3 932 резултата
изгаряш ме,
а съм водно създание
опияняваш ме,
а не докосвам алкохол
караш ме ...
  719 
От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката ...
  478 
Ден за размисъл у мене днес настана!
Що ли става тъй,
в джебеца си кинти все да не намирам
и в дома от работа се щом прибирам,
като джихадистки талибан въоръжена, ...
  790 
Шепна,
на вятъра,
на времето,
на пролетта,
на сърцето си. ...
  406 
Стоя на дивана и
наблюдавам пролетната идилия..,
а именно ти!
Димът от цигара се носи
толкова леко във въздуха. ...
  836 
Покрити с накити и диаманти
Всъзможни и невъзможни
Каменни лица с каменни сърца
Безизразни и безчувствени
Покрити със злато и сребро ...
  926 
Как да спра и да не мисля за тебе.
Как да отмина край тебе със затворени очи?
Как в съня си да спра да те виждам.....
..Как от сърцето на другата да те завърна?
Как да спра да се радвам, че те има на този свят? ...
  1582  11 
Обичам пролетта така
непредвидимо предвидима,
с ветровете си непредсказуеми,
с вълните си на живот.
Обичам изненадите така, ...
  2429  12 
По трънливи пътеки вървях
без да избирам път и посока,
често на дъното бях...
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа ...
  637  10 
Не е отлагане това, което
сам – самичко чака да се свърши.
Битува някаква мълва,
че някой все ще го намери и прекърши.
Мълвата вярва ...
  591 
И човекът си отива.
Всяко нещо що е живо,
ще тлее - там,
отвъд белите граници.
Нищо не е вечно. ...
  436 
Нямах сили да си тръгна, нито причина да остана.
Светът се крепеше на фалшиви спомени.
Силует уж познат, а някак различен,
усмивка, която вече я няма.
Коли, коридори, обещания, все нещо познато. ...
  1407 
Ти не си отиде, ти остана...
Цветя, които не увяхват
са следите ти...
Лети в мир!
...Моля ти се, събуди ме ...
  454 
Нощта, тъмна и мрачна, стана студена...
В ледена прегръдка прегърна ме самотата,
и злокобни мисли ми се въртят из главата!
Цял ден сред хора с усмивка на уста,
а вечер пак сама и толкова самотна, ...
  1638 
Аз танцувам с ветровете и вечер сънувам луната.
изгубвам се в моята любов.
Може би е късно за мое лято,
но казах всичко нежности в думи,
в стихове нарисувах тебе ...
  385  11 
Последна вечер на земята
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба. ...
  996 
Страхувах се, amor mio*
виждах се как ръцете си
протягам и потъвам
в дъното на празнината
във една стъклена къща, ...
  602 
- Някой да помогне - викаше тя,
а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .
Тя, горката, вярваше в чудеса.
Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...
И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня... ...
  1260 
На приятел твой в наслада
пак сърцето му прелива!
Че душичката ти млада
днес отново е щастлива!
Изцяло се потапяй ...
  768 
Из отломки от химери,
Сред руините там на моите стремежи,
Цари понастоящем Тишина.
Слънчевите дни във бъднина –
Великата Надажда - ...
  748 
Ехоо, свят?
Появи се!
Къде си?
Няма те.
Скри се. ...
  843 
Ето я. Плаха и нежна пристъпва пролетта,
Разпуква се с младостта на момиче.
Днес ще променям настроения мрачни в цветни лехи.
Е, срещам и присмех
От мрачните. ...
  364 
> Идвай пролет моя белоцвета
дари ме с твоят аромат.
Донеси ми ласки нежни.
И задъхана от аромата да живея.
пролетен танц да изтанцувам. ...
  378  11 
как се зачертава бяло
започва се с
караконджули
блатници
въргузуняци ...
  858 
Китарата
дочака пролетта.
Разлистиха се в парка
стъпките на минувачите.
Реката се смири. ...
  740  13 
Мамо свята и прекрасна -
ти си радостта ми,
усмивките в сълзите ми...
И знай - не само веднъж си
ме родила, ...
  1749  10 
Животът, също като пролетта, разлиства се полека.
Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.
После застудява, завалява и шуми.
Предпоследен вик надава, но търпи!
Вижда идва смяна. Трябва да се състои! ...
  1005 
Под звездната омая на вечер замечтана,
обгърнати от любовта ни, докосвам твоята душа.
А устните ни нежно се сливат и пият от нектара
на вечната любов и музата, незнайно от къде
пак при мене долетя, за да напиша този стих ...
  632 
Не ни казва "добро утро" дори
и затова като паяк се оплита.
Паяжината и е границата, в която
тя винаги оглежда се сърдито.
Всички знаем, колко много страда ...
  465 
блаженството е точка
в която упоменава се твоето име
хиляди сакрални мисли
преминават
сблъскват се ...
  682 
Бих умряла
Хиляди пъти за теб
въпреки, че не ми принадлежиш.
Бих умряла,
заради твоята косвена красота, ...
  788 
Изпълнени са с надежда
и окрилени са с мечти,
тъй борбени са, тъй са смели,
подгонили са своите дни.
И старите изглеждат смешни, ...
  672 
Ще вали навярно дъжд,
той ( Бог) знае - аз обичам дъжда.
Ще е мрачно, улиците – празни,
той знае, аз обичам стражари да останат " Лудите като мен",
влюбени в... падащата вода. ...
  797 
Чуваш ли гласът на тишината?
Шепотът ѝ сбира минало и бъдеще в твоята вяра.
Само звукът на щурците и жуженето на пчелите
те водят към реалността.
Докосваш нежността на живота и природата, ...
  452  10 
Ето тук – посочи тя.
Заседнала е буца в гърдите ми...
Въздухът не стига,
а сърцето ми все по-силно започва да тупти...
Клетото. ...
  600 
Огледален свят
Ако има свят, различен от този...
Онзи, за който всеки мечтае.
Спокоен, изумруден, с душа.
Ако има го този свят различен, ...
  502 
Как един измислен свят
превръща се в истинския?
Много просто. Винаги е бил.
Просто в огледалата влез.
Измамени от реала. ...
  856 
В тишината на размишлението ми
усещам целия си вътрешен свят
заражда се в мен като семенце,
малко и незначително
но и пълно с възможности. ...
  424 
Той има страхотно съзъбие,
пише с лявата ръка,
пуши си цигарата наполовина,
далтонист е,
не вижда други цветове освен мен, ...
  300 
:)
Помниш ли как се къпех в очите ти.
Като есенни листа се отронват годините.
Само вятърът от време на време
ми нашепва името ти.
Потъваме в забрава. ...
  803 
Предложения
: ??:??