41 760 резултата
Мастилените думи изпод пръстите
отново избледняват неизречени.
(Умират бавно... бързо бяха писани,)
в очите отразени... непрочетени.
Разстрелват във сърцето... като в нищото... ...
  1197  28 
Девет есени...
Напук на всички
забременявах
истини и илюзии.
И чаках напролет ...
  1002  29 
От зимните остатъци в душите ни -
далечни и безстрастни свечеряваме,
а бяхме с тебе някога разлистени
и пролетни, когато си повярвахме.
От вярата запалихме си пламъка. ...
  978  26 
аз ще съм по спешност
акушерка
сръчно
ще бръкна между
разчекнатите хладни ...
  667 
Пролетна дъга
в очите ми.
Вятърът я открадна.
***
Пролетни води ...
  635 
Островърхо настъпи моментът
да съм днес ослепяла от спомени,
„телефонно" да вярвам във теб
и да стихвам след всяко „свободно"...
Презареждам ранените истини - ...
  707  13 
Падаш в дупка,
продължаваш напред,
търсиш ти пътя
към новия ден,
гониш дъгата, ...
  494 
ПОЕЗИЯТА
За поета римата е силно вино,
а думите са вечната искра
или разстрелващи куршуми.
Листът бял е книга ненаписана ...
  548 
НЕОБРАТИМОСТ
След бурята небето се усмихва
като наивно, мъничко дете,
което търси своите близки,
протегнало безпомощно ръце. ...
  524 
Светлината и мракът
пак армии
срещат
на черно-бяла дъска -
напразен е устремът, ...
  700 
С усмивката на моето дете
се буди утрото и птиците запяват,
със изгрева на двете му очи
за мене слънце заблестява.
Във малката ръка поставям свойта обич ...
  522 
Красива тя е като ангел
и с обич я боготвориш.
Не даваш лоша дума да й кажат,
не смееш да я нараниш!
Поднасяш й сърцето си голямо, ...
  659 
Бавно, лениво,
сякаш сънливо
е съзнанието ми.
Бързо, пенливо,
сякаш поточе игриво ...
  501 
Като гръм буреносен
тази вест ме удари,
че от бистра вода
пие хищник свиреп.
Заваляха въпроси, ...
  479 
Слънцето бе жълто, облаците
тук-там белееха.
Усмивка от планините, птиците
радостно пееха.
Срещу взора ми гора ...
  618 
Залезът притича по вълните,
скри се зад морето
и видях
как обрули с дълъг прът звездите.
Ей ги там – ...
  589  13 
Искам да сънувам цветно
Една дъга прегърна сивото в съня ми,
един кошмар събуди ме със крясък.
Изплаших се до смърт. Гласът ми
изгубил беше силния си блясък. ...
  690 
1. Щом заспивам нощем, сънувам твоето лице
и търся те във мрака.
Сън ли си или пък не.
Опитвам се да стигна до твоето сърце, сама,
но така далеч от мен си дори и във съня ...
  626 
Духове
Страх ме бе от призраци,
от призрачни истории,
а само те останаха с мен,
пада чинията и чупи се сама, ...
  559 
Сякаш сме на маса
в старата селска кръчма,
залъгваме се с спирт от бъчва,
давим в евтината си ракия
от лъжи, лъжи-помия. ...
  1204 
Aneta_kz (Анета Джурова)
и
Елишка (Елица Стоянова)
Не те ревнувам. Mного са жените.
С изкушенията мога да се справя. ...
  758  21 
Заспах на неудобен стол
и се видях, аз крачех гол
през тъмна мина.
Зад криви кварцови колони
ме канеше гора без клони ...
  567  11 
По принцип пуша с лявата ръка.
(за друго ляво - дума да не става)
Разумна денем. Любя се като жена,
а вечер като мъж се забавлявам.
Не спирам поглед ничий отведнъж. ...
  1870  37 
Локвичка сълзи или просто нещо повече...
Защо ли няма маска, която да прикрива твоите очи и ти да плачеш когато си поискаш,
тогава другите нямаше да виждат твоите сълзи,
нямаше да бъдеш слаб в техните очи,
нямаше да криеш всеки път с ръце подпухналите си от плач очи. ...
  928 
Вампирска съдба
Слънцето пада ранено
в края на изстрадан ден,
пада тихо, сломено
и идва нощта пак при мен! ...
  1002 
Как при мене долетяхте,
че не ще остана сред лъжи,
без покана предвещахте
да се наситя на самотни дни.
Черни пеперуди по стъклата ...
  579 
Да бях аз от Харлем, а то - от Обеля.
От сутрин до вечер за мен е неделя.
Не мога ги мисля хич моите дърти,
баща ми се връща да порка и кърти.
По него мазилка и шибан бетон ...
  975 
ЗИМЕН ПОЛЕТ
Студът пронизва моите криле,
но знам, че няма накъде да бягам.
Усещам, слабо вече бие летящото сърце,
започвам да се изтощавам. ...
  602 
Пребродих и десетото море
(отдавна планините ги забравих).
Прегръщам тъмнината без ръце
и стъпките ú чакам. Все по навик.
Не помня и последната река ...
  1114  30 
Помогни ми да разбера.
Просто ми кажи.
Защо се подаваш на
разрушаващите, тъмни желания.
Отново лъжеш само себе си. ...
  585 
Не съм поетеса.
Преди.
В друг живот.
Може би бях.
Днес. ...
  777  14 
СИРАК
Навън вали, навън небето плаче.
Навън земята пъшка от сълзи.
Не виждаш ли в калта едно сираче?
Сърцето като камък му тежи. ...
  510 
Събуди се слънцето. Някой разхлопа се рано.
Надникна през облака и от възторг засия.
С първия лъч един Щъркел в гнездото обхвана -
тракащ със клюн и очакващ свойта "жена".
Слънчо разтика набързо завивката мека ...
  552 
"Ако си толкова праведна,
защо, мила, тъй често се изповядваш ?"
Ян Кохановски "Фрашки"
1. Все тъй бавно залязва слънцето,
все тъй силно мълчи денят, ...
  1094 
МОМИЧЕТА
На всички момичета, които познаят себе си в този стих.
Добре изглеждащи момичета
пресичат занемялата ни улица,
с усмивки бели - цвят кокичета ...
  873  14 
И понякога... ми липсваш ти!
Но много време мина... нищо няма да е както преди...
Понякога ми се привиждаш ти на сън,
понякога чувам твоя глас отвъд тишината...
Усещам, че липсвала съм ти ужасно, ...
  2934 
Усещане
Уморих се
от много мъгли.
Искам малко почивка.
Подарете ми, ...
  702 
Отивай си! Нямаме нужда от тебе.
Не се тревожи. Децата ще са добре.
Върви! Бягай при нея,
щом натам те води твоето сърце.
Тръгвай! Вече пораснах, ...
  1449  21 
Рим отново ни посреща смаян –
ние пак променяме историята.
Дните между пръстите нехайно –
без отстъпка стичат се поройни.
Силни сме във думите изпразнени – ...
  938  12 
Късче от синева
в непрогледнало сияние
поръсени стенания
в един вихър, наречен живот,
крадливи спомени, ...
  562 
Предложения
: ??:??