Стихове и поезия от съвременни български автори
Звездна магистрала
С теб летях аз насън и наяве.
Самолетчета правех от всички мечти
и е смешно, че днес съм забравила.
Две искрящи очички отправиха взор, ...
Може би
На живота не гледай сурово.
Ако той те все още обича,
с пролетта ще се върне отново.
С красота си от Бог надарена, ...
18+ В изповедалнята- 3
От где да почна просто аз не знам!
СВЕЩЕНИКЪТ: Бъдете смела! Няма никой друг
да чуе откровението тук!
ТЯ: С години Графът мой не ме поглежда! ...
Детски Мир
разнася се ухание на детски мечти.
Бродя из поляни с пръст от детските белѝ
и дървета от детските фантазии.
Поемам си въздух и потапям глава в ...
Среднощен монолог
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...
Слепци вечни
злато прокобно и очи на
слепци с жезъл остър пробожда.
Боде и боде навътре
доде ненаситно прогледне. ...
В сезоните на живота
във сезон на цъфтежи.
Всяко нещо си има мига.
Двама с тебе живеем
и се смеем с надежда ...
Колко
колко нощи, колко дни?
Да отсеем жито от плява,
да открием верни следи.
Колко пътища трябва да минем, ...
Прости ми
че обърках тротоара.
Трябваше набързо там да те подмина,
а после бързичко да те забравя.
Прости ми, ...
С облаче летим
и на облачето бяло
се провикнах към ушето,
стресна се, че бе заспало:
"Хей, приятелче крилато, ...
Хубав е животът
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...
Слънцето оставя отпечатък
а не се вижда краят
на пустинята...
Жадуван оазис -
дали ще открия! ...
Чай за самотници
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...
Втори юни за мен
Днес трябваше да имаш ден рожден.
Трябваше... но волята бе друга.
Злото се намеси и за мен
втори юни... се превърна в луга, ...
И оттам ще летиш
още мъничко, две педи още!
Чуй как тупка в небето сърце
и брадата си облакът пощи.
А от нея балони летят – ...
Бугенвилии и майски сняг
По нишката той стига до Адам.
Тя с форми е на котешка порода,
а той с релеф на скулптурите в храм.
Съдбата (щото работа си няма!) ...
Аз нищо не разбирам от морета
Селвер
Аз нищо не разбирам от морета
и от живота покрай този бряг.
И пиша разни облачни куплети, ...
Приказка за лека нощ
се спускат разпилени по гърба.
Прокарвам по извивките ти длани,
докосвам с устни колието на тила.
Протяжният ти стон в кръвта ми влиза, ...
Вътрешен диалог
Искаш ли твоята вяра да пречупя?
Искаш ли да видиш моя мрак
И най-накрая да повярваш,
че светът е истинска заблуда. ...
Вдъхновено от "Болница" на Атанас Далчев
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта.
Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи. ...
Объркан дъжд
Неукротим. И несмирим.
Защо прикриваш порива си таен?
Защо не си пред всички несравним?
Не ласкай ти воплите на онзи - чуждия, ...
Писмо от неродения ми внук
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която ...
Нещо алено
нещо отречено.
Двама прокажени
в свят на обречени.
Двама обичани ...
Всеки миг
да се сърдиш за днешни неща,
ако бъдеще смесваш със минало
ще е болката твоя съдба.
Ако днес не мечтаеш за утре, ...
Изморих се
И от мъки в семейната прах!
На жена ми... ще купя сандали,
и ще кажа без никакъв страх,
че дошло ни е - време разделно! ...
Към приятелите
Бъдете благословени!
Ще си отида някой ден и аз.
За мен животът просто ще приключи.
Ще тръгна сам във сетния си час. ...