16387 резултата
December in Westminster.
Old lady fed some cat,
she was catholic sister,
and me — a sinful brat.
Requested to assist her, ...
  100 
В търсене на смисъла от липсата...
Благодаря ти, Господи, за твоята интимност.
Повярвал в мен, непрестанно ме водиш
през тъжните клопки на случая...
през всичките нагарчащи пиянства... ...
  96 
Боли ме от сълзите неизплакани,
от неизказаните думи ме боли...
Дори и времето не ме изчака -
и в унисон със чувствата вали.
А юни е почти дошъл и чака ...
  209  21 
Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом... ...
  34 
Ако изгрева днес не можа
да посрещнеш с усмивка широка;
ако почна денят ти с лъжа,
че изгубил си всяка посока
и отвсякъде дебнат заблуди; ...
  101 
Когато първите петли не искат да ни будят,
това е знак за шантав ден -неделя.
Почивка и за крушата на двора -
в клоните й дреме мързелив и примирен
вестителят на утрото. Мерси, ще го пропусна, ...
  36 
Казах ти, че ще вали.
Чадъра ти остáви,
до вратата, острани.
Искаше да се удави,
града, да се погуби, ...
  113 
Желанието някога да блеснеш
на всекиго на пътя му стои
терзанието някого да срещнеш
едва ли заслужава упреци нали?
Но суетата в тях, във нас е с друго име ...
  24 
Омръзна ми от тебе да си тръгвам.
Уморих се от умората ти вече.
Бесило да ми беше, ще възкръсна
след примката на твоята обреченост.
Насила ще стоя. И да не искаш. ...
  88 
Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината, ...
  197  18 
Защо ли плача? Може би
дъждът напомня ми за тебе...
Безбройни капчици - съдби.
Човек се чувства толкоз дребен...
И вече всичко свърши, знам. ...
  117  10 
Силният пол мъжете били,
силен е който ражда децата.
С години брани живот...
себе си забравил в борбата.
Добри специалисти мъжете били, ...
  34 
Една сълза, а колко ли причини
да се роди тя има?
Да пишат сто мъдреца, сто години,
дали ще стигнат и наполовина
на списъка с такива? ...
  144  13 
Новините пращяха с дръглив, обвинителен тон
и сгъстяваха въздуха в иначе светлата дневна.
Изтъняло, пердето поклащаше своя шифон
и разнасяше дъх на сладкиш с прегоряла канела.
Тя стоеше до масата, вперила поглед навън, ...
  92 
Студено ми е. Толкова студено.
Минутите умират с писък див.
Откъсват капки ярка кръв от мене.
В капан на мъката. До краен срив.
Студено ми е. Ледено студено. ...
  178  22 
Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...
  108  11 
Недей да се страхуваш! Неизбежно!
(И в другия живот ще ти се случа)
Не ми остава време за надежди
и вярата в това да съм послушен.
От време, пропиляно във очакване, ...
  93 
Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...
  35 
Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...
  198  13  23 
Време, Вечност и Вселена...
преди 13.8 милиарда (земни) години всичко
е започнало с Големия взрив
Това са: Философски категории,
които със космически размах ...
  52 
Нека всяка секунда ме дебне,
страх да носи до дъно познат
и мигът да е толкова дребен –
да живея почти на инат!
Не пресъхва във мене тъмата – ...
  96 
Уроци на съдбата ли? Не мисля.
Живота ни раздаде други карти.
Седяли сме в средата посред нищото.
Сега сме си логични. Не хазартни.
И, колкото смълчан да е покоят, ...
  126 
И тъй, мракът пак чука на вратата,
Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.
Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка?
Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,
Колко всъщност черно става във душата. ...
  50 
Да бъдеш от кошмарите, събудена!
Наяве да си блага и смирена!
Във мене тъй дълбоко да си влюбена,
обичана със жар и споделена!
Вземи си залъче от обредния хляб, ...
  75 
Какво пък, не живея в приказка,
но ми харесва приказно да скитам,
без пътища, без знаци, без пътеки,
където даже птици не прелитат.
Където обитават Боговете ...
  161 
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...
  234  11 
Бъди тук за мене
когато се чудя
дали да съм тази
или някоя друга.
Или твоята слабост, ...
  102 
Разбити са всички врати
и всички прозорци са счупени.
Отвсякъде вятър свисти
и къса от мозъка струпеи.
На тухли са всички стени, ...
  450  28 
Моят първи 24 Май – спомен от село (5-6 годишен)
Портретът бе окичен с венци.
Върбови клонки сплитаха листа.
Светите братя – първенци
грееха всред китки от цветя. ...
  58 
Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...
  102 
Ще яхна бялата си шия.
Дано не ме споходи старостта.
И да ме отърве от тия.
Безумия.
Откъснати цветя. ...
  148 
Ще подадеш ли ти ръка
на човек в беда, в нужда,
ще утешиш ли друг в тъга,
или думата "добро" за теб е чужда?
Би ли предал приятел ...
  161 
Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...
  132  13 
Пречупен ствол над пропастта виси...
О,колко ярко отстояние
от всички висоти или вини,
от прах,падения,сияние!
Отчаян пукот,шепот на листа ...
  106 
Колко струва една дума, човешка...
Обидната, тя толко боли!
Изказана с подла, груба насмешка,
цял живот на сърцето тежи.
Остава си вечно някъде скътана, ...
  115 
Скрита съм дълбоко в представите си
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм
Ужасена съм жестоко от лукавите ...
  68 
Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...
  70 
Пиетет...
За да рисуваш морето трябва да си самотен,
безбрежно самотен...
Иван Айвазовски
Когато ми е тъжно и самотно, ...
  84 
Като ги гледам тия дракони
ми замирисва на кръв човешка.
Не ми е до галене и прегръщане,
зверчета без милост и грешка.
Като ме гледат полусмирена, ...
  57 
Голямо чудо, че ще ме загубиш.
Не съм спасителната глътка въздух.
Вода не съм, ни светло бъдеще.
Закъснявам даже и за късното.
Не съм гора или морето. ...
  137 
Предложения
: ??:??