41 746 резултата
Снегът като стена
край пустите пъртини
натрупа тишина
и болката отмина.
Тъгата ми отвя ...
  176 
На детството ключето
на връзка до сърцето
отключва и незримите врати.
Отвежда там - където
вълните на морето ...
  236  11 
Един ден има в годината,
в който ти да си щастлив,
макар животът да е наполовината,
или пътят веч да е мъглив.
Напълни догоре чашите да пием ...
  158 
На теб, читателю
Ако си здрав и можещ човек
и на някой си мил или драг.
Не правиш ли нищо за новия век,
искам да знаеш, че аз съм ти враг. ...
  158 
Не вярвайте на чуждите усмивки,
тя и змията има този образ,
четете зад фамозните извивки,
със ум, че то не става със диоптър.
Не казва никой как ще те захапе, ...
  208 
Ще кажете, че прочел съм го в нета
а бях физик и още съм
мъртва клетка, но вечна и жива
перпетуум-мобиле от тяло и душа
Оцелял ли си от светкавица? ...
  290  18 
Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...
  149 
***
Той е бавен – охлюв същ,
ала къщичка си няма.
Рови, сбира гъбки в дъжд,
а е без торба на рамо. ...
  365  37 
ФОНТАН
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Днес имаше фонтан от думи,
желание, зрение и топъл дъх
в галерията на ,,Борис Смоя‘‘... ...
  155 
Плакала е горчиво нощта…
Пенчо Славейков
Клони към заник белий ден,
ликът му тих тъмней смирен.
Не търси веч игри и радост, ...
  178 
Тази приказка не си я чувал...
В книгите не си я чел...
Сигурно, обаче си жадувал...
Да я преживееш... някой ден...
Сядай, почвам да разказвам... ...
  107 
Намирам се на място и реална,
когато на проблемите откликвам,
не мога да живея в сън, фатално е,
защото сетивата ми се сриват.
Не мога да се крия в миша дупка, ...
  281 
Не мислим на глас, просто така сме устроени, за късмет (или почти).
Ако кажа какво мисля, дали ще попиташ „защо“ или ще мълчиш?
След това ще останеш ли?
Да говорим и чувстваме, да докосваме себе си, телата на времето с пръстите.
Виж как се завихрят листата окапали с полъх на вятъра ...
  314 
Ако го слушаш всеки ден Поклади
празнува и на мравка прави път.
На добротата вече ѝ се гади,
а той едва ли не е все пред смърт.
И споменава името Ти всуе, ...
  177  10 
В празната къща,
някога така пълна,
любовта ми ме завръща.
В празната къща,
където аз отраснах ...
  156 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXII. Епитафия за Деня на независимостта
Бездушието ни грях извечен
е от Содома и Гомора.
Но днес е твърде бързотечно. ...
  216 
Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях ...
  245 
Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...
  233  11 
Есента е любов пъстроока
и ръждясват на мрежата вените.
Прекипява на гроздето сока,
за да стихне в две чаши червени.
Няма скръб по любимата моя ...
  210 
През тихия ни стар квартал
върви хлапак и си свирука.
Варел пробит и избелял
за миг превръща в тарамбука.
Следи го с поглед прикован, ...
  199 
Луна без багаж
обикаля Земята.
Не ù завиждам...
Вариант на руски:
Зачем же... ...
  236 
Пътища много в разни посоки.
Пътища тесни или широки.
Облаче тихо нощем ръмяло
пътят станал досущ огледало.
Пътища много за птици и хора - ...
  161 
Днес българинът свято няма,
на Божия храм посегна дори!
За малцина днес това е драма,
затова душата силно се мори*!
Хора, погледнете звездите, луната, ...
  431 
Родих се за да бъда прочетен
от някой случайно тук спрял,
но ако не бъда в сърцето усетен,
значи съм напразно живял.
И тогава по-тих от кошута ...
  113 
Различни емоции имах в един ден.
Това беше ново за мен.
Какво направихте с емоциите ми днес?
Май загубих интерес!
Страх щастие и тъга в мен се вляха! ...
  200 
Не я събуждай принце, нека спи...
Под миглите ѝ студ и дъжд живеят.
В един предишен свят ги приюти,
отвори ли очи – ще те залеят.
Обичай я красива в този сън, ...
  234 
Колко и трябва на есента за да се случи навреме.
Няколко дъждовни точици рисувани в движение.
Пет прави за петолиние, ноти по жиците. Песнопение.
Златни листи разлистени. Всяко със своето име.
Преди време хрумнато и уж измислено. Съвпадение. ...
  329 
За въпроса, който ми задават най-често
и отговора, готов като автомат.
За разговорите, които се плъзгат по огледалото ми
и капят на мястото, където трябваше да бъдат обувките ти.
За минутите мълчание преди да угася лампата, ...
  324 
Не струвате заедно хора - развалени души,
любовта ви на омраза смърди..
Не струвате заедно - щастието го няма,
а уважението - пълна забрава..
Къде отиде пламъкът на обичта при вас, ...
  160 
Ревността е червей-сърцеяд,
унищожител на Любовните вселени,
врата към никому ненужен ад
и кръв течаща по бръснач от вени.
Да, в кафена лъжичка е сладка, ...
  264 
С жеравите лятото си тръгна,
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...
  430 
Такава хубава есен
тиха и топла, добра.
Птиците с полет тържествен
отлитат в топла страна.
Такава хубава есен! ...
  190 
С Вапцаровска вяра аз дишам,
мечтая в простора на небосвода,
тъй както знам стихове пиша,
обичайки твърде силно живота.
Разстрелян жестоко поета - огняр ...
  145 
От мислители без мисли ми е писнало,
от философи също, без послания,
и от бъдеще без минало,
и от гаврите на силните със слабия.
Все неща от това ежедневие, ...
  325 
Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...
  241 
Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...
  148 
Разочарования,
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства, ...
  141 
Необятен хоризонт откриват
невинни детските очи.
С мечтите девствени се сливат
вълни от ярки слънчеви лъчи.
… ...
  117 
Искам да направя стих,
ала за какво да пиша?
Може би за бриза тих,
който край морето тича?
Или за върха красив, ...
  93 
Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, любовта ни ранима.
Неотлъчно в живота ни следва,
тя е с нас по космична наредба.
Ако падна, ме вдига отново, ...
  192 
Предложения
: ??:??