42 245 резултата
***
Черните дървета се люлеят,
гората нощем диша като капитана
на кораба, потъващ в дълбините,
совите разменят клоните си, бухалът ...
  565 
Тръгваш ли либе? Я поспри...
За из път нека армаган ти дам,
когато ходиш по чуждите земи
все да ти спомня, че не си сам.
В зениците ми погледни искрите ...
  793  12 
На... онкоболните
Не тъгувайте, скъпи приятели!
Няма болест, щом имаш душа...
Силна воля от вас е направила
неогасваща, ярка звезда! ...
  1050 
И ПАК ТЕ ПИТАМ...
И пак те питам -
кой си ти, безимен,
скрил лика си в мрака
зад завесата на сива анонимност, ...
  1438 
Резово
Заливи - безкрайно малки,
отсечени в морето, край брега
раздуват скални бузи
да спрат прииждаща вълна. ...
  1891  22 
Орхидеен танц
над безмълвно езеро -
дух на лунен сън...
  1322 
Искам да избях от това, което бях с тях,
от това, което аз не щях -
един различен човек
на фалшивото приятелство заклет.
С тях пак времето летеше ...
  1475 
Изгубен, скитам се навред,
из между лутащите твари.
А в погледа си празен на поет
не нося никакво послание.
От тук ли съм и накъде отивам, ...
  805 
Старицата.
До пътната врата
на пейката седи.
Не я подмина
животът - ...
  1204  27 
Молех се да съм сънувал просто,
молех се това да е било кошмар
и щом събудя се отново да си с мене,
приятел най-добър да си ми пак.
Но щом денят очите ми отвори, ...
  803 
Не бях аз твоето мъжко момиче.
Бях твойта неизживяна младост.
А смеха толкова обичах -
на всичко в живота гледах с радост.
А мислех се за мъжко момиче - ...
  956 
Някога завиждахме на вълните,
които спокойно, свободно живеят,
и грубо си вземат цените
от бреговете, които залеят.
Завиждахме ние на небето, ...
  965 
Забързани край мен минават дните,
изпълнени със сива рутина.
Едно и също все е пред очите,
в сърцето - притаената тъга.
И сякаш не усещам вече пулса ...
  2515  21 
Дори и да сгрешиш, ще ти простя!
(Обичането ми е като прошката).
Когато ме боли, докрай крещя!
Но винаги съм аз онази - лошата,
чиито писъци отнемат тишината. ...
  1197  32 
Пред мен са хора, зад стъкло.
Ръка протягам безнадеждно.
Излива се небе от думи.
И всеки образ на добро и зло
до кръв изчистен е прилежно. ...
  912 
Залезът...
Свиха се сенките...
пред-залезно,
пролази денят
зад баирите, ...
  2114  49 
Усещал ли си самота?
Оставал ли си сам в нощта?
Загубвал ли си любовта?
Да, все тъжни и мъчителни неща!
Но радвал ли си се на воля? ...
  897 
Душата ми е скитница небесна,
енергия номадска, скрита в мен.
Лъч светлина от миг безбрежност,
безплътен звездолет в мен зареден.
Полита тя със мен неудържимо ...
  1502 
Боли от думите, тонът в тях реже,
остротата на погледите наранява.
Лесно след обида да се мълчи може,
колко по-трудно е да се прощава?
Ако безгрешни сме, би било добре, ...
  804  17 
Под крушата
Стара круша сред полето,
самотна покрай ниските лози -
жита се люшкат кат морето,
вино увира в хладните мази. ...
  1367  14 
***
“... ние, които нищо нямахме,
ще ги научим на спокойствие”
Георгиос Сеферис
Аз помня здравите тела, ...
  553 
СКИТНИЦА
Не се завръщай ти при мене, скитнице,
отнела моя смях и младостта.
Аз всичко ти дадох, когато си тръгваше,
а ти за отплата ми взе гордостта. ...
  605 
Когато сам, изправен
пред проблемите стоиш,
сякаш ти се иска нейде
да се изпариш...
Да избягаш от сложния сюжет, ...
  778 
За тати
Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,
когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,
че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви, ...
  1585 
Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.
И детството, пораснало до смок, ...
  2224  24 
По тялото ми празно не остана
(сатирите със похот го деряха).
Поисках бели сънища в замяна
(ранените клепачи миг не спяха...).
Оставих си плътта - да я изсмукват ...
  1046  25 
Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да ...
  876  10 
ОТКРОВЕНИЕ
на Ники
Потъвам в мисли и броя минутите.
Завръщам се във спомена...
Неказани слова. Слова нечути. ...
  592 
> Бе свикнал да си ходи по земята,
>
> но веднъж към слънцето погледна.
>
> Неистово го завладя мечтата ...
  775 
Винаги ще те обичам, знам.
И до края ми все ще е така,
споменът за теб вечно в мене ще гори.
Ела и разпери натежалите криле,
дай ми частица от свойта топлота, ...
  1053 
Тя реши да просперира,
но бившият не бе достатъчно богат
душевно, не я рабираше въобще -
няма да е металик. Ама как така?
И за какво му бяха трета и четвърта чак врата? ...
  1093 
КЛАДА ЗА ПОЕТИТЕ
І
Съберете всички клони,
натежали от метафори,
донесете сухите треви, ...
  560 
Гордееш се със своя произход
и че от село идва твоят род,
при всеки скъп и мил спомен
завръщай се при своя корен.
Щастлива си, щом проумяваш, ...
  619 
Дали усещам? Толкова съм мъртва.
Перото ми е днес сантиментално.
Помолих се в прегърбената църква,
и гарван чер заграчи... ритуално.
Погребах и последната надежда ...
  1947  42 
Колко хубаво е да е тихо,
а мечти в душата да кънтят,
в главата ми отново да се ражда стих,
от чувства зародил се
и поемащ своя път... ...
  786 
Розови зюмбюли,
бели зюмбюли -
пролетен сън.
***
Слънце в небето, ...
  638 
На ръба е застанало лятото,
усмихвайки се едва-едва.
Слънцето вече премина оттатък,
в прегръдките на есента.
Ще се любят неистово, кратко, ...
  670 
Усмихвал ли си се без повод?
Усещал ли си щастието от това?
С една усмивка, проста и омайна, показвал ли си любовта?
На тези три въпроса с усмивка отговарям: "Да",
защото тя е дар, разкриващ красотата в света! ...
  1333 
Усмивка щастлива, чаровна, омайна,
свърза ни твоята сила желана,
с тез трапчинки игриви, красиви,
да бъдем пленени от тяхната сила.
Желанието страстно усмивка се нарича, ...
  1212 
Апокалипсис
"Намираме се в лоното на мрака -
екскурзовод наперен ръкомаха -
това отсреща е Нощта,
след нея - Краят на Света". ...
  615 
Предложения
: ??:??