19 946 резултата
Когато се родих като вода,
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта ...
2497
13
37
Любовта
(по глава XIII на I Коринтяни)
Боже мой, направи ме готов
да обичам с такава любов!
На езици човешки и ангелски даже ...
(по глава XIII на I Коринтяни)
Боже мой, направи ме готов
да обичам с такава любов!
На езици човешки и ангелски даже ...
2318
4
29
Ангелите са небесни същества,
чисти като момина сълза.
Ангелите махат със крила
и достигат светла синева.
Ангелите бдят над теб сега, ...
чисти като момина сълза.
Ангелите махат със крила
и достигат светла синева.
Ангелите бдят над теб сега, ...
667
1
По склона на Витоша виждам комини...
А и по билата ù пъплят мъгли.
Макар че е още от Изгрева синьо,
да знаеш и днеска, че дъжд ще вали...
Щом малките птички тревожно се реят ...
А и по билата ù пъплят мъгли.
Макар че е още от Изгрева синьо,
да знаеш и днеска, че дъжд ще вали...
Щом малките птички тревожно се реят ...
387
Отколе все след фусти тичаме.
Плащаме да ги обичаме.
Забравили това в любов се вричаме
и на глупци приличаме.
Те през рамо настрани надничат. ...
Плащаме да ги обичаме.
Забравили това в любов се вричаме
и на глупци приличаме.
Те през рамо настрани надничат. ...
671
Какво е щастието бяло,
дали блестящо огледало,
в което някой без надежда
никога не се оглежда?
Дали не искат да го правят, ...
дали блестящо огледало,
в което някой без надежда
никога не се оглежда?
Дали не искат да го правят, ...
406
1
По сентенция на Наполеон
О, жени! О, вий, жени красиви!
Вие радвате очите ми щастливи.
Рози сте във моите градини.
Подмладявате ме със години. ...
О, жени! О, вий, жени красиви!
Вие радвате очите ми щастливи.
Рози сте във моите градини.
Подмладявате ме със години. ...
391
1
Ех, любов! Без тебе е безвремие,
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора, ...
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора, ...
510
5
Когато позволиш мечтата да се сбъдне,
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"
Да, "виж", но виж ...
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"
Да, "виж", но виж ...
413
Не ме нападай с думи,
така е най-жестоко.
Словесните куршуми
проникват най-дълбоко.
Физическата болка ...
така е най-жестоко.
Словесните куршуми
проникват най-дълбоко.
Физическата болка ...
424
À la guerre comme à la guerre.
Животът ни е като водевил във стар театър
с подмяна честа на актьорите,
а любовта е оня вятър
от вентилаторите зад декорите... ...
Животът ни е като водевил във стар театър
с подмяна честа на актьорите,
а любовта е оня вятър
от вентилаторите зад декорите... ...
555
1
7
Кажи "Добър ден", усмихни се
на утрото зимно нaпук.
Студено е вън, но стопли се,
усмивката прави света по-друг.
Тя светлина е в тунела ти тъмен, ...
на утрото зимно нaпук.
Студено е вън, но стопли се,
усмивката прави света по-друг.
Тя светлина е в тунела ти тъмен, ...
631
2
Заудря барабаните в стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.
А тежкото олово на небето ...
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.
А тежкото олово на небето ...
316
1
Подзаглавие: Бели Есенни Нощи
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...
788
6
380
2
Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...
1591
17
Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...
396
Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...
334
Животът е тръпка солена,
дрогираща всяка минута,
пулсира в издутата вена
и в мислите бясно се лута.
Животът ни дава по зрънце, ...
дрогираща всяка минута,
пулсира в издутата вена
и в мислите бясно се лута.
Животът ни дава по зрънце, ...
485
7
В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...
634
2
Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...
567
2
Торнадо в сърцето се вихри. С писъци истерични.
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен. ...
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен. ...
576
2
Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам аз онези дни...
Прегръщам миналото само
и мойте скъпи младини!
Така несетно аз се връщам, ...
прелиствам аз онези дни...
Прегръщам миналото само
и мойте скъпи младини!
Така несетно аз се връщам, ...
546
1
Какво е да си само миг щастлив -
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...
449
2
Добро утро, Свят!
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
1052
Неповторим направен е Човека!
Отделният човек е уникат...
И само той е в своята пътека.
Не са еднакви даже брат и брат.
И за това е той богуподобен . ...
Отделният човек е уникат...
И само той е в своята пътека.
Не са еднакви даже брат и брат.
И за това е той богуподобен . ...
289
1
Чувам, че: "Господ - на мушлива крава рога не дава!"
Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?
Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.
Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.
Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам. ...
Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?
Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.
Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.
Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам. ...
751
1
1212
5
Различни сме! Затуй навярно, Боже,
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...
958
1
7
Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...
270
Юбилейно...
на всички стари приятели
О, мои Приятели стари
и вече- стари наистина!..
Доживяхме до мемоари ...
на всички стари приятели
О, мои Приятели стари
и вече- стари наистина!..
Доживяхме до мемоари ...
483
4
Сънища, сънища, черни и бели
сякаш сте конници, полъх крилат.
Идвате тихо тук, плахо поели
някъде, някога в своя си свят.
Сънища, сънища, цветни влетели ...
сякаш сте конници, полъх крилат.
Идвате тихо тук, плахо поели
някъде, някога в своя си свят.
Сънища, сънища, цветни влетели ...
454
2
Ден след ден и нощ след нощ
животът продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
във тялото, което остарява.
За да останеш пак едно дете, ...
животът продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
във тялото, което остарява.
За да останеш пак едно дете, ...
373
1
„... зоват спасителните кръгове на ада.”
Иван Найденов
Удавникът за сламка се лови
и до последно се надява,
че сам спасителят ще се яви ...
Иван Найденов
Удавникът за сламка се лови
и до последно се надява,
че сам спасителят ще се яви ...
663
10
Вървя си в летния ден.
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. ...
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. ...
578
Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...
270
Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат. ...
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат. ...
450
3
По "Витошка" се рея. И се люшват,
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета, ...
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета, ...
1517
11
Безкраен проход. Снежна зима.
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка ...
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка ...
475
4
Отворих вратата и тръгнах,
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...
346
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
