19 946 резултата
Не съм намерил - Истина,
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето, ...
  1346  10 
Този свят така различен
с много облаци и ветрове,
стихиен е и динамичен,
насечен с пътища и брегове.
Ттози свят обичан-мразен ...
  405 
Сърцето плаче
Чувствам отвътре нещо е изгнило,
чувствам как сърцето ми се е свило!
Започваш да се чудиш функцията му каква е?! -
Да тупти или да ридае? ...
  744 
С години все се скитам по света
и не усетих кога обиколила съм земята
в търсене да срещна по света
поне една душа позната.
Една душа, която да ме върне към дома, ...
  1041 
Прозорецът на моята квартира
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Денят умира
и се подава Нощното лице...
И уморен от дневната гълчава, ...
  599 
Ледът зрее - странен плод,
а през март внезапно ще се пръсне,
като прокълнат народ
или като мълва от устни.
И като девойка пролетта ...
  387 
Човек
Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен, ...
  508 
(споделено за вас: От една Поетеса - "Блудница")
В тъмните нощи. Безсънните. Будни очите горят.
Шепнат вълшебства устните. Мислите ми летят.
Рано е... Чакам Вятъра. Думите тихичко го зоват.
Нощем от него зачевам... После Мислите ще родят. ...
  636 
Листопадът на годините мен не ме е променил.
Като извор във пустинята. Свежа съм като вода.
Бродя с кървави нозе. По чукарите на времето.
То от мен сълзи краде... Аз посявам семето!
Нося в шепите си топли. Златните зърна. ...
  915 
Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзите ми напира... ...
  420 
Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...
  986  29 
И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...
  662 
Тъй искам да те изживея –
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче ...
  804  24 
(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...
  723 
Да съдиш, вместо да помагаш.
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази, ...
  888 
Пътят на любовта е само един
и по него преминаваме всички.
За нас той е постлан с ефирен килим
от уханни цветя и лекуващи билки.
По него няма нападали, умрели цветя, ...
  480 
МЛАДА ЛЮБОВ
Тя не познава във нивата с думите плевела.
Още не знае какво е пожар или сеч.
Морз от светулки изпраща по тъмно и ревностно
пази гърба си от стара любов и от меч. ...
  902  24 
БАСНЯ
СТАРИЯТ БУЛДОГ
Един булдог
от ранг висок
започна странен, досущ човешки ...
  705 
Будилникът подгонва тишината.
Настойчиво напомня за часа.
Прокраднали се сенки по стената,
пролазват и безформени растат.
Денят е тук. Пореден и известен. ...
  880 
И когато ослепях
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,
ме привика тук нощта, ...
  461 
Ако имах аз късче небе
бих закърпил отвора поднебен.
Под чадъра озонов ти бе
младостта на съня ми вълшебен.
Ако имам за сушата блян ...
  509 
Неизпити звезди...
Трагедия е гибелта на прекрасното,
при сблъсъка му с действителността!
из учебник по естетика
Човекът, ...
  2785  67 
Така.
Всички се превръщате в нищожества.
Лъжете, наранявате, мразите.
И тези наконтени госпожици
не знаят нищо за живота, който живеят. ...
  581 
Качена на хълма на стръмните мъжки тревоги,
садя семена върху малкото жива земя.
Надежда садя на онази далечна планета,
където до днес не покълваха земни цветя.
Където звездите не бяха вселенски поети. ...
  613 
Циникът и поетът
Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем. ...
  534 
На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
  416 
Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...
  2138 
Човек след себе си следа оставя,
но само ако с душа е бил.
И никога не го забравят,
ако е нещо ценно сътворил.
След себе си следа за да оставиш, ...
  875 
Така е от най-древни времена -
похвали има ли, ще има свади...
върти се все във страстите света -
един е с тебе, друг пък нож ти вади...
Решил е някой, че е философ ...
  695  17 
Обичах всички твои слабости
и всички твои неизказани слова,
обичах твоите нелепи недостатъци,
но не – не бе достатъчно това!
Не бе достатъчно, но беше истинско, ...
  469 
Урок по богословие...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...
  336 
В театралното представление, на име "живот",
се опитвам да убия същността си, слабостта си... съвестта си!
Носейки винаги маската на победител,
единствено на това се прекланя и ръкопляска публиката!
Една истина: ...
  390 
Искам да чуя различните мнения,
но в главата ми кънти само едно,
вече не се интересувам от другите,
тъй като се блъскам сама.
Спрявам се с различни ситуации, ...
  415 
Пръст и Светлина
Унесено-отнесена,
разсеяна и разпиляна,
в гората тялото ми крачи,
духът ми плува на мечтите в океана. ...
  959 
Мини басня
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...
  831 
Не съм се спрял, не чакам безучастно,
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...
  328 
Обичам дъжда, що чука
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...
  600 
За малко отдих крак подвихме.
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато, ...
  467 
До отворен прозорец-надежда
зъзне моята вяра в доброто.
Може слънце в кръвта да отглеждаш,
без да стоплиш дъха на живота.
  1261  23 
Две листа сме... аз и ти –
ти - от роза, аз – съм пак...
... дъжд във твоите очи,
пада есенният мрак ...
Тъмна нощ расте в житата, ...
  427 
Предложения
: ??:??