3 680 резултата
***
розовите пръсти
на зората – меки,
като ръка на дете
спомен за захарен памук ...
розовите пръсти
на зората – меки,
като ръка на дете
спомен за захарен памук ...
692
1
2
***
падаща звезда –
и вятърът отнесе
писъкът на сова
*** ...
падаща звезда –
и вятърът отнесе
писъкът на сова
*** ...
690
Не предизвиква излишни истерии,
където и да се появи, какъвто и да излезе,
влиза в кръвта, в белите и червени кръвни телца,
на случващото се, на замълчаващото се.
По режисьорско изкуство посяга в живота, ...
където и да се появи, какъвто и да излезе,
влиза в кръвта, в белите и червени кръвни телца,
на случващото се, на замълчаващото се.
По режисьорско изкуство посяга в живота, ...
489
Търся съня си
в очите ти
и не го намирам!
Търся смеха
в очите ти – ...
в очите ти
и не го намирам!
Търся смеха
в очите ти – ...
375
Аз знам, не съм най-лошата,
не съм и най-добрата,
не съм красавица неземна,
нито пък богиня, не съм сама,
но в мен цари самотата, ...
не съм и най-добрата,
не съм красавица неземна,
нито пък богиня, не съм сама,
но в мен цари самотата, ...
432
1
***
В очакването
нещо да се случи днес
кълни копнежът
за докосване ...
В очакването
нещо да се случи днес
кълни копнежът
за докосване ...
667
...Българина ядене ще има,
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...
214
1
Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...
339
1
Наглед обикновено момче, било родено в малко градче.
Останало без баща още от малък, но притежавало в сърцето си пламък.
Имало мечта, да се бори срещу несправедливостта.
Въпреки тежките времена, то управлявало своята съдба и нищо не го спря.
Пораснал храбър и силен момък, с добро сърце и с остър ум ...
Останало без баща още от малък, но притежавало в сърцето си пламък.
Имало мечта, да се бори срещу несправедливостта.
Въпреки тежките времена, то управлявало своята съдба и нищо не го спря.
Пораснал храбър и силен момък, с добро сърце и с остър ум ...
242
Моя душа
Моя вселена
Моя Родина
Моя съдба
Моя жена ...
Моя вселена
Моя Родина
Моя съдба
Моя жена ...
242
7
***
в замръзнала локва
войнишки ботуш –
лицето на войната
*** ...
в замръзнала локва
войнишки ботуш –
лицето на войната
*** ...
628
2
2
Всичко в живота е удоволствие и наслада.
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...
261
***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...
371
1
Заспивам над тялото ти –
тежка съм, като зима...
Ръцете ми са изтръпнали
от предчувствие за студа,
и зъбите ми тракат – ...
тежка съм, като зима...
Ръцете ми са изтръпнали
от предчувствие за студа,
и зъбите ми тракат – ...
611
Щурците пищят –
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра...
Шуми воят в ушите ми, ...
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра...
Шуми воят в ушите ми, ...
381
1
2
Човека винаги си казва:
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...
281
дъга –
отражението на изгрева
в ледена висулка
колко са цветовете
на зимата?! ...
отражението на изгрева
в ледена висулка
колко са цветовете
на зимата?! ...
377
1
този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...
460
Бяха семейство.
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
Вървяха заедно – мъжът, жената, и детето между тях.
Той – млад и леко плешив.
Тя – все още млада и красива.
Той – по младежки облечен. ...
489
2
6
Вела, Вела, хубава девойка.
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
223
И безпътна пътувах,
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех, ...
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех, ...
387
6
11
Аз нося аромата на лятото
на вишнев цвят -
поръсен с мечти...
На небето необятното синьо
слънчев дъжд ...
на вишнев цвят -
поръсен с мечти...
На небето необятното синьо
слънчев дъжд ...
600
5
12
Виждам те, не плачи.
Сълзи повече не пропилявай, не тъжи.
Отчаяние и тъга те е обзела, знам, че те боли.
Но животът все така не спира да се върти.
Днес плачеш, утре се смееш, ...
Сълзи повече не пропилявай, не тъжи.
Отчаяние и тъга те е обзела, знам, че те боли.
