19 951 резултата
Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат, ...
  245 
Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...
  168 
ПОЧИСТВАНЕ НА РЕЧНОТО КОРИТО
Тук три врабчета за троха се сбиха.
И никой с никого не разговаря.
Смълчана уличка – сама и тиха,
метафора, прикрита зад пазара. ...
  187 
Сънуван сън, бленуван блян,
заспива в нощите до мен.
Постеля празна, сам-самин,
приел съдбата примирен.
Сънуван сън, бленуван блян, ...
  271  13 
Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва, ...
  201  12 
Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...
  214 
Сред полята на дружелюбната чужбина,
която щастие от мен не крие,
някъде във облаците светлосини,
чакащи буря от любов да се развие,
Някъде на тиха улица, обитавана преди, ...
  143 
Бели лебеди хвърлят
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало ...
  225 
Бавно слизам към дъното в себе си
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен ...
  148 
Мария съм, онази кривата,
инатата и заядливата,
низвергнатата, невъзпятата,
съседите наричат ме Разплатата.
Мария съм, онази черната, ...
  192 
Лежи поетът на улицата сам сега,
потънал в кърви, но защитил честта!
Честта на една обикновена красива жена,
нападната, но останала с горда снага.
Лежи и покрай него стиховете му слова, ...
  280 
ПРОЛЕТЕН АНГЕЛ
Всеки луд има собствен светия,
който тайно за него се грижи.
Нейде – знам – че и моят се крие –
необръснат, опърпан, безкнижен. ...
  170 
Веднъж, докато през Балкана
пътувах с моята кола,
замислих се, щом „Жива рана“
по радиото Слави пя.
Бях сляп за гледката прекрасна, ...
  177 
Носителка на име свято
свещица стискам с две ръце,
ще бъда светлината златна,
туптящ заряд в едно сърце.
Съдбата ми- жена човешка ...
  204 
Момиче на Вятъра
Той вятъра е твоят любим момиче сега,
няма я вече в душата ти голямата тъга.
Летиш с мотора си а той нежно те гали,
сълзите ти изтрива и маската ти ще свали. ...
  256 
Когато сме у вас и само си говорим,
когато сме облечени, а душите - голи,
когато животът е тежък, но го олекотява
споделената история на сърцата ни,
Когато ми се караш за цигарите, ...
  376 
Стотици пъти вече те написах.
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше ...
  192 
Око притвори слънцето на запад,
целунало сърдитите вълни.
Тъй гордо е морето! Но му трябва
една любов преди да се стъмни.
Нощта, прикрита под прага' на изток, ...
  164 
Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.
Какво да кажем за случайно чулите? ...
  259  13 
Вие се без да го иска… Пътят…
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине… ...
  157 
Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.
Не питай ме къде съм дърт гадател, ...
  167 
От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой, ...
  256  10 
Спомни си за тях, Българийо моя,
за героите свои ти им припомни.
На българите за историята им своя
ти разкажи, за славните ти герои и битки.
Разкажи за историята на твоите герои сега, ...
  438 
Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...
  378 
Не ми се пише, ех, не ми се пише,
каквото имах, всичко разпилях.
По-малко в проза, повече във стихче,
дали разбран от другите аз бях?...
Какво ли още мога да разкажа? ...
  249  21 
През този свят все опипом вървя си
самичка сред тълпите. И не ща
да ми пробутват "точните" компаси
и виждам само хубави неща.
Около мене – сенки очилати, ...
  355  10 
Прибра ми се надеждата в покоя
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми ...
  167 
Той българина мой все си е сиромах,
но другото е важно за него всякога.
Да е здрав той и децата му, челядта,
да са сити те, а той понякога с празен стомах.
Все той на чорбаджийте наши слугува, ...
  159 
Всички стари врати са залостени.
Вече нямам излишни приятели.
Но останаха верните, Господи,
дето в радост и в мъка изпрати ми.
Че без вяра в доброто самотни сме - ...
  240 
Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...
  406  18 
И без да съм малкият принц,
живея на моя планета,
и сбъднал съм всички мечти,
за кеф на душата ми "клета"...
И ето ни тук на брега, ...
  148 
Ж И В О Т
Не усетих моето "Велико" пристигане
в този свят от твърди илюзии,
как от пропадане се превърна в издигане
с шамара подарък по бузките... ...
  102 
Твоят лик, Василе, виси на стената,
в много кабинети на стените стои.
Ти пое на българския народ вината,
а той роб беше и сега някак си се тай!
Ти си и на стената на някои богаташи, ...
  401 
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
  177 
Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
  244 
Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
  362 
Изчакай да се стъмни
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...
  160 
Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...
  514  15 
Да можеше със твоите очи
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
  168 
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.
Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще ...
  107 
Предложения
: ??:??