41 760 резултата
Има синоними,
има антоними.
Всеки ден контролни,
а от резултата - недоволни!
Учи и ти! ...
  606 
И старецът си тръгва, вписал силуета си,
в сбирилото на селски празници.
Бастунът му почуква - клюнът на врабчето,
и гледа го небе, от делници опразнено.
"Ненужен си!" - отекнаха баирите. ...
  794  17 
Нощем.
По редовете се въргалят запетайки.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошмарите.
В тъмното. ...
  3041  56 
Вържи с вериги двете ми ръце,
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове ...
  1154  39 
Аз
искам
да
избягам!
Вик! ...
  642 
Слънцето за миг поспря,
огледа се потърси своята сестра.
Видя я и със силен глас извика:
"Луна е най-красивата над цялата Земя!
Добра е тя със мен и с всички хора на света!". ...
  625 
Две коли на паркинг разговарят.
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина, ...
  532 
  1434 
В клоните на жълтата череша
гарваните черни се завръщат.
Случаят наистина е спешен.
Лятото е случено и свършено.
От любов изглеждам безразлична. ...
  1427  24 
ЕДИНСТВЕНИ
az &
Блести вселена в златния ти смях...
Не го пленявай в тебе, моя мила...
Че вечен пленник на Съдбата бях, ...
  827 
Във шепите ми тичат километри
и дъжд се рови в кофите бездомен,
разкъсани вселени се взривяват,
когато любовта изстива в спомен...
  626  11 
От писмо: "Все пак трябва да знаеш, моето
момче, че не е толкова просто..."
Тогава аз не съм усещал
и вече аз съм го забравил,
че от далеч ме е прегръщал ...
  593 
За онази любов пиша сега,
другата, прозаичната,
за която трудно се пишат стихове -
онази, която остава след празника,
която не само ражда, но и отглежда децата. ...
  1625  22 
Една надежда ни крепи,
надежда, не лъжа далечна.
Самотата си отиде,
кръстът победи,
за да живеем, ...
  613 
Толкова хора далече заминаха
в неизвестното, в други страни,
чужди пътища смело преминаха
и се срещнаха с нови мечти.
Една майка трепетно чака, ...
  746 
Бяха лепкави думите, като кал,
като черен топящ се асфалт...
И се дишаше тежко.
А той беше красив и неистово бял,
бе с дълбоки очи, напоени с кобалт, ...
  479 
Заключих вратата...
Отдавна
никой не влиза през нея.
И без излишни емоции,
някак ще преживея. ...
  600 
Обрат!...
Скръб, кръв, мрак -
спуска се тъмен облак.
Студ, мраз, здрач -
виждам призрачен ездач. ...
  617 
Там, където затворен и кръгъл,
сред мъглявите думи и намеци,
е неясният полюсен ъгъл -
съществото ти, профил на самеца;
там, където си цепка в клепача ...
  723  10 
***
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...
  669  12 
Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар, ...
  1299  31 
Изпивам част от себе си…
Чашата с течност… не е достатъчна…
Жажда… космос… искам… изучавам… знание…
Листото с дупката, която пробих,
за да виждам по-добре, ...
  547 
Лъчът на утрото разплита
кълбото на нощта...
Ще те дочакам ли се питам,
останала ли е сълза -
за радост ...
  488 
Живях в сънища дъждовни,
а никак не обичам да сълзя...
Жар бях в мислите греховни,
див огън... В съвести пълзя.
Атрофия на мигове съдбовни, ...
  762  19 
Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите ...
  841  24 
Ще хвърля тази рокля.
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата). ...
  806  22 
Днес отново ми обърна гръб
и пак, неизвестно защо,
смутено потънал във скръб,
със студено и мрачно чело.
От земята очи не повдигаш ...
  481 
Дали от многото кафе следобед
или от трепет някакъв нелеп -
рано се събудих тази сутрин -
сгушена удобно в теб!
Слънцето току прозира вън, ...
  926 
Не прегръщай лицето сурово аз вече умрях.
Не загръщай с тъгата си вяла очите ми сини.
Няма, ах, да няма ги те.
Гласът и той не... тупти
Бягай, вече ме... няма. ...
  657  10 
  1108 
Духът човешки -
нежен като мимоза,
уханен като роза...
Ту е твърд като стомана,
ту е като дете непохватен... ...
  509 
Изгубена душа
Сега стоя във висините на отминалото време
и обръщам поглед потъмнял към дни, останали назад,
и върху плещите си изморени усещам още тежко бреме,
бреме по-голямо от самия свят. ...
  952 
Защо ти бе нужно, Смешнико, и ти да обичаш?
Сърцето ти къса любов по една балерина...
Сълзи, не усмивка по твоите устни се стичат,
чертаят в грима на любовната мъка причината.
Всички под купола в нея потапят очите. ...
  628  10 
В леглото ми се давят небеса
и звуци се протягат пред очите ми.
В напуканите мигли на нощта
проблясват еретични многоточия.
В ръцете ми изгряват светлини, ...
  751  18 
Нощта е прекрасна, прохладна и тиха,
единствено щурците огласят навред,
а един поет се мъчи над стиха,
с който ще завърши последният куплет.
Но кола отвън със шум преминава, ...
  410 
***
Притихва мрак,
капят тъжни сълзи.
Есен е...
  782 
Приятелю, бащите не умират.
А само си отиват в своя свят.
Те всяка вечер в мрака ни намират.
В отблясъка на свещите горят.
Докосват ни в сияние лъчисто. ...
  4835  18 
Прекрасна си, радваш моето сърце!
Любима си, поглъщаш моята душа!
Очарователна, не, омайна си като летен ден,
като люляков цвят ухаеш и внасяш мириса навсякъде!
Всяка сутрин си мечтая да те видя, да те прегърна, ...
  639 
На сина ми с любов!
Използвам случая да поздравя всички именници! Наздраве!
На светъл празник, синко, те родих,
светулки бдяха над главичката ти малка
в нощта, преди на този свят да се явиш, ...
  965  27 
Разбиваш се в мен
и се превръщаш в морска пяна.
Разбивам се в теб
и се прeвръщам в раковина.
Бавно падам към морското дъно. ...
  612 
Предложения
: ??:??