Но животът все така не спира да се върти.
Днес плачеш, утре се смееш, ...
640
Никой не живее в тази къща.
Остана си сама и
тропа дворната врата
от вятъра
загубила ...
Остана си сама и
тропа дворната врата
от вятъра
загубила ...
285
2
В рамка дървена и много красива
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии. ...
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии. ...
295
2
10
Опитвам се да извървя всичките неизминати стъпки.
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса,
да измия душата си с тях, ...
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса,
да измия душата си с тях, ...
554
2
По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...
267
2
2
Everybody is writing about true love.
About all the happiness and the suffering that brings you.
But nobody is writing about summer love
the purest of them all and the most beautiful love.
Don't get me wrong, nothing can compare with the true love, ...
About all the happiness and the suffering that brings you.
But nobody is writing about summer love
the purest of them all and the most beautiful love.
Don't get me wrong, nothing can compare with the true love, ...
467
1
1
Виелици се гонят из всички улични ъгли
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...
и шепнат думите ти,
така достига гласът ясен до моите уши...
Мъглите спускат своите воали над града...
Целувката ти усещам, разхождайки се по булевардите сама. ...
241
Oт години не съм чувствал нещо подобно.
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи. ...
От години не съм бил буден.
Но защо сега трябваше да се събудя.
Защо точно когато нещата станаха трудни
аз трябваше да отворя очи. ...
381
2
2
да призная колко ме беляза
усмивката ти преди хиляди лета,
болежката от лявата страна
няма да призная.
Сега съм есенна жена, ...
усмивката ти преди хиляди лета,
болежката от лявата страна
няма да призная.
Сега съм есенна жена, ...
214
Каменно се блъска сърцето,
а водата отнася вихъра на болката.
Вълни, а душата ми прелива,
спорят те, с кои са по-силни...
Нежните ми рамене болят ...
а водата отнася вихъра на болката.
Вълни, а душата ми прелива,
спорят те, с кои са по-силни...
Нежните ми рамене болят ...
164
1
Всеки край си има начало.
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия.
Пишем с емоции, чувства и време. ...
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия.
Пишем с емоции, чувства и време. ...
487
3
3
Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими ...
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими ...
388
2
1
Как позлатява есента
погледа ми
във сетивата ми навлиза
под царствен пурпур
в тунел от светлина ...
погледа ми
във сетивата ми навлиза
под царствен пурпур
в тунел от светлина ...
480
1
2
С пръсти нежно - погалѝ ме.
С целувки жадни - проучѝ ме.
Ще бъда твоя - прегърни ме.
С поглед див - накажи ме.
Над нас луната, нека се засрами. ...
С целувки жадни - проучѝ ме.
Ще бъда твоя - прегърни ме.
С поглед див - накажи ме.
Над нас луната, нека се засрами. ...
718
2
Неспокойна съм. Душата ми стене.
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица.
Какво съм аз? Смес от дух и материя, ...
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица.
Какво съм аз? Смес от дух и материя, ...
1024
6
11
Обичам да пиша стихове!
Не съм много уверена в себе си!
Опитвам се да давам част от сърцето си в това което пиша.
В живота се смея .
Обичам много мира ! ...
Не съм много уверена в себе си!
Опитвам се да давам част от сърцето си в това което пиша.
В живота се смея .
Обичам много мира ! ...
787
1
2
Луната направих от цветен прашец,
звездите погалих със песен.
Тишината проговори с нежен гласец,
а тъмнината грейна в пъстър десèн.
Облякох си мислите в медено жълто. ...
звездите погалих със песен.
Тишината проговори с нежен гласец,
а тъмнината грейна в пъстър десèн.
Облякох си мислите в медено жълто. ...
409
5
7
Лятото към своя край върви,
но ние не трябва да тъжим.
Всеки сезон може да бъде един прекрасен рай,
щом ЛЮБОВТА в гърдите ни тупти.
За влюбените в живота в баровете денят и нощта безспирна са игра. ...
но ние не трябва да тъжим.
Всеки сезон може да бъде един прекрасен рай,
щом ЛЮБОВТА в гърдите ни тупти.
За влюбените в живота в баровете денят и нощта безспирна са игра. ...
534
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
