41 765 резултата
Ще ме съзреш отдалеко -
стъпила върху слънчеви лъчи…
Косата ми ще си играе с вятъра,
а огън ще са моите очи…
Ръката ти протегната ще срещне ...
  697 
Като празен кошер и
медена пита изсъхнала,
изцедена от чувства
душата ми още крещи.
Побелял от живот, ...
  903  13 
Празник имаш днеска сине, ти.
Този ден е отреден за твой.
Преди дванадесет години се роди,
за да станеш вечен смисъл мой.
Искам да ти пожелая, сине, ...
  6023 
...
Здрачът тихо се спуска в полята.
Вятър стене във клони превит.
Нощ прегръща самотата ти бяла
и разстила своите черни коси.
Мрак препуска с коне вихрогони ...
  673  10 
Белите ми листи почернено са празни,
с превити краища от неуморни походи
се свличат покосени и не се отказват
да коленичат пред прага на вратата ти.
"Това е пътят" - казват си за мотивация, ...
  980  17 
Измамница съм,
но ще ме приемеш ли
в прегръдките
като крила на птица
да развълнувам ...
  715 
Поспри, жестока луна!
Защо сърцето ми разби
на хиляди малки парченца,
досущ като снежинки?
Защо в нощта му забрани ...
  687 
Какво е това чувство,
когато лежиш все още буден,
за да свържеш с моливче всичките звезди?
Какво е? -
Когато съзираш единствения светещ прозорец, ...
  508 
Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш, ...
  601 
Макар че днес с година остарявам,
усмивка на лицето ми блести,
защото с младостта в душата ставам
и гледам с гордо вдигнати очи.
Родена съм във топъл юлски ден ...
  842  24 
Разкъсан от греха с безумието
на улицата днес се сливам
и търся в нищото конец
за кръпките на старата си риза.
Ала реката, воден дух, ...
  511 
Сутрешна нечакана заря
събуди софиянци по тревога.
Въпросите - дали не е война,
отговор потърсиха от Бога...
Страхът в едно със слънцето изгря. ...
  521 
Прозрение
Не знам, не помня вече откога
в душата си не съм надниквала.
Със себе си останала сама,
отдавна, толкова отдавна не съм бивала! ...
  622 
Нощта пристигна
доста закъсняла.
От бързане
припадна във ръцете ми.
Разрошена - ...
  882  29 
Ще простиш ли,
аз сама не мога,
(объркано е, знам)
ще позволиш ли
цялата тревога ...
  623  13 
Когато си отида от този АД,
едно-единствено желание
имам аз:
не слагайте ме в черната земя...
доста черен е и без това тоз живот, ...
  608 
Безмълвна сянка и безмълвен стон
на призрак непознат или забравен,
като огън пламенен и жив,
вместо лед обгръщащ, сив.
Тих тропот, в тиха утрин ...
  504 
Ела надежда да ти дам,
при мен не свършва нивга тя,
но пламъка й не угасяй ти,
за да живееш в светлина.
Върви, върви по своя път ...
  608 
Ще заспя.
Всяка пора
притихва
във мен.
Птича песен ...
  927  35 
Вихрушки пясъчни кълба от тъмнина,
засипват кладенец - сълза... вълна.
Там нейде, в мъртвата вода,
отдавна давят се красивите неща...
Над рухнали въздушни кули, ...
  549 
Крадеш приятелства единни,
разбиваш чуждите мечти,
залъгваш винаги съдбите,
които ти подадоха ръка.
Ти винаги си тръгваш, ала само ...
  1111 
В огън ще се потопя,
ще залея с пепел градове,
дърветата от пътя ще изгоря,
ще ме гонят луди ветрове...
В дъжда ще се издигна ...
  865 
няма небе
облаци ледени
ръсят във времето
милозливи трошици
внимателство ...
  759 
Като непотребна дреха
свличат се желания на пода.
Сякаш в отшумяло ехо
споменно заглъхва в мен животът...
Знам - един ден ще се скъса ...
  891  23 
Здравей, любима моя!
Ти още тук сама стоиш...
не смогна като мен например,
живота си поне да подредиш.
Успях, видя ли ме? Без тебе! ...
  568 
Отнесен от вихъра
Проклятие, болест, проказа,
вихъра пак ме отнесе,
отнесен, че Господ ме наказа
и крилата ми грубо отсече. ...
  490 
Мило бъдеще, поздрав от мене,
днес реших да ти пиша писмо
със молба химикал да не дреме
чак до края на мойто бюро.
Със мастило света да описва, ...
  591  14 
Разговаряхме с тебе за много неща.
На кафе и цигари - във три през нощта.
А валеше. Капчукът говореше пак
и мърмореше нещо вечерният мрак.
Бяхме стари и тъжни. Бяхме старци-деца. ...
  701  11 
На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки, ...
  659 
Удар след удар...
И завесата пада.
В кулминацията на филма,
прожектиран чрез актьори на измислена сцена...
Какъв ти театър - се питам, ...
  584  14 
Страх ме е често от белия лист -
ням, бездиханен, самотен,
молещ безмълвно за краткия вик
на душа, натежала от спомени.
Грешните мисли са част от играта, ...
  596 
Всеки удар -
за мен беше вълна!
Всяка обида -
за мен беше сълза!
А колко от тях пролях? ...
  496 
Тъжно... За младостта...
Както розата, откъсната от храста свой,
за присаждане е вече непригодна,
така и младостта ми, замряла сред покой,
не би могла да полети свободна... ...
  800  18 
Светлина от мрака роди се,
в мрака светлината стопи се...
И без всякакво надмощие
се обединиха в денонощие...
Чрез мрака страха опознахме, ...
  587 
Заключихме си устните със шифри.
Превърнахме целувките във обир.
Забравихме числата им. От липси.
Разменяхме вината като хоби -
растяща ежедневно и натрапчиво, ...
  897  24 
и къде
и защо
се изсипаха
тези празни
пулверизатори ...
  783  21 
... защо осъдени души сме ние,
защо сурова трябва да е реалността
и животът пред очите ни да гние,
пропадащ бавно напред във вечността.
Останаха ни само спомени далечни, ...
  472 
Изгуби се нашата любов.
Останки събирам сега от нея.
Търсих из света суров,
но себе си не можех да намеря.
Почерняха ни светлите надежди, ...
  708  14 
Увисна времето в
безшумна неподвижност
и удуши секундите -
превърна ги във камъни.
Преплетоха се ...
  612  10 
За мама
Една жена за мене е светица!
Ореолът златен блести
над нейната глава!
Тя роди ме и ме отгледа ...
  823 
Предложения
: ??:??