш
П. Яворов
Защо мълчиш - смутена, бледна?
Какво, боиш ли се от мен?
За мен скръбта е - чуй - безвредна, ...
  875 
Един фонтан, като камила гърбав,
в прохладата си приюти Нощта,
наложи се дори да се измие
в зелената, бълбукаща вода.
И после спусна си краката – ...
  479 
Да си зрящ, но да си сляп,
да си с глас, но пък ням,
да си проклятие и да си дар,
облекчение и товар.
Сред животни да си звяр, ...
  820 
Не бягай...
чувствата ни
хапят се взаимно...
На бели полета
червено червило... ...
  591 
В онзи летен,
а така дъждовен ден.
Каква случайност бе,
че те открих...
Непознати. ...
  698 
И твоята любов ли е продуктна,
със точен срок изтичане на годност?
Така си тръгваш, с нищото оттук.
И мене - окуцяло производно.
Не беше ли наужким любовта ...
  1243  23 
Отдавна мина времето, когато
копнеех да съм нечия любима.
Да се раздавам щедро и богато
и нищо във замяна да не взимам.
Обичах в сутрините с птичи крясък ...
  833  15 
Не мога да си спомня откъде,
но знам, че някъде научих
как в шепите събира се небе
и всеки своя бряг е случил,
в сърцето как се пазят сто слънца ...
  899  18 
Среща - Виктор Вълков
Левскарят от Траян (редактиран)
О Господи благодаря
за този ден и тази песен
Днес слънцето над мен изгря ...
  463 
Децата в парка се прегръщат.
Момиченце са и момче.
Ръчичките един към друг протягат
и слънчевото ги влече.
Децата двете - се прегръщат ...
  869  11 
"Добър вечер, Тъга! Днес си пак подранила.
Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш - ненаситна и гола.
Без дори да дочакаш да затворя вратата, ...
  4684  41 
Като гладен звяр
страхът снове
по завоите на вярата...
И последните трошици
на надеждата ...
  701  11 
Асфалтът грее ярко през деня,
населен с тебеширени момчета,
ограда, дом, чешма, цветя
и слънце жълто да им шета.
Под стъпките на тичащи нозе ...
  608 
НИЩО НОВО
Нищо ново
в този стар и подъл,
сбъркан свят.
Отново непочтеност. ...
  736 
Време за залез
от обратната страна.
За скок нагоре.
И напред.
Бездната се полюшва. ...
  703  20 
Нещастна съм - в
очите ми го пише,
нещастна съм и
как тежи това.
Нещастна съм ...
  770 
Ще спрем за малко в някой град.
Забързан в някакви проблеми.
Затворен в своя микросвят.
Повтарящ вечно: "Няма време".
В хотел ще влезем сив и стар ...
  586 
Искам нещо да напиша
Сядам с лист и химикал
Човек докато още диша
Живота свой не е предал
А всеки ред излива се от мене ...
  827 
... която не написах.
И никому не пожелах
да доверя.
Изповед - пред себе си,
която сам не смея ...
  404 
Обръщам се, а теб те няма.
Къде си ти, приятелко любима?
Без теб е тъжен моят ден.
Щом го няма твойто рамо,
аз къде да се опра? ...
  1709 
Кажи ми,
колко е цветна зората,
понесла на ръце
новия ден,
все още ли ...
  1405 
"То - Сърцето"
Защо природата е толкова несправедлива,
не вижда ли, че моето сърце така умира.
То не иска много - стига му и малко,
за да бъде на този свят щастливо. ...
  771 
Предложения
: ??:??