19 946 резултата
Летях високо над тълпата.
Сън бе, бях птица крилата.
Видях болка, страх и старост.
Но видях също и любов, и радост.
Някъде там зърнах лъч надежда. ...
Сън бе, бях птица крилата.
Видях болка, страх и старост.
Но видях също и любов, и радост.
Някъде там зърнах лъч надежда. ...
601
Покаяние
Какво не бях... и бях ли винаги в живота?
Света до пазвата люлях и люлка му направих горе,
с треви я вързах – да проходи като млада бога.
Над нощвите кадях тамян до съмнало, ...
Какво не бях... и бях ли винаги в живота?
Света до пазвата люлях и люлка му направих горе,
с треви я вързах – да проходи като млада бога.
Над нощвите кадях тамян до съмнало, ...
450
2
Като черни кръстове сред кръстове
пак жените ще разнасят жито
и молитвено ще сплитат пръсти,
ще преглъщат сълзи неизтрити.
После ще разтворят пак месали, ...
пак жените ще разнасят жито
и молитвено ще сплитат пръсти,
ще преглъщат сълзи неизтрити.
После ще разтворят пак месали, ...
566
4
Помъдряване
На Г. Драмбозов
Понякога
по нас връхлитат дни
със стойност, равносилна на години. ...
На Г. Драмбозов
Понякога
по нас връхлитат дни
със стойност, равносилна на години. ...
651
4
Понякога и аз се питам,
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!
С каква цел аз съм на Земята? ...
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!
С каква цел аз съм на Земята? ...
405
1
Сърцето ми не спи.
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса. ...
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса. ...
700
Безброй преплетени съдби
в миг разделят се бързо, без утеха.
За кой ли път, уви, виновен е човека.
А там, в каютата, на пост,
в захлас заслушан капитана, ...
в миг разделят се бързо, без утеха.
За кой ли път, уви, виновен е човека.
А там, в каютата, на пост,
в захлас заслушан капитана, ...
728
1
Излезнах на брега,
за да видя
океана на съществуването.
И засвири
рибешкият оркестър ...
за да видя
океана на съществуването.
И засвири
рибешкият оркестър ...
725
3
Ако някога само за миг си помисля,
че вече не съм ти мила-
Вселената да замълчи!
Ако даже с мисъл или дума те обидя-
Вселената да закрещи! ...
че вече не съм ти мила-
Вселената да замълчи!
Ако даже с мисъл или дума те обидя-
Вселената да закрещи! ...
633
3
Тези четки ми пречат -
не става достатъчно пъстро.
Вземам боите с ръце
и рисувам, използвайки пръсти
Създавам хаос, а в хаоса свят, ...
не става достатъчно пъстро.
Вземам боите с ръце
и рисувам, използвайки пръсти
Създавам хаос, а в хаоса свят, ...
813
5
Когато ме споходят страховете,
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...
588
7
Когато те плени Свещената Тъга,
протяга се сякаш Невидима Ръка,
от Небитието и Вечността
ти сваля дарове красиви...
Започваш да твориш ...
протяга се сякаш Невидима Ръка,
от Небитието и Вечността
ти сваля дарове красиви...
Започваш да твориш ...
666
Със дявола се срещнах случайно
Зърнах го в среднощен локал
В ъгъла тъмен потайно
Пиеше вино от златен бокал
С поглед надменен ми каза „здравей” ...
Зърнах го в среднощен локал
В ъгъла тъмен потайно
Пиеше вино от златен бокал
С поглед надменен ми каза „здравей” ...
618
Екзистенциално*
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!.. ...
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!.. ...
569
4
Диогене, Диогене,
в бъчвата ни е добре.
В нея сладко се заспива -
сякаш си дете.
в бъчвата ни е добре.
В нея сладко се заспива -
сякаш си дете.
529
2
Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
907
28
Днес трудно се живее,
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
439
Небето днес е без звезди, прекрасно е!
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...
696
13
Заключваш самотата -
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...
741
2
Дали защото есента
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
658
1
12
Тишина и мрак. Сама.
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...
295
Гордият човек
разхожда самотата си
из алеите на живота
под дъжда от въпроси.
Говори си с нея ...
разхожда самотата си
из алеите на живота
под дъжда от въпроси.
Говори си с нея ...
