41 854 резултата
Остави ме под покрива свой да остана,
от чадъра ти капе нечиста вода.
Не превръщай живота ни кратък във драма,
щом вече си тръгнал по друга следа.
Остави ме под покрива свой да остана. ...
  939  24 
Това съм аз, завинаги скитаща,
търсейки свещения бокал.
Пребродих хиляди светове,
за да открия обетованата земя.
Изглеждаш като дете, изгубено в гората, ...
  975 
>>> Плъзгат се
>>> кристалчета искрящи,
>>> след себе си оставят
>>> тънички следи...
>>> Стичат се ...
  758  27 
Защо ме целуна, когато се раждах,
ориснице с бели солени очи?
Изпих сто морета, светът ме огражда
с напукани неми стени.
Какво цяла нощ ми говори, не помня. ...
  1891  20 
Най-сетне носеха ковчег.
И в него всички тъмни сенки бяха!
Нощта бе сякаш век.
Нощ, в която всички те до един измряха...
................................................................... ...
  559 
> Пустотата съвсем ме обсеби, оптимизмът ми гасне полека,
> във пустинен пейзаж ме заведе уж вълшебната моя пътека.
> Само в приказки детски пътувах със вълшебен килим в небесата,
> тук при мен, във това измерение, без любов просто вехнат цветята.
> И понеже съм цвете за себе си, като фрезия пролетн ...
  732 
Уморени, капките
падат на земята,
пътят малко по малко
живота им отнема.
Как бързо, ...
  763 
Питаш ме:
днес как съм,
както вчера и много седмици преди това.
Какво ли правя?
Седя и пиша ...
  599 
Като дете, отритнато от двама,
такава си сега за мен, Любов!
Ненужна. Некрасива. Неголяма.
Досадно бреме. Смешен послеслов.
Илюзия във цялата си същност. ...
  745  14 
Тази южна мекота в колоратурата на декември
разнежва небето
размеква земята
и се спотайва зад диафрагмата
Припърхва ...
  649 
Виждал ли си как детето си отива,
тъй като сърчицето му се свива.
Навсякъде е нежелан
като смачкан, грешен план.
Виждал ли си как детето се разкъсва ...
  835 
Захвърлени спомени
за хора в пространството,
за срещи забравени,
за думи не казани.
Захвърлени спомени ...
  855 
В ден като тоз,
оглушен от настръхнали гарвани,
небето повлекли на юг - аз какво да внеса!
В ден като тоз,
покъртително, не е за вярване - ...
  522 
Откакто се раждаш, ти си търсиш място
специално и избрано за теб във света.
Но често пъти оставаш разочарован
от цялата тази магия, наречена с простото име ЖИВОТ!
Но позволи на мен сега да ти разкажа ...
  855 
На теб
За мен си безразлично симпатичен
Не ме вълнуват хубавите ти очи
И погледът ти моето сърце не стяга
И огън в него веч изобщо не гори ...
  1053 
Молитва
Благодаря ти, Господи, че сля
пътеките ни във една
и даде шанс да продължим,
по пътя общ - като един. ...
  814 
Можеш
Борба ли е това, което водя с живота,
или красота, която преживявам днес с теб.
Нека не обръщаме внимание на нещата
и да изградим мечтания ни път. ...
  772 
Театърът
вратите си затвори,
а сцената от страст и гняв дими!...
Какво ли всъщност
има да говорим, ...
  670  13 
Богат
Сред вълшебна вечер
на пролетен ден
духът ми е вечен,
от светлина е роден! ...
  681  12 
Искам да заплача - сълзите не идват,
искам да се смея - усмивката замръзва,
искам да усещам - безчувствена оставам,
искам да дишам - въздух не мога да поема.
Искам да прегръщам, а ръцете ми сковани ...
  455 
Скрий се в хиляди млъкнали думи
зад фасадата живот - оставаш сам,
отново търсещ утрешните лъчи!
Разходи се в полята любов,
скрити в дълбините съзнание, ...
  753 
Мили Боже, дай ми вяра,
дай ми дух и светлина,
себе си да преоткрия,
страховете разруша.
Да съм млада, да съм здрава. ...
  1318  47 
Остри нокти дълбаят асфалта,
с капки кръв тя рисува следи
и чертание, подобно на карта,
отбелязва накъде да върви.
Черна дреха закрива снагата, ...
  714 
Няма губещи!
Вече достигнахме себе си:
полу-хубави грозни патета, ето ни - лебеди!
Аз съм себе си:
очите ми – синьо-зелени, ...
  587 
>>>Страхът на един
затворник
  806 
Два народа - балкански -
живеят един със друг от векове!
Две земи най-прекрасни,
окъпани от Бяло и Черно море!
Да протегнем приятелски ръце ...
  438 
От всеки нас животът си отива,
безсмъртието, то е ничий дар,
безмилостно часовника ни спира,
за никой няма вечен календар.
Смъртта връхлита бързо и отплува ...
  477 
Старата картина, с пукнатина,
човекът, сниман на шега,
с позлатената му рамка,
не вижда душевната ми рана.
Тапетите, олющени отдавна, ...
  503 
ПЛАКАЛА ЛИ СИ???
Кажи ми - плакала ли си?
Не, отдавна - казах аз.
Тогава... Нещо станало ли е?
Не е. Но изкрещя във мене глас. ...
  814 
Репликите в скоби - Поетът
Репликите, започващи с "Прости" - Поетесата
Двата големи куплета - ей така, за подсилване на драматизма
(Студено е, нали знаеш.
И сънища не може да има.) ...
  1392 
Човекът обича,
понякога мрази.
Налага се да се усмихва,
а от сърце му се плаче.
Човекът мълчи, ...
  614 
Пазя те сред най-неподредените си мисли,
които никога на глас не съм изричала,
до най-вълшебните несътворени стихове
и дългите неразгадаеми мълчания.
Пазя те като малко стръкче трева зелена ...
  926 
Избор
От тихо чукане в нощта
прозорецът ми проехтя.
Събудих се от светлина -
надничаше една звезда. ...
  525 
Ветре пролетен, почакай,
отнеси ме у дома,
че ми милно вече стана
за родна майка и баща.
Стискам длани и се моля ...
  1008 
Затворих очи за миг,
но когато ги отворих,
всички мигове си бяха отишли.
Останал беше само споменът,
напоен в насълзените ми очи, ...
  448 
Сърце на паважа
Едно сърце, на паважа забравено,
туптеше още в декемврийска мъгла,
едно сърце, без причина оставено,
се давеше само в безкрайна тъга. ...
  579 
През пръстите изтича
неусетно пясъка на
времето фриволно.
Остават жалки песъчинки
по дланите. ...
  453 
Когато стигнеш до
четир'сет,
времето за миг
замира.
Спира хода си ...
  1174  36 
Зимните празници
Снегът увисва над града,
сърдито гледа изпод вежди
и ловко скрива в свойте мрежи
на есента златистите одежди. ...
  711 
>>> Преди година време, а сякаш беше вчера,
>>> написах стих, че ставам на четирдесет и две.
>>> Надолу, по наклона на времето вървейки,
>>> четирдесет и три подкарвам, но ми е добре.
>>> ...
  1002 
Предложения
: ??:??