41 760 резултата
Орхидеен танц
над безмълвно езеро -
дух на лунен сън...
  1042 
Искам да избях от това, което бях с тях,
от това, което аз не щях -
един различен човек
на фалшивото приятелство заклет.
С тях пак времето летеше ...
  1212 
Изгубен, скитам се навред,
из между лутащите твари.
А в погледа си празен на поет
не нося никакво послание.
От тук ли съм и накъде отивам, ...
  679 
Старицата.
До пътната врата
на пейката седи.
Не я подмина
животът - ...
  1096  27 
Молех се да съм сънувал просто,
молех се това да е било кошмар
и щом събудя се отново да си с мене,
приятел най-добър да си ми пак.
Но щом денят очите ми отвори, ...
  622 
Не бях аз твоето мъжко момиче.
Бях твойта неизживяна младост.
А смеха толкова обичах -
на всичко в живота гледах с радост.
А мислех се за мъжко момиче - ...
  787 
Някога завиждахме на вълните,
които спокойно, свободно живеят,
и грубо си вземат цените
от бреговете, които залеят.
Завиждахме ние на небето, ...
  783 
Забързани край мен минават дните,
изпълнени със сива рутина.
Едно и също все е пред очите,
в сърцето - притаената тъга.
И сякаш не усещам вече пулса ...
  2155  21 
Дори и да сгрешиш, ще ти простя!
(Обичането ми е като прошката).
Когато ме боли, докрай крещя!
Но винаги съм аз онази - лошата,
чиито писъци отнемат тишината. ...
  1081  32 
Пред мен са хора, зад стъкло.
Ръка протягам безнадеждно.
Излива се небе от думи.
И всеки образ на добро и зло
до кръв изчистен е прилежно. ...
  730 
Залезът...
Свиха се сенките...
пред-залезно,
пролази денят
зад баирите, ...
  1660  49 
Усещал ли си самота?
Оставал ли си сам в нощта?
Загубвал ли си любовта?
Да, все тъжни и мъчителни неща!
Но радвал ли си се на воля? ...
  674 
Душата ми е скитница небесна,
енергия номадска, скрита в мен.
Лъч светлина от миг безбрежност,
безплътен звездолет в мен зареден.
Полита тя със мен неудържимо ...
  1230 
Боли от думите, тонът в тях реже,
остротата на погледите наранява.
Лесно след обида да се мълчи може,
колко по-трудно е да се прощава?
Ако безгрешни сме, би било добре, ...
  717  17 
Под крушата
Стара круша сред полето,
самотна покрай ниските лози -
жита се люшкат кат морето,
вино увира в хладните мази. ...
  1155  14 
***
“... ние, които нищо нямахме,
ще ги научим на спокойствие”
Георгиос Сеферис
Аз помня здравите тела, ...
  480 
СКИТНИЦА
Не се завръщай ти при мене, скитнице,
отнела моя смях и младостта.
Аз всичко ти дадох, когато си тръгваше,
а ти за отплата ми взе гордостта. ...
  489 
Когато сам, изправен
пред проблемите стоиш,
сякаш ти се иска нейде
да се изпариш...
Да избягаш от сложния сюжет, ...
  603 
За тати
Отиде си от нас, остави ни сами и с много болка ни дари.
Не трябваше да става така и да умираш ти сега,
когато имам нужда от баща. Прибирах се с тъга и малка надежда,
че ти ще отвориш вратата и ще ме прегърнеш, но, уви, ...
  1173 
Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.
И детството, пораснало до смок, ...
  1908  24 
По тялото ми празно не остана
(сатирите със похот го деряха).
Поисках бели сънища в замяна
(ранените клепачи миг не спяха...).
Оставих си плътта - да я изсмукват ...
  948  25 
Опитвах се с всички
сили да съм съвършена,
но се провалих.
Мъчех се да съм друга
и някак забравих да ...
  706  10 
ОТКРОВЕНИЕ
на Ники
Потъвам в мисли и броя минутите.
Завръщам се във спомена...
Неказани слова. Слова нечути. ...
  538 
> Бе свикнал да си ходи по земята,
>
> но веднъж към слънцето погледна.
>
> Неистово го завладя мечтата ...
  608 
Винаги ще те обичам, знам.
И до края ми все ще е така,
споменът за теб вечно в мене ще гори.
Ела и разпери натежалите криле,
дай ми частица от свойта топлота, ...
  842 
Тя реши да просперира,
но бившият не бе достатъчно богат
душевно, не я рабираше въобще -
няма да е металик. Ама как така?
И за какво му бяха трета и четвърта чак врата? ...
  873 
КЛАДА ЗА ПОЕТИТЕ
І
Съберете всички клони,
натежали от метафори,
донесете сухите треви, ...
  470 
Гордееш се със своя произход
и че от село идва твоят род,
при всеки скъп и мил спомен
завръщай се при своя корен.
Щастлива си, щом проумяваш, ...
  535 
Дали усещам? Толкова съм мъртва.
Перото ми е днес сантиментално.
Помолих се в прегърбената църква,
и гарван чер заграчи... ритуално.
Погребах и последната надежда ...
  1845  42 
Колко хубаво е да е тихо,
а мечти в душата да кънтят,
в главата ми отново да се ражда стих,
от чувства зародил се
и поемащ своя път... ...
  599 
Розови зюмбюли,
бели зюмбюли -
пролетен сън.
***
Слънце в небето, ...
  563 
На ръба е застанало лятото,
усмихвайки се едва-едва.
Слънцето вече премина оттатък,
в прегръдките на есента.
Ще се любят неистово, кратко, ...
  598 
Усмихвал ли си се без повод?
Усещал ли си щастието от това?
С една усмивка, проста и омайна, показвал ли си любовта?
На тези три въпроса с усмивка отговарям: "Да",
защото тя е дар, разкриващ красотата в света! ...
  1034 
Усмивка щастлива, чаровна, омайна,
свърза ни твоята сила желана,
с тез трапчинки игриви, красиви,
да бъдем пленени от тяхната сила.
Желанието страстно усмивка се нарича, ...
  909 
Апокалипсис
"Намираме се в лоното на мрака -
екскурзовод наперен ръкомаха -
това отсреща е Нощта,
след нея - Краят на Света". ...
  492 
Хиацинт бил момък чаровен.
Към него своя поглед любовен
самият Аполон е отправил,
но пред злобата на Зефир* се изправил.
Богът на ветровете ...
  1972 
На родителите си ще посветя,
тази поетическа творба!
В нея аз Ви пожелавам
спокойни, мирни времена!
Нека слънчеви зори ...
  1983 
Сутрин се събуждам -
непокорна, дива,
усмихната, понякога щастлива...
И денят започва,
приветсвам го със поздрав, ...
  489 
Честит рожден ден, Вал!
Мили приятели, честита Пролет! Поздрав за всички!
С най-добри чувства!
В средата на градината уханна,
окъпан от цвета на Пролетта, ...
  1189  30 
На 5 си, а животът ти смърди,
на 9 си, и пак така:
животът брули твоите сълзи -
ТЪГА,
ТЪГА, ...
  771 
Предложения
: ??:??