533
2
Не отмервам времето,
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник ...
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник ...
744
3
НА ПЕТДЕСЕТ...
Жена на петдесет е буря скрита –
на огън още жив затляла жар,
и пòвей нежен пръсне ли искрите,
в кръвта ù лумва в миг на страст пожар: ...
Жена на петдесет е буря скрита –
на огън още жив затляла жар,
и пòвей нежен пръсне ли искрите,
в кръвта ù лумва в миг на страст пожар: ...
1899
1
11
Всичките ми вярвания,
събрани заедно, се разпръснаха
като стъклени топчета
по гладката действителност...
И погледът ми минава ...
събрани заедно, се разпръснаха
като стъклени топчета
по гладката действителност...
И погледът ми минава ...
660
3
За едното нищо
Колко много искам да обичам всичките хора!
Без изключение на нито един.
Да мога да ги гушна, и прегърна, и да ги утеша
- ей тъй, по човешки... ...
Колко много искам да обичам всичките хора!
Без изключение на нито един.
Да мога да ги гушна, и прегърна, и да ги утеша
- ей тъй, по човешки... ...
698
1
Преди съвсем да се разкапят
омекналите сухожилия,
а злата болест да отхапе
без зъби сетните му сили...
Преди да сети задух страшен ...
омекналите сухожилия,
а злата болест да отхапе
без зъби сетните му сили...
Преди да сети задух страшен ...
544
8
Ръми в душата ми като напролет,
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но... ...
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но... ...
490
6
Засвириха цигулки под звездите
и някак си притихнали ни завладяха.
Заслушаха се във нощта душите.
Сърцата със въздишка онемяха.
И по-добри и чисти станахме ...
и някак си притихнали ни завладяха.
Заслушаха се във нощта душите.
Сърцата със въздишка онемяха.
И по-добри и чисти станахме ...
459
За да си щастлив, не ти е нужно нищо,
нито слава и пари.
Щастието - то е в утрото лъчисто,
което никога не спира да блести.
За да видиш мечтите си във синьо ...
нито слава и пари.
Щастието - то е в утрото лъчисто,
което никога не спира да блести.
За да видиш мечтите си във синьо ...
364
1
Изплете си здраво въже от мълчание.
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски! ...
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски! ...
804
13
Преображение- 2
Море, пред твоето величие
защо Душата ми мълчи?..
И плискат ме със безразличие
днес яростните ти вълни... ...
Море, пред твоето величие
защо Душата ми мълчи?..
И плискат ме със безразличие
днес яростните ти вълни... ...
316
1
Когато стъпалата ти докоснат
росните капки по тревата
преди да се изпарят.
И тревите нежно
долепват стъбла по кожата ти. ...
росните капки по тревата
преди да се изпарят.
И тревите нежно
долепват стъбла по кожата ти. ...
591
4
Малката история на нашия Живот...
Не се разбрахме с Вечността
и тленноста си осъзнаваме
когато ни облъхне тя
със дъх на ледено познание... ...
Не се разбрахме с Вечността
и тленноста си осъзнаваме
когато ни облъхне тя
със дъх на ледено познание... ...
420
1
Нищо нямам,
очите откраднаха,
както зездите падаха
и ги броях.
Оскотях, ...
очите откраднаха,
както зездите падаха
и ги броях.
Оскотях, ...
502
1
Виждам всичко пред очите си!
Всичко е във кръв!
Всички вие сте едно нищо,
всички сте повърхносни и отвратителни!
Смееш ли да ме погледнеш в очите?! ...
Всичко е във кръв!
Всички вие сте едно нищо,
всички сте повърхносни и отвратителни!
Смееш ли да ме погледнеш в очите?! ...
700
2
Тишина... После пак тишина...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...
495
1
Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...
734
8
Това е кръвната конституция на човека:
От гроздето вино ще направиш.
От камъка - огън.
От целувките - човек!
Това е жизнената конституция на човека: ...
От гроздето вино ще направиш.
От камъка - огън.
От целувките - човек!
Това е жизнената конституция на човека: ...
502
Активност е
твоето бягство
от себе си.
Този наркотик те кара
да се забравиш. ...
твоето бягство
от себе си.
Този наркотик те кара
да се забравиш. ...
453
